Проучване: Големите градове не ни правят по-депресирани
На огромните градове им се носи неприятната известност като на източници на стрес, които са повода за високите равнища на меланхолия и психологични болести измежду техните поданици. Ново прочуване обаче разкрива, че огромните градове имат някои преимущества във връзка с поддържането на положително психическо здраве спрямо техните по-малки други възможности, написа Блумбърг.
Проучване, оповестено на 3 август в Журнала на Националната академия на науките на Съединени американски щати, употребява математически модели и набори от данни, с цел да реши доколко размерът на града и равнището на застрояване въздействат на депресията.
Оказва се, че непринудените обществени взаимоотношения, които от време на време ни се натрапват от огромните градове – даже най-студените и безчувствените от тях, оказват помощ за понижаване на психическото натоварване. Забързаните хора, разминаващи се по улиците на огромните градове, най-малко виждат други човешки същества. В същото време не изключително оживените дребни градове не оферират доста принадлежности за битка с депресията.
„ Нужни са повече изследвания, само че от това проучване могат да си извадят уроци градостроителите “, споделя Андрю Стиър, докторант по логика на психиката в Чикагския университет и водещ създател на изследването. „ Градостроителите в по-малките градове и покрайнини биха могли да употребяват тези заключения. В последна сметка всичко опира до увеличението на опциите за обществено взаимоотношение “, споделя той.
По думите му може да се употребяват нови и новаторски решения и технологии, с цел да бъдат накарани хората да се движат повече из градовете и да се срещат с други.
Стиър и неговите сътрудници са проучва четири разнообразни набора от данни за равнищата на меланхолия в разнообразни градски региони в Съединени американски щати. Те са анализирали въздействието на фактори като обучение, демографски трендове, раса и равнища на приходи върху равнищата на меланхолия в по-големите градове. Последните данни са от 2019 година, тъй че те не включват евентуалното въздействие на пандемията от COVID-19.
„ Връзката сред обществените взаимоотношения и психическото благоденствие непрекъснато се утвърждава в здравната сфера “, разяснява доктор Дан Йосифеску, доцент по психиатрия в Nathan S. Kline Institute for Psychiatric Research.
Според него локдауните, свързани с пандемията, вършат проучванията по тематиката още по-важни.
„ Големите градове имат някои преимущества тъй като депресията и тревогата действително са свързани със обществената изолираност. Това е една от аргументите пандемията да се отразява толкоз тежко на психологичното здраве “, казва той.
„ Макар че в доста връзки градовете са стресиращи, при тях изолацията е по-малка и хората имат повече благоприятни условия за другарство “, прибавя Йосифеску.
Проучване, оповестено на 3 август в Журнала на Националната академия на науките на Съединени американски щати, употребява математически модели и набори от данни, с цел да реши доколко размерът на града и равнището на застрояване въздействат на депресията.
Оказва се, че непринудените обществени взаимоотношения, които от време на време ни се натрапват от огромните градове – даже най-студените и безчувствените от тях, оказват помощ за понижаване на психическото натоварване. Забързаните хора, разминаващи се по улиците на огромните градове, най-малко виждат други човешки същества. В същото време не изключително оживените дребни градове не оферират доста принадлежности за битка с депресията.
„ Нужни са повече изследвания, само че от това проучване могат да си извадят уроци градостроителите “, споделя Андрю Стиър, докторант по логика на психиката в Чикагския университет и водещ създател на изследването. „ Градостроителите в по-малките градове и покрайнини биха могли да употребяват тези заключения. В последна сметка всичко опира до увеличението на опциите за обществено взаимоотношение “, споделя той.
По думите му може да се употребяват нови и новаторски решения и технологии, с цел да бъдат накарани хората да се движат повече из градовете и да се срещат с други.
Стиър и неговите сътрудници са проучва четири разнообразни набора от данни за равнищата на меланхолия в разнообразни градски региони в Съединени американски щати. Те са анализирали въздействието на фактори като обучение, демографски трендове, раса и равнища на приходи върху равнищата на меланхолия в по-големите градове. Последните данни са от 2019 година, тъй че те не включват евентуалното въздействие на пандемията от COVID-19.
„ Връзката сред обществените взаимоотношения и психическото благоденствие непрекъснато се утвърждава в здравната сфера “, разяснява доктор Дан Йосифеску, доцент по психиатрия в Nathan S. Kline Institute for Psychiatric Research.
Според него локдауните, свързани с пандемията, вършат проучванията по тематиката още по-важни.
„ Големите градове имат някои преимущества тъй като депресията и тревогата действително са свързани със обществената изолираност. Това е една от аргументите пандемията да се отразява толкоз тежко на психологичното здраве “, казва той.
„ Макар че в доста връзки градовете са стресиращи, при тях изолацията е по-малка и хората имат повече благоприятни условия за другарство “, прибавя Йосифеску.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ