На пътен сигнал в индийската столица Айеша Шарма, 29-годишна трансжена,

На пътен сигнал в индийската столица Айеша Шарма, 29-годишна трансжена, облечена в обичайната туника и панталони с шал, държи смарт телефон с QR код върху него, до момента в който сигналът мига в алено и транспортните средства стопират. Пътник сканира кода и в сметката й се подават 10 рупии ($0,12), което е елементарно допълнение към нейното изкупуване.

Нарастването на цифровите транзакции и интерфейсите за незабавни заплащания като този, употребен от Sharma, оказват помощ на маргинализираните общности като транссексуалните хора да ръководят финансите си.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Индийската ЛГБТК общественост се бори с „ разрушено сърце “ на еднополовите бракове от съда Върховният съд на Индия отхвърли жалбата за узаконяване на еднополовите бракове Филипинският мил актьор Пура Лука Вега е задържан за „ оскърбяване на религията “ < /h3> Законът против ЛГБТК в Уганда провокира вълна от нарушавания на правата, споделят деятели завършек на списъка

Просяк по улиците на Ню Делхи от 2006 година насам, Шарма постоянно се сблъсква с предубеждения и насмешки. Откакто стартира да желае пари, употребявайки смарт телефона си, единствено чудният фактор на това оказа помощ да се понижат част от тези мнения, които в предишното се опитваха да я засрамят, сподели тя.

Това също насърчи хората да й дават пари, даже когато нямат дребни пари и през днешния ден към една четвърт от приходите й са посредством цифров режим, сподели тя.

„ Вече е доста по-лесно. Въпреки че хората не постоянно носят пари в брой, те въпреки всичко могат да ни дарят, като просто сканират този код “, сподели Шарма пред Al Jazeera.

„ Може да сме просяци, само че въпреки всичко би трябвало да се отнасяме към нас с почитание и благовъзпитание “, сподели тя и цифровите транзакции до момента ги икономисват от визити в банки, където постоянно се сблъскват с предубеждения и дискриминация.

През последните няколко години индийското държавно управление се пробва да насърчи цифровите транзакции вместо парите в брой, в това число посредством политически ограничения като по този начин наречената демонетизация през ноември 2016 година, която унищожи за една нощ съвсем 90 % от парите в обращение и докара до неотложен скок в потреблението на приложения за заплащане.

Пандемията също оказа помощ за поощряване на цифровите транзакции и някои от тези привички продължиха и съществуват взаимно с потреблението на пари в брой, което още веднъж се трансформира в желания метод на заплащане в страната.

Дигиталните транзакции работят по няколко метода.

Има приложения, които се свързват с банковата сметка на обещано лице и парите незабавно се изтеглят непосредствено от сметката, когато се направи заплащане.

След това има приложения за заплащане от компании, които се свързват с акаунт, основан от потребителя в компанията, или могат да бъдат свързани с портфейл, предлаган от компанията, който потребителят зарежда, с цел да употребява като предплатена карта.

Лийза Хан, 30-годишна транссексуална жена и просякиня от северния град Меерут, получава минимум 20 % от дневните си доходи посредством цифрови транзакции.

Завършила 10 клас, Хан беше изоставена от фамилията си, когато разкри новата си идентичност. Оттогава тя проси по улиците на Делхи, в рейсове и даже на сватби, с цел да свърже двата края.

Кан носи QR код, който хората могат да сканират, с цел да й изпратят пари непосредствено, което й носи към 400 рупии ($4,81) до 500 рупии ($6,01) всеки ден.

Помага и на други градски небогати като Амри, 23-годишна, която продава цветя на светофари в индийската столица. Тя живее на път и прави сред 200 рупии ($2,41) и 300 рупии ($3,61) всеки ден, като към 70 рупии ($0,84) до 80 рупии ($0,96) идват от цифрови заплащания.

Бюрократични спънки

Въпреки че цифровите заплащания са помогнали на транссексуалните просяци обаче, те не са идеалното решение.

Поне някои транссексуални хора се борят да отворят постоянни банкови сметки или да актуализират своята полова еднаквост в съществуващи сметки, макар че централната банка на Индия издаде инструкция още през 2015 година, че банките би трябвало да признават третия пол.

Кан да вземем за пример няма елементарна банкова сметка, защото не има PAN карта, значим финансов документ, публикуван от индийския отдел за налози върху приходите, съдържащ 10-цифрен буквено-цифров номер, който се употребява за банкиране и налози -свързани действия или карта Aadhar, неповторим 12-цифрен идентификационен номер, като и двата могат да се употребяват за разкриване на сметка във всяка банка в Индия.

Кан може да получи карта PAN или Aadhar, откакто се записва като трети пол в локална държавна организация. Тя е опитвала един път или два пъти, само че опитът на непознати да се намесват в персоналния й живот с натрапчиви въпроси като „ Винаги ли си се чувствал по този начин? “ и какво споделя фамилията й за нейната полова еднаквост, на каква интервенция е претърпяла, има ли някакво доказателство, че е трансджендър, до евтини смешки, като за какво желае трети пол, когато към този момент има подобен, я е белязал и тя има изостави процеса по средата, сподели тя пред Al Jazeera.

Добавяйки ново предизвикателство, фирмите, предлагащи сметки за цифрови заплащания, към този момент са почнали да постановат правила, съгласно които клиентите би трябвало да имат PAN или Aadhar карта, които са част от техните процеси за сходство или познаване на клиента (KYC).

В резултат на това Хан, която живее с други транссексуални хора в комуна, няма цифрова банкова сметка и вместо това употребява QR кода, обвързван с ръководителя на комуната, на който заплаща комисионна от приходите си.

Рудрани Четри, създател на Mitr Trust, който работи с транссексуални хора, сподели, че доста повече транссексуални хора са употребявали приложения за заплащане, „ без даже да обмислят дали дават отговор на изискванията за приемане на услугата или не. Въпреки това, защото KYC към този момент е нужен, доста хора изпитват проблеми с имената и банковите си сметки “, сподели тя.

Свати Маливал, ръководител на Комисията за дамите в Делхи, сподели, че единствено 76 нови документа, идентифициращи хората като трети пол, са били основани през предходните три до четири години, макар обстоятелството, че 5000 разпознати като транссексуални в Делхи към 2012 година броене и от този момент тази цифра се е нараснала.

„ Какво значат тези 76 документа? Транссексуалните хора невидими ли са в тази политическа система? Вярвам, че това е по този начин. Както страната, по този начин и федералното държавно управление са виновни [за това] “, сподели тя.

Maliwal показва, че транссексуалните хора са изправени пред тормоз, до момента в който аплайват за удостоверения за идентичност. „ Държавните чиновници се насочват към техните фамилии в своите търсения, питайки кой е родил транссексуални хора. Те са подложени на позорен език “, сподели тя.

Засега приложенията за заплащане дадоха късмет на Шарма и други транссексуални просяци да набират по-ефективно пари.

Дигиталното банкиране е значим инструмент, който оказва помощ на транссексуалните и другите малцинства да бъдат в сигурност и сигурност, защото те постоянно живеят в несигурни и несигурни обстановки, сподели Четри. „ Стана извънредно значимо за тяхното благоденствие да разполагат с механизъм за запазване и ръководство на парите си … [Но] предизвикването е да имате банкова сметка и да отговаряте на критериите за подготовка за услугата. “

Източник: Ал Джазира