Едва 14,6% избирателна активност на младите хора отчете „Галъп“
На изборите на 2 октомвримладите хора не са излезли да гласоподават в степента, в която гласоподаваха, да вземем за пример на 4 април 2021 година (18,2% от общия избор тогава е в групата 18-30 г.), през юли, да вземем за пример е, 15,6%, през ноември – 15,4%, а в този момент е 14,6%. Това значително дефинира и оставането на Политическа партия зад ГЕРБ – доколкото точно Политическа партия е избор на млади (в групата 18-30 в този момент Политическа партия са първа партия), демонстрират данните на „ Галъп интернешънъл “.
Политическа партия са първи и в София с към 26% против към 22% за ГЕРБ.
ГЕРБ и Политическа партия са „ на кантар “ измежду висшистите – с по към 24%. Интерес съставлява демографският профил на „ Възраждане “ – по-скоро „ мъжки “, не възрастен, не и некултурен, осезаемо градски. Доколкото натрупванията при БВ са относително малко, рано е да се абсолютизира, само че въпреки всичко и тук проличава по-скоро градски избор.
При ГЕРБ делът на повтаряне на вота може да се пресметна на към 530 хиляди гласа от общо над 630 хиляди получени от ГЕРБ. Това е разликата сред „ твърдия “ електорат на ГЕРБ и още не толкоз завършената електорална физиономия на Политическа партия.
На 2 октомври са излезли към 590 хиляди души, които декларират, че и през ноември 2021 година са дали своят вот за Политическа партия. Казано най-общо, към 80 хиляди гласоподаватели на Политическа партия от предишните избори очевидно не са излезли в този момент – доколкото на 14 ноември гласувалите за Политическа партия бяха над 670 хиляди. Около 350 хиляди са излезли и повторили вота си за Политическа партия. Останалите гласове за Политическа партия идват от всевъзможни направления, на мястото на отиващи във всички направления предходни гласоподаватели на Политическа партия – като най-видими са, както беше маркирано, към БВ, „ Възраждане “ и несъмнено, Демократична България. Има и над 30 хиляди минали от Политическа партия към ГЕРБ.
Гласувалите на втория тур на изборите за президент за Румен Радев, които и в този момент са излезли да гласоподават, закономерно в този момент са избрали в 23% от случаите Политическа партия, а в към 10% – ГЕРБ. Останалите се разпределят сред други обединения. Сред гласувалите за Герджиков, в 66% от случаите в този момент е определен ГЕРБ.
Видно е, че този път има съвсем тройно повече дали своят вот с „ Не поддържам никого “ спрямо последните избори. Този факт заслужава отбелязване на фона на дългогодишния спад на безспорните гласове в тази категория. Кои са тези хора? Най-вече младежи, респ. дали своят вот преди за нови планове, измежду които изпъква „ Продължаваме промяната “, или негласували и нямащи право да гласоподават предишния път, поради ненавършена възраст. Делът на „ Не поддържам никого “ демонстрира, че в тези избори фактически значително гласоподаватели не са намерили необикновен смисъл, или най-малко не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 година – огромен нов политически план.
Ето и условни калкулации на динамичността на партийните поддържа. Откъде идват хората на новия план „ Български напредък “? Както постоянно става в такива случаи, много от тях идват от предходния нов план – Политическа партия. Става дума за над 40 хиляди гласа – от общо към 115 хиляди подадени за БВ. Останалите гласове за БВ очевидно идват от разнообразни места, като личат към 10 хиляди от Българска социалистическа партия.
„ Възраждане “ получава близо половината от своите 250 хиляди гласа през днешния ден от своите гласове от предните избори. Останалите гласове идват основно от Политическа партия (вероятно към 40 хиляди). Демократична България пък явно евентуално съумяват да си „ върнат “ част от гласовете за Политическа партия. Директният трансфер сред Политическа партия и Демократична България е над 30 хиляди гласа.
Въпросът за срещани проблеми с машинното гласоподаване се задава за повторно след юли и данните демонстрират, че съвсем единомислещо се споделя, че не е имало проблем в личното гласоподаване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% в този момент.
Общо над една четвърт от гласувалите, или над 670 хиляди, гласоподаватели са взели решението за кого да гласоподават в последния ден или последните дни на акцията, т.е. след последните социологически срезове. За съпоставяне, през юли, да вземем за пример делът на решилите в последните дни или ден е по-малък – 18%.
Политическа партия са първи и в София с към 26% против към 22% за ГЕРБ.
ГЕРБ и Политическа партия са „ на кантар “ измежду висшистите – с по към 24%. Интерес съставлява демографският профил на „ Възраждане “ – по-скоро „ мъжки “, не възрастен, не и некултурен, осезаемо градски. Доколкото натрупванията при БВ са относително малко, рано е да се абсолютизира, само че въпреки всичко и тук проличава по-скоро градски избор.
При ГЕРБ делът на повтаряне на вота може да се пресметна на към 530 хиляди гласа от общо над 630 хиляди получени от ГЕРБ. Това е разликата сред „ твърдия “ електорат на ГЕРБ и още не толкоз завършената електорална физиономия на Политическа партия.
На 2 октомври са излезли към 590 хиляди души, които декларират, че и през ноември 2021 година са дали своят вот за Политическа партия. Казано най-общо, към 80 хиляди гласоподаватели на Политическа партия от предишните избори очевидно не са излезли в този момент – доколкото на 14 ноември гласувалите за Политическа партия бяха над 670 хиляди. Около 350 хиляди са излезли и повторили вота си за Политическа партия. Останалите гласове за Политическа партия идват от всевъзможни направления, на мястото на отиващи във всички направления предходни гласоподаватели на Политическа партия – като най-видими са, както беше маркирано, към БВ, „ Възраждане “ и несъмнено, Демократична България. Има и над 30 хиляди минали от Политическа партия към ГЕРБ.
Гласувалите на втория тур на изборите за президент за Румен Радев, които и в този момент са излезли да гласоподават, закономерно в този момент са избрали в 23% от случаите Политическа партия, а в към 10% – ГЕРБ. Останалите се разпределят сред други обединения. Сред гласувалите за Герджиков, в 66% от случаите в този момент е определен ГЕРБ.
Видно е, че този път има съвсем тройно повече дали своят вот с „ Не поддържам никого “ спрямо последните избори. Този факт заслужава отбелязване на фона на дългогодишния спад на безспорните гласове в тази категория. Кои са тези хора? Най-вече младежи, респ. дали своят вот преди за нови планове, измежду които изпъква „ Продължаваме промяната “, или негласували и нямащи право да гласоподават предишния път, поради ненавършена възраст. Делът на „ Не поддържам никого “ демонстрира, че в тези избори фактически значително гласоподаватели не са намерили необикновен смисъл, или най-малко не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 година – огромен нов политически план.
Ето и условни калкулации на динамичността на партийните поддържа. Откъде идват хората на новия план „ Български напредък “? Както постоянно става в такива случаи, много от тях идват от предходния нов план – Политическа партия. Става дума за над 40 хиляди гласа – от общо към 115 хиляди подадени за БВ. Останалите гласове за БВ очевидно идват от разнообразни места, като личат към 10 хиляди от Българска социалистическа партия.
„ Възраждане “ получава близо половината от своите 250 хиляди гласа през днешния ден от своите гласове от предните избори. Останалите гласове идват основно от Политическа партия (вероятно към 40 хиляди). Демократична България пък явно евентуално съумяват да си „ върнат “ част от гласовете за Политическа партия. Директният трансфер сред Политическа партия и Демократична България е над 30 хиляди гласа.
Въпросът за срещани проблеми с машинното гласоподаване се задава за повторно след юли и данните демонстрират, че съвсем единомислещо се споделя, че не е имало проблем в личното гласоподаване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% в този момент.
Общо над една четвърт от гласувалите, или над 670 хиляди, гласоподаватели са взели решението за кого да гласоподават в последния ден или последните дни на акцията, т.е. след последните социологически срезове. За съпоставяне, през юли, да вземем за пример делът на решилите в последните дни или ден е по-малък – 18%.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ