Връзката между науката и духовността
На пръв взор сред просвета и нематериалност не съществува връзка. Първата се основава на опити и систематизирания, добити в практиката, както и теоретични постановки, които имат своята неоспорима логичност.
Духовността намира своите опорни точки в полета на въображението, в сетивността и страстта. Къде е пресечната точка сред тези привидно толкоз разнообразни понятия?
Мост сред тях хвърля един мъдрец - Рудолф Щайнер, австрийски мъдрец от предишния век, нравствен и метафизичен създател на Weleda. В началото на предишния век Щайнер прокламира концепциите на антропософията, философско течение, отделило се от теософията.
Тази философска школа гледа на положението на нещата по един нов и автентичен метод. Трудовете на Щайнер и почитателите му оферират да се вкарат духовни детайли в земеделието, образованието и лекуването.
Според Щайнер всеки субект има качества, които да му отворят вратата към висшите светове, само че те спят в него и би трябвало да бъдат събудени. Ако човек развие своите скрити способности, ще получи достъп до същинските духовни съкровища.
До духовни висоти се стига единствено по пътя на смирението. Истинското знание се разкрива пред тези, които го почитат.
За да се доближи духовно знание, би трябвало да се отхвърлят битовизмите и решаването на дребните житейски въпроси. Потъването в тях затваря пътя към всякакво висше знание.
Антропософията счита, че човек е в положение да се промени изцяло, да се усъвършенства, само че този развой би трябвало да се извърши в неговия вътрешен мир, в мислите му.
Как да се работи върху смяната в себе си?
Това може да стане посредством разграничаване от себе си, което дава самостоятелен взор като на непряк наблюдаващ. Обективното осмисляне на обстоятелствата по отношение на личния нравствен мир демонстрира персоналните прочувствени прекарвания в непредвидена светлина.
Индивидът получава опция да отдели значимото от несъщественото. Радостта, тъгата, мислите и прекарванията получават напълно ново наличие, в случай че човек застане против себе си.
Когато някой се остави да бъде направляван от живота, вместо самичък да го ръководи, външният свят ще стесни изцяло параметрите на вътрешния живот и индивидът ще загуби простора си.
За да реализира триумф, всеки се нуждае от препоръки, от доброжелателна поддръжка. Тя би трябвало да се сортира деликатно, тъй като на търсещия е нужна опора, а не мощ, която да господства над съзнанието му. Силата и знанието вършат индивида непретенциозен и желанието за власт изцяло отсъства при него.
