На празника Свети Дух, който се отбелязва в деня след

На празника Свети Дух, който се отбелязва в деня след Петдесетница, Православната черква отдава респект на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица.

Празникът Свети Дух е обвързван по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва постоянно в понеделник. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с плодородни блага. На този ден църквата популяризира Светата животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети.

Според християнската религия Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.

Празникът се свързва с култа към мъртвите и съгласно националните вярвания на него душите на покойниците, " пуснати " на Великден, " се прибират ". Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да " създадат сянка " на мъртвите на оня свят. В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи " виждат " свидните си близки покойници. Народът назовава празника Духовден и с него стартира " Русалската седмица ", " Русалската неделя ", " Самодивската неделя ". " Русалийки ", " Русалии " били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, въпреки и по-рядко, се приписва дарба да лекуват.

В Северна България имат вяра, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали оттатък Дунава. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в облеклата си, тъй като вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.