Военната подготовка е в задния двор на държавата
На държавното управление му остава година и половина, в най-хубавия за него случай, с цел да образува два доброволчески батальона. Единият в Сливен, а другият в Плевен. Ако желае и може, несъмнено, да извърши управническата си стратегия. Защото защитата е, само че не е, единствено договорката за изтребителите Ф-16 или обещанията, че модернизацията на флота и пехотата не е в " задния двор " (не върша никаква асоциация с африканската чума и новото разбиране в политическата класа у нас " заден двор ", което подсказва действителното отношение към напъните на българина да оцелява.)
Но да се върнем на тематиката. Това за доброволната военна работа трябваше да избави оредяването на армейските редици. То стана въплъщение и на политически компромис в ръководещата коалиция. Знае се, че ГЕРБ са срещу връщането на наборна военна работа, за което пледираха от " Обединените патриоти ". Така в държавната стратегия откри място този хибрид, а наложителното влизане в казармата се оформи като задача от рода на " пускане на необятен публичен спор ". Дори преди година бе оповестено, че над 70 на 100 от българското общество поддържа въвеждането на наложителна военна работа, а четири от петима българи са за възобновяване на трудови войски. Казано бе, че тези резултати са от изследване на Министерството на защитата. Само не разбрахме какъв брой от интервюираните са подготвени да облекат военната униформа?! То няма и резервисти, колкото и неангажиращо да е това в изискванията на липса на средства за тяхното редовно образование.
Някак срамежливо се приказва и за така наречен военно образование в учебните заведения. Преди повече от две години държавното управление се закани да реализира " разширение на съществуващите стратегии за военно образование на учениците в междинните учебни заведения, ориентирано към придобиване на познания и на практика умения за дейности при боен спор, терористичен акт или стихийно злополучие. " Тук взаимоотношението сред военното и просветното министерство към този момент няма забележими белези. Остава остарялото състояние, т.е. по пет часа в девети и десети клас, което се регистрира като незадоволително и неефективно. Там, където има разпоредителност на неправителствени организации и общи старания с военните формирования, се прави освен това.
Вярно, че напоследък се сътвориха клубове " Приятели на армията " и училищен гвардейски отряди. От три десетилетия съществува профилираният училищен батальон в Панагюрище и Стрелча, съществено се работи в област Кърджали, само че всичко това са обособени начинания. България няма национална стратегия със съответното държавно финансиране за военно-патриотично образование и подготовка на подрастващите. Не е ясно какво би трябвало да знае и може пълнолетният българин в екстремална обстановка. В този смисъл превъоръжаването и закупуването на нова техника е колкото належащо, толкоз и незадоволително за защитата на страната, откакто популацията не е квалифицирано да работи в една предвоенна или военна конюнктура.
На този стадий ставаме очевидци на курсове по начална и специфична подготовка, само че не е добре да питаме какъв брой от завършващите се посвещават на военната работа. Не за друго, а тъй като по данни на МО за интервала на осъществяване на курсовете за подготовка на жителите за отбрана на отечеството от 2015 година до през днешния ден, начална военна подготовка са минали 337 български жители, а в курсове за специфична военна подготовка за потребностите на въоръжените сили едвам 27.
Ще изчакаме да завършат Стратегическия обзор на системата за отбрана на националната сигурност и Стратегическия обзор на защитата. Правителството се ангажира това да стане до 30 април 2020 година Да се надяваме, че вследствие на решенията, които ще излязат, военната подготовка на подрастващите и цялото население ще бъде извадена от " задния двор ". Стига да не се вършат взаимни отстъпки единствено в полза на политическата непоклатимост на ръководството.
Впрочем МО към този момент излезе с план за смяна на Закона за запаса на Въоръжените сили. Той е в тематиката, за която става дума. Има най-малко четири момента, които би трябвало да изведат подготовката на жителите на напред във времето. Първият е основаването на така наречен срочна работа в доброволния запас. Т.е. шест месеца военна подготовка на искащите с редица обезпечавания, в това число заплата, заплатен годишен отпуск и преимущество при кандидатстване за професионална военна работа или в структурите и органите на системата на националната сигурност. Вторият е опцията българските жители със статус на студенти, учащи се за придобиване на образователно-квалификационна степен " бакалавър " и тези с висше обучение, да могат да аплайват във висше военно учебно заведение за придобиване на подготовка " Офицер от запаса ". Третият е за упоменатото към този момент военно образование в междинните учебни заведения. И в плана на измененията обаче МО подхожда много срамежливо по този въпрос. Нормата от не по-малко 10 часа остава. Новото е, че може да има в допълнение образование в избираеми образователни часове. Може, само че може и да не може, което най-вероятно ще се случи на доста места. Смята се, че по този начин се вкарва по-гъвкав метод, който да е по-изгоден както от позиция на структурирането на образователната стратегия, по този начин и с оглед натовареността на учениците. Дори и да се одобри от депутатите, напълно не е несъмнено по какъв начин ще се посрещне от шефовете и учителите. А и законът не подсигурява, че за всяко учебно заведение ще има задоволително добре квалифициран преподавателски състав, който да образова учениците с огромна доза атрактивност, с цел да не се гледа на тези часове като спомагателна тежест на българското обучение.
Анализите на МО показвали, че в границите на идващите 10-15 години Република България няма да разполага с задоволително готови жители за отбрана на отечеството, в това число придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования. Мерки се вземат, само че сякаш те не са задоволително решителни и има действителен риск да се сбъдне упоменатата прогноза.
Но да се върнем на тематиката. Това за доброволната военна работа трябваше да избави оредяването на армейските редици. То стана въплъщение и на политически компромис в ръководещата коалиция. Знае се, че ГЕРБ са срещу връщането на наборна военна работа, за което пледираха от " Обединените патриоти ". Така в държавната стратегия откри място този хибрид, а наложителното влизане в казармата се оформи като задача от рода на " пускане на необятен публичен спор ". Дори преди година бе оповестено, че над 70 на 100 от българското общество поддържа въвеждането на наложителна военна работа, а четири от петима българи са за възобновяване на трудови войски. Казано бе, че тези резултати са от изследване на Министерството на защитата. Само не разбрахме какъв брой от интервюираните са подготвени да облекат военната униформа?! То няма и резервисти, колкото и неангажиращо да е това в изискванията на липса на средства за тяхното редовно образование.
Някак срамежливо се приказва и за така наречен военно образование в учебните заведения. Преди повече от две години държавното управление се закани да реализира " разширение на съществуващите стратегии за военно образование на учениците в междинните учебни заведения, ориентирано към придобиване на познания и на практика умения за дейности при боен спор, терористичен акт или стихийно злополучие. " Тук взаимоотношението сред военното и просветното министерство към този момент няма забележими белези. Остава остарялото състояние, т.е. по пет часа в девети и десети клас, което се регистрира като незадоволително и неефективно. Там, където има разпоредителност на неправителствени организации и общи старания с военните формирования, се прави освен това.
Вярно, че напоследък се сътвориха клубове " Приятели на армията " и училищен гвардейски отряди. От три десетилетия съществува профилираният училищен батальон в Панагюрище и Стрелча, съществено се работи в област Кърджали, само че всичко това са обособени начинания. България няма национална стратегия със съответното държавно финансиране за военно-патриотично образование и подготовка на подрастващите. Не е ясно какво би трябвало да знае и може пълнолетният българин в екстремална обстановка. В този смисъл превъоръжаването и закупуването на нова техника е колкото належащо, толкоз и незадоволително за защитата на страната, откакто популацията не е квалифицирано да работи в една предвоенна или военна конюнктура.
На този стадий ставаме очевидци на курсове по начална и специфична подготовка, само че не е добре да питаме какъв брой от завършващите се посвещават на военната работа. Не за друго, а тъй като по данни на МО за интервала на осъществяване на курсовете за подготовка на жителите за отбрана на отечеството от 2015 година до през днешния ден, начална военна подготовка са минали 337 български жители, а в курсове за специфична военна подготовка за потребностите на въоръжените сили едвам 27.
Ще изчакаме да завършат Стратегическия обзор на системата за отбрана на националната сигурност и Стратегическия обзор на защитата. Правителството се ангажира това да стане до 30 април 2020 година Да се надяваме, че вследствие на решенията, които ще излязат, военната подготовка на подрастващите и цялото население ще бъде извадена от " задния двор ". Стига да не се вършат взаимни отстъпки единствено в полза на политическата непоклатимост на ръководството.
Впрочем МО към този момент излезе с план за смяна на Закона за запаса на Въоръжените сили. Той е в тематиката, за която става дума. Има най-малко четири момента, които би трябвало да изведат подготовката на жителите на напред във времето. Първият е основаването на така наречен срочна работа в доброволния запас. Т.е. шест месеца военна подготовка на искащите с редица обезпечавания, в това число заплата, заплатен годишен отпуск и преимущество при кандидатстване за професионална военна работа или в структурите и органите на системата на националната сигурност. Вторият е опцията българските жители със статус на студенти, учащи се за придобиване на образователно-квалификационна степен " бакалавър " и тези с висше обучение, да могат да аплайват във висше военно учебно заведение за придобиване на подготовка " Офицер от запаса ". Третият е за упоменатото към този момент военно образование в междинните учебни заведения. И в плана на измененията обаче МО подхожда много срамежливо по този въпрос. Нормата от не по-малко 10 часа остава. Новото е, че може да има в допълнение образование в избираеми образователни часове. Може, само че може и да не може, което най-вероятно ще се случи на доста места. Смята се, че по този начин се вкарва по-гъвкав метод, който да е по-изгоден както от позиция на структурирането на образователната стратегия, по този начин и с оглед натовареността на учениците. Дори и да се одобри от депутатите, напълно не е несъмнено по какъв начин ще се посрещне от шефовете и учителите. А и законът не подсигурява, че за всяко учебно заведение ще има задоволително добре квалифициран преподавателски състав, който да образова учениците с огромна доза атрактивност, с цел да не се гледа на тези часове като спомагателна тежест на българското обучение.
Анализите на МО показвали, че в границите на идващите 10-15 години Република България няма да разполага с задоволително готови жители за отбрана на отечеството, в това число придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования. Мерки се вземат, само че сякаш те не са задоволително решителни и има действителен риск да се сбъдне упоменатата прогноза.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ