Едва 5% от законопроектите в НС са в социалната сфера
На основни сфери като обществена политика, финанси, опазване на здравето и стопанска система се падат по-малко от 5 на 100 от импортираните законопроекти в Народно събрание, сочат данните, показани в изследване върху законодателната активност на Народното събрание, осъществено от Националния център за парламентарни проучвания. То обгръща 122 законопроекта, импортирани в интервала от 12 април до 28 юли 2023 година
Приоритет в работата на депутатите в била правосъдната промяна. Една трета, или 34,4% от законопроектите засягат сферата на правораздаването. Всички останали области на законодателството остават обратно - земеделие и храни - 9%, вътрешни работи - 9%, превоз, осведомителни технологии и известия - 6,5%.
Първата пленарна сесия на 49-ото Народно събрание е минала главно в ремонти на към този момент съществуващи закони. Те обаче са осъществени съвсем напълно без публични съвещания или допитвания до гражданското общество, а в претекстовете, с които се обосновават законодателните оферти отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи.
Данните демонстрират, че общо за първата пленарна сесия на 49-я парламент депутатите съвсем не са работили по нови закони. 92,6 % от импортираните законопроекти засягат изменение и допълнение на настоящи закони, или единствено допълнение, или единствено за изменение. Едва 7,4% оферират чисто нови законодателни текстове.
Освен това законодателните оферти идват главно от Министерски съвет. Оттам са постъпили 33,6% от импортираните законопроекти.
Причината за многото ремонти на към този момент съществуващи законодателни текстове, наподобява, е обвързвано с усещането, че настоящата законодателна уредба не прави работа. За половината от импортираните законопроекти или 49,2% като мотив за потребността от тях е посочена неефективността на съществуващото законодателство. 31,1% от поправките са свързани с промени, които се постановат от правото на Европейски Съюз. По равно - по 10,7 на 100, са измененията, свързани с Националния проект за възобновяване и резистентност и такива, свързани с резултати от проучвания.
В данните от изследването прави усещане и че в 82,8% от предложенията в претекстовете не е посочено да са били съгласувани с учени и специалисти, а вносителите разчитат на личната си преценка. Липсва и поредност в използването и отчитането на резултатите от законодателството.
При 98,4% от законопроектите няма написани условия да се регистрират от време на време изразходваните средства от използването на законите по отношение на постигнатите резултати, а за повече от половината законопроекти не са избрани периоди, в които би трябвало да се реализиран задачите на законодателните промени.>
Приоритет в работата на депутатите в била правосъдната промяна. Една трета, или 34,4% от законопроектите засягат сферата на правораздаването. Всички останали области на законодателството остават обратно - земеделие и храни - 9%, вътрешни работи - 9%, превоз, осведомителни технологии и известия - 6,5%.
Първата пленарна сесия на 49-ото Народно събрание е минала главно в ремонти на към този момент съществуващи закони. Те обаче са осъществени съвсем напълно без публични съвещания или допитвания до гражданското общество, а в претекстовете, с които се обосновават законодателните оферти отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи.
Данните демонстрират, че общо за първата пленарна сесия на 49-я парламент депутатите съвсем не са работили по нови закони. 92,6 % от импортираните законопроекти засягат изменение и допълнение на настоящи закони, или единствено допълнение, или единствено за изменение. Едва 7,4% оферират чисто нови законодателни текстове.
Освен това законодателните оферти идват главно от Министерски съвет. Оттам са постъпили 33,6% от импортираните законопроекти.
Причината за многото ремонти на към този момент съществуващи законодателни текстове, наподобява, е обвързвано с усещането, че настоящата законодателна уредба не прави работа. За половината от импортираните законопроекти или 49,2% като мотив за потребността от тях е посочена неефективността на съществуващото законодателство. 31,1% от поправките са свързани с промени, които се постановат от правото на Европейски Съюз. По равно - по 10,7 на 100, са измененията, свързани с Националния проект за възобновяване и резистентност и такива, свързани с резултати от проучвания.
В данните от изследването прави усещане и че в 82,8% от предложенията в претекстовете не е посочено да са били съгласувани с учени и специалисти, а вносителите разчитат на личната си преценка. Липсва и поредност в използването и отчитането на резултатите от законодателството.
При 98,4% от законопроектите няма написани условия да се регистрират от време на време изразходваните средства от използването на законите по отношение на постигнатите резултати, а за повече от половината законопроекти не са избрани периоди, в които би трябвало да се реализиран задачите на законодателните промени.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ