С такива приятели Орбан няма нужда от врагове
На провелия се предходната седмица Европейски съвет се дискутираха разнообразни тематики: от миграцията, през възобновяване на стопанските системи на страните членки на Европейския съюз (ЕС) от корона рецесията, до връзките с Русия и възможните промени в митническия съюз с Турция.
Нито една от тези тематики не е въпрос на каприз, а в противен случай, те касаят политики, които имат структуроопределящ за Европейски Съюз темперамент. Нещо повече, в посочените тематики постоянно има съществени разминавания в ползите на другите страни членки и постигането на взаимни решения не е обезателно елементарно. Трябва ли да бъде припомняно, да вземем за пример, по какъв начин предходната година по това време " спестовната четворка " (Нидерландия, Швеция, Австрия и Дания) съумяха да се наложат върху Германия и Франция по отношение на метода, по който да се образува Възстановителния фонд на Европейски Съюз (на стойност 750 млрд евро)? Или това по какъв начин Испания и Италия, за разлика от болшинството от страните членки, поддържат разширението на обсега на митническия съюз с Турция? Дори не е нужно да се връщаме обратно във времето, с цел да забележим разликите сред обособените страни: на Европейския съвет предходната седмица предлагането на Ангела Меркел и Емануел Макрон за възобновяване на срещите сред Европейски Съюз и Русия бе отхвърлено от европейските им сътрудници.
На този декор обаче това, с което се занимават медиите и страните членки на Европейски Съюз след последното съвещание на Европейския съвет, са подетите промени от унгарския парламент, които касаят статута на ЛГБТ-общността в страната (според критиците на закона) или съставляват урегулиране на образователното наличие за подрастващи (според бранителите му). Самият закон няма да бъде обсъждан тук, веднъж, тъй като създателят на тези редове не е осведомен с него в елементи, и, повторно, тъй като това към този момент е направено в медията от Иван Стамболов - Сула.
Въпросът тук е, че проблемите с Унгария като държава-членка на Европейски Съюз са от напълно друго естество. И тези проблеми не могат да бъдат редуцирани до така наречен " политика на идентичността " (Identity politics), с каквато нормално се замерят прогресивните левичари и националистите от двете страни на дебата в Европа (и за каквато нормално става дума, когато бива забъркана ЛГБТ-общността). Свеждането на диалога за бъдещето на Европейски Съюз до този за чаршафите е изключителна профанизация и сходен спор в никакъв случай няма да роди европейския Кисинджър.
Затова бе и изненадващо експлоадирането на Марк Рюте, в което нидерландският министър-председател подкани Будапеща да премисли присъединяване си в Европейски Съюз. Подобни изявления обслужват единствено и само страни, които са заинтригувани от разпадането на Европейски Съюз. Брюксел ще завоюва, в случай че Марк Рюте води по-често диалози за стопанска система с Макрон и Меркел, в сравнение с в случай че се въвлича в политически такива с Орбан. Последният пък, като образец в посока на нескопосаната му политика, вместо да се възползва от съществуващите разликите сред Рюте и Макрон, съумя да ги сплоти с държанието си (Париж изиска налагане на наказания на Будапеща).
Но когато става дума за Унгария, обсъждана през призмата на статута й на страна членка на Европейски Съюз, Брюксел среща усложнения от коренно-различен темперамент. Няколко образеца.
Будапеща бе единствената столица от Европейския съюз, която поддържа турската интервенция " Извор на мира " на територията на Северна Сирия през 2019-та година. В този подтекст, турският президент Ердоган преди две години благодари за " интернационалната поддръжка ", която Будапеща оказала на Анкара. Виктор Орбан бе и единственият настоящ министър-председател на държава-членка на Европейски Съюз, който посети церемонията по встъпването в служба на Реджеп Таийп Ердоган като президент на Турция за повторно през 2018-та година (така както и Румен Радев бе единственият държавен глава от Европейски Съюз, който също посети въпросното мероприятие). Впоследствие унгарската енергийна компания MOL закупи и съвсем 9% дял от тръбата Баку-Тбилиси-Джейхан, притежаван преди този момент от американската Chevron.
Унгария бе и единствената страна от Европейски Съюз, която наложи несъгласие на подготвяната сериозна резолюция на Европейски Съюз по отношение на политиката на Китай против Хонконг, компрометираща самостоятелния статут на административния регион. Унгария още веднъж е единствената страна от Европейски Съюз, която утвърди използването на китайската ваксина Sinopharm, влизайки в логиката на китайската " дипломацията на маските ", в която става дума повече за агитация и по-малко за дипломация. За страдание, Будапеща се трансформира и в хъб на китайското разузнаване на територията на Европейски Съюз (това разузнаване е ориентирано не против Унгария, а против трети страни от Стария континент). Будапеща ще бъде и единствената европейска столица, която ще финансира и построи на територията си филиал на университета " Фудан " от Шанхай (успоредно на необезпокояваната активност на Институтите " Конфуций ", която надалеч не се изчерпва с културен продан, заради което те биват ограничавани в своята активност или напряко затваряни в някои държави).
По традиция Виктор Обран е критик на глобите против Русия, a енергийните планове в страната ( " Турски поток " и разширението на АЕЦ " Пакш ", което се прави от " Росатом " посредством заем на стойност 10 милиарда евро от Москва) в допълнение циментират унгарско-руските връзки.
България също има своите характерни неудобства с външната политика на Орбан. Едва ли има смисъл да се припомня за това, че държавното управление на унгарския министър-председател даде политическо леговище на Никола Груевски, тъй че същият да не понесе наказателната отговорност, планувана за него от правосъдната система на Република Северна Македония. А в подтекста на разгара на мигрантските потоци от Близкия Изток и Северна Африка към Европа позицията на Виктор Обран, съгласно която идващите хора трябваше да бъдат одобрявани от и настанявани в програничните страни на Европейски Съюз, също бе, меко казано, неуместна за България.
Та, казусът с външната политика на Виктор Орбан е, че до момента в който той чака пари от Китай, заема такива от Русия и пази юдео-християнския пиедестал на европейската цивилизация пред сътрудниците си в Европейски Съюз, само че не и на срещите си с турския президент Реджеп Таийп Ердоган (скоро имаше двустранна такава сред унгарския министър председател и турския президент, изявленията след която сякаш бяха взети от албум за благопожелания на младоженци).
Разбира се, Виктор Орбан е свободен да развива двустранните връзки на Унгария с всяка страна, която той пожелае (жалко, че нормално това се случва с такива страни, които имат комплицирани връзки с Европейски Съюз и/или НАТО). Но в случай че това се случва на цената на основаването на механизми за въздействие върху Орбан, то тогава се компрометира освен суверенитетът и сигурността на Будапеща, което си е маджарски проблем, само че и на военно-политическите съюзи, в които взе участие Унгария, което се трансформира в европейски проблем.
А решенията във външната политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз се вземат не с нормално или квалифицирано болшинство, а с цялостно единогласие. Затова, когато Будапеща реши да употребява ветото си, е добре да знаем дали това е заради някакви кардинални съображения на Унгария, каквито би трябвало да бъдат уважавани без нервност от другите страни, или е заради зависимост/натиск от трета страна, с която Европейски Съюз няма обезателно съвпадане на ползите. Според стратегическите документи на Европейски Съюз и НАТО Русия и Китай влизат в тази категория страни.
Иначе Виктор Орбан може да е прав за всичко друго. Включително за рецензията си по отношение на Брюксел, който продължава да се държи като другарката в класната стая, която индоктринира децата съгласно наличието на идеологическия буквар.
Още повече, че Китай е пробил с вложенията си стратегически бранш не в Унгария, а в Гърция (пристанището за култивиране на контейнери в Пирея), Русия строи най-важния си енергиен план не с Унгария, а с Германия (Северен поток - 2), а турската компания YILport Holding добива ръководството на основни европейски пристанища, имащи отношение към търговията на Европейски Съюз с Африка (най-важното от които е това в Таранто, Италия).
Но Орбан продължава да се проваля не в рецензията си, а в решенията, които предлага. И в случай че знаем кои са му враговете, какво да кажем за приятелите на унгарския министър-председател.
Нито една от тези тематики не е въпрос на каприз, а в противен случай, те касаят политики, които имат структуроопределящ за Европейски Съюз темперамент. Нещо повече, в посочените тематики постоянно има съществени разминавания в ползите на другите страни членки и постигането на взаимни решения не е обезателно елементарно. Трябва ли да бъде припомняно, да вземем за пример, по какъв начин предходната година по това време " спестовната четворка " (Нидерландия, Швеция, Австрия и Дания) съумяха да се наложат върху Германия и Франция по отношение на метода, по който да се образува Възстановителния фонд на Европейски Съюз (на стойност 750 млрд евро)? Или това по какъв начин Испания и Италия, за разлика от болшинството от страните членки, поддържат разширението на обсега на митническия съюз с Турция? Дори не е нужно да се връщаме обратно във времето, с цел да забележим разликите сред обособените страни: на Европейския съвет предходната седмица предлагането на Ангела Меркел и Емануел Макрон за възобновяване на срещите сред Европейски Съюз и Русия бе отхвърлено от европейските им сътрудници.
На този декор обаче това, с което се занимават медиите и страните членки на Европейски Съюз след последното съвещание на Европейския съвет, са подетите промени от унгарския парламент, които касаят статута на ЛГБТ-общността в страната (според критиците на закона) или съставляват урегулиране на образователното наличие за подрастващи (според бранителите му). Самият закон няма да бъде обсъждан тук, веднъж, тъй като създателят на тези редове не е осведомен с него в елементи, и, повторно, тъй като това към този момент е направено в медията от Иван Стамболов - Сула.
Въпросът тук е, че проблемите с Унгария като държава-членка на Европейски Съюз са от напълно друго естество. И тези проблеми не могат да бъдат редуцирани до така наречен " политика на идентичността " (Identity politics), с каквато нормално се замерят прогресивните левичари и националистите от двете страни на дебата в Европа (и за каквато нормално става дума, когато бива забъркана ЛГБТ-общността). Свеждането на диалога за бъдещето на Европейски Съюз до този за чаршафите е изключителна профанизация и сходен спор в никакъв случай няма да роди европейския Кисинджър.
Затова бе и изненадващо експлоадирането на Марк Рюте, в което нидерландският министър-председател подкани Будапеща да премисли присъединяване си в Европейски Съюз. Подобни изявления обслужват единствено и само страни, които са заинтригувани от разпадането на Европейски Съюз. Брюксел ще завоюва, в случай че Марк Рюте води по-често диалози за стопанска система с Макрон и Меркел, в сравнение с в случай че се въвлича в политически такива с Орбан. Последният пък, като образец в посока на нескопосаната му политика, вместо да се възползва от съществуващите разликите сред Рюте и Макрон, съумя да ги сплоти с държанието си (Париж изиска налагане на наказания на Будапеща).
Но когато става дума за Унгария, обсъждана през призмата на статута й на страна членка на Европейски Съюз, Брюксел среща усложнения от коренно-различен темперамент. Няколко образеца.
Будапеща бе единствената столица от Европейския съюз, която поддържа турската интервенция " Извор на мира " на територията на Северна Сирия през 2019-та година. В този подтекст, турският президент Ердоган преди две години благодари за " интернационалната поддръжка ", която Будапеща оказала на Анкара. Виктор Орбан бе и единственият настоящ министър-председател на държава-членка на Европейски Съюз, който посети церемонията по встъпването в служба на Реджеп Таийп Ердоган като президент на Турция за повторно през 2018-та година (така както и Румен Радев бе единственият държавен глава от Европейски Съюз, който също посети въпросното мероприятие). Впоследствие унгарската енергийна компания MOL закупи и съвсем 9% дял от тръбата Баку-Тбилиси-Джейхан, притежаван преди този момент от американската Chevron.
Унгария бе и единствената страна от Европейски Съюз, която наложи несъгласие на подготвяната сериозна резолюция на Европейски Съюз по отношение на политиката на Китай против Хонконг, компрометираща самостоятелния статут на административния регион. Унгария още веднъж е единствената страна от Европейски Съюз, която утвърди използването на китайската ваксина Sinopharm, влизайки в логиката на китайската " дипломацията на маските ", в която става дума повече за агитация и по-малко за дипломация. За страдание, Будапеща се трансформира и в хъб на китайското разузнаване на територията на Европейски Съюз (това разузнаване е ориентирано не против Унгария, а против трети страни от Стария континент). Будапеща ще бъде и единствената европейска столица, която ще финансира и построи на територията си филиал на университета " Фудан " от Шанхай (успоредно на необезпокояваната активност на Институтите " Конфуций ", която надалеч не се изчерпва с културен продан, заради което те биват ограничавани в своята активност или напряко затваряни в някои държави).
По традиция Виктор Обран е критик на глобите против Русия, a енергийните планове в страната ( " Турски поток " и разширението на АЕЦ " Пакш ", което се прави от " Росатом " посредством заем на стойност 10 милиарда евро от Москва) в допълнение циментират унгарско-руските връзки.
България също има своите характерни неудобства с външната политика на Орбан. Едва ли има смисъл да се припомня за това, че държавното управление на унгарския министър-председател даде политическо леговище на Никола Груевски, тъй че същият да не понесе наказателната отговорност, планувана за него от правосъдната система на Република Северна Македония. А в подтекста на разгара на мигрантските потоци от Близкия Изток и Северна Африка към Европа позицията на Виктор Обран, съгласно която идващите хора трябваше да бъдат одобрявани от и настанявани в програничните страни на Европейски Съюз, също бе, меко казано, неуместна за България.
Та, казусът с външната политика на Виктор Орбан е, че до момента в който той чака пари от Китай, заема такива от Русия и пази юдео-християнския пиедестал на европейската цивилизация пред сътрудниците си в Европейски Съюз, само че не и на срещите си с турския президент Реджеп Таийп Ердоган (скоро имаше двустранна такава сред унгарския министър председател и турския президент, изявленията след която сякаш бяха взети от албум за благопожелания на младоженци).
Разбира се, Виктор Орбан е свободен да развива двустранните връзки на Унгария с всяка страна, която той пожелае (жалко, че нормално това се случва с такива страни, които имат комплицирани връзки с Европейски Съюз и/или НАТО). Но в случай че това се случва на цената на основаването на механизми за въздействие върху Орбан, то тогава се компрометира освен суверенитетът и сигурността на Будапеща, което си е маджарски проблем, само че и на военно-политическите съюзи, в които взе участие Унгария, което се трансформира в европейски проблем.
А решенията във външната политика и политиката за сигурност на Европейски Съюз се вземат не с нормално или квалифицирано болшинство, а с цялостно единогласие. Затова, когато Будапеща реши да употребява ветото си, е добре да знаем дали това е заради някакви кардинални съображения на Унгария, каквито би трябвало да бъдат уважавани без нервност от другите страни, или е заради зависимост/натиск от трета страна, с която Европейски Съюз няма обезателно съвпадане на ползите. Според стратегическите документи на Европейски Съюз и НАТО Русия и Китай влизат в тази категория страни.
Иначе Виктор Орбан може да е прав за всичко друго. Включително за рецензията си по отношение на Брюксел, който продължава да се държи като другарката в класната стая, която индоктринира децата съгласно наличието на идеологическия буквар.
Още повече, че Китай е пробил с вложенията си стратегически бранш не в Унгария, а в Гърция (пристанището за култивиране на контейнери в Пирея), Русия строи най-важния си енергиен план не с Унгария, а с Германия (Северен поток - 2), а турската компания YILport Holding добива ръководството на основни европейски пристанища, имащи отношение към търговията на Европейски Съюз с Африка (най-важното от които е това в Таранто, Италия).
Но Орбан продължава да се проваля не в рецензията си, а в решенията, които предлага. И в случай че знаем кои са му враговете, какво да кажем за приятелите на унгарския министър-председател.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ