На лов за милиарди“: Бронирани сейфове, кюлчета и необясними смъртни

„ На лов за милиарди “: Бронирани сейфове, кюлчета и необясними смъртни случаи

От партийното имущество на ГЕСП са били откраднати най-малко 6,2 милиарда марки
.

Все още липсват милиони

Четирите епизода по 30 минути описват за фирми-пощенски кутии, за секрети сметки с мръсни пари в чужбина и хипотетични убийства – също като шумните разкрития през последните години от вида на „ Панама пейпърс “. И до през днешния ден от „ алените пари “ на Германска демократична република към момента липсват стотици милиони.

Пред портала на публичната медия AРД журналистът Петер Вензиерски споделя: 
„ Бях покъртен какъв брой изтънчена и в същото време какъв брой елементарна е била системата.
Става дума за опита подмолно да се укрият пари, които след 1990 година Обединена Германия щеше да вложи във възобновяване на някогашната Германска демократична република. “

Вензиерски, който е един от интервюираните във кино лентата, е написал дълга публикация по тематиката в списание „ Шпигел “.

„ Между рухването на Берлинската стена,

първите свободни избори и валутния съюз през 1989-1990 година преданите партийни приятели

доста елементарно се добираха до благосъстояние:
пачките от „ собствеността на работническата класа “ се тъпчеха в дипломатически куфарчета,
в платнени торбички, в краен случай в найлонови пликове и просто се носеха у дома “, написа първоначално създателят.

Той споделя за един партиен приятел, който в две найлонови пликчета от веригата „ Алди “ изнесъл

300 000 немски марки от изоставената постройка на Централен комитет в Източен Берлин и за всеки случай ги увил в

партийния орган на комунистическата партия „ Нойес Дойчланд “.

Вълнуващо като в шпионски филм

Вензиерски твърди, че в тези години от партийното имущество на ГЕСП са били откраднати най-малко 6,2 милиарда марки, като парите изтекли към наследничката на ГЕСП,
Партията на демократичния социализъм (ПДС) и към други другарски групировки.
Той напомня, че за 40-те години ръководство в Германска демократична република ГЕСП е натрупала гигантско имущество, в това число 1700 парцела и компании,
които след валутния съюз са коствали 10 милиарда немски марки.
Грегор Гизи, тогава водач на ПДС, споделя следното:
„ Ковчежникът Поол пристигна да ме пита:
„ Има хора в доста съществено финансово усложнение. Когато става дума за остарели честни приятели и другарки, може ли да им отпуснем заем? “
За мен това въобще не беше проблем “.
Вензиерски написа още следното: „ Цялата история към изчезналите партийни благосъстояния е вълнуваща като шпионски филм. В нея вземат участие подставени лица и медиатори, сенчести и комични фигури, един загадъчен „ Трезор 28 “, както и ексцентрични представители на западногерманската левица “.

Пари, вложени Лихтенщайн, Швейцария, на Каймановите острови

Журналистът изяснява, че става дума за московски фирми-пощенски кутии, за мръсни пари, вложени в Лихтенщайн, Швейцария или на Каймановите острови. Както и за гедерейски компании под прикритие на Запад и за един  ковчежник, който знаел повече от всички останали – и който един ден напълно инцидентно бил прегазен на пешеходна пътека пред своя хотел в Лугано. След неговата гибел списание „ Шпигел “ съумяло да се добере до документи, съдържащи редица имена на хора, забогатели от тези пари. В документите има ясни инструкции с каква дискретност би трябвало да се третират тези пари.

По-нататък в публикацията на Петер Вензиерски четем: „ През 1989 година народът още демонстрираше по улиците, а другарите към този момент създаваха секрети групировки и протягаха ръце към благините. (…) Но публичното внимание бързо се насочи към друго: към заплахата да бъдат унищожени досиетата на Щази. Това развърза ръцете на фрагментите “.

Към това в рецензията на публичната медия AРД за документалната поредност „ На лов за милиарди “ четем още: „ В чували изнасяха парите от централата на ГЕСП. Тъкмо тези подиуми убедиха режисьорката на кино лентата Ина-Катрин Хютиг, че тази история би трябвало да бъде разказана за младата телевизионна аудитория. Преследването на комунистическите милиони последователно се оказа „ основата за финансовите криминалета “ в немската хроника на закононарушенията “.