Депутатите са приемали по един закон на заседание
На фона на все по-ниския рейтинг на Народното събрание и слабото законодателство, излизащо от него, през лятната си сесия депутатите са дали своят вот единствено 41 закона в 35 съвещания, от които едно е било изключително, сочи информация на парламентарния пресцентър. Продължава порочната процедура да се променят и допълват скоро одобрявани закони. Отново се вижда и другият недостатък на българското законотворчество - половината планове за промени в закони са импортирани от депутати, което значи, че не са минали през публично разискване и нямат оценка на въздействието. Вижда се и наклонността да се одобряват главно закони, стартирани от държавното управление и от представители на ръководещата коалиция. Според информацията от Народно събрание през пленарната сесия, която завърши в сряда и депутатите излязоха във почивка до 5 септември, признатите решения са 65.
Някои от по-важните промени, които бяха направени, са Законът за политическите партии и следващите промени в Изборния кодекс, свързани с премахването на машинното гласоподаване на локалните избори в края на октомври. След поредност от разправии сред управляващите и опозицията пък бе понижена партийната дотация от 11 на 1 лев за получен автентичен глас на парламентарни избори, само че в това време депутатите дадоха опция за приемане на дарения без ограничавания от бизнеса и физически лица. Промените, касаещи партийните дарения от бизнеса, обаче бяха дадени от президента Румен Радев на Конституционния съд, чиято дума ще е последна.
Очаква се през есенната пленарна сесия да има още ремонти в изборното законодателство предвид локалните избори в края на октомври и декларираните намерения за промени както от страна на ръководещите, по този начин и на опозицията.
Парламентът е приел и промени и допълнения в Закона за енергетиката, в Закона за ограниченията против изпирането на пари, в Закона за държавната благосъстоятелност, в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравето и други
Последното решение, което бе гласувано небрежно и в прорез с всички правила на Народно събрание, бе оставката на шефа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, който също стана воин от сагата " Апартаментгейт ". Въпреки че излезе чист от инспекцията на Национална агенция за приходите, Георгиев след 4-месечен отпуск изиска да напусне управителната позиция, като главен мотив уточни сигурността на фамилията си, което било по всякакъв начин подложено на тормоз.
Парламентарен надзор по време на седмата сесия на 44-тото Народно събрание е провеждан в девет съвещания, сочи още справката на Народно събрание. Постъпилите въпроси и питания към министрите са надлежно 277 и 14, а пък те са дали отговор на 218 въпроса и 6 питания. На най-вече въпроси и питания е отговорил министърът на районното развиване и благоустройството Петя Аврамова – 45, както и здравният министър Кирил Ананиев - на 34. Следват ги земеделският началник Десислава Танева - 22, и МВР министърът - 15.
По традиция най-вече въпроси и питания са отправили народните представители от опозицията. От парламентарната група на левицата са внесли най-вече въпроси и питания - 213 въпроса и 13 питания. От ГЕРБ са отправили 31 въпроса и едно запитване, от Движение за права и свободи - 15 въпроса, от парламентарната група на " Обединени патриоти " - 14 въпроса, и от " Воля " - 1 въпрос.
БЕЗ ОБОСНОВКА
Освен че депутатите са закъсали откъм нови закони и вършат ремонти по обстановка и на парче, промени се оферират и без сериозна аргументация. Най-често липсва оценка на разноските и резултатите, изобщо не се поставят старания да бъдат осведомени жителите какво се променя и какви ще бъдат следствията от поправките, сочат резултати от последното изследване върху законодателната активност, извършено от Националния център за парламентарни проучвания. Изследването обгръща първите 2 година от работата на сегашния парламент и включва 338 законопроекта, импортирани в този интервал.
Най-често, с цел да се стимулира законодателната самодейност, депутатите и държавното управление употребяват причини, свързани с правото на Европейски Съюз (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). В 15.8% от случаите вносителите се лимитират единствено до общо излагане на аргументите, т.е. липсват дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите въобще не съдържат позовавания на проучвания и научна експертиза в своята аргументация.
Някои от по-важните промени, които бяха направени, са Законът за политическите партии и следващите промени в Изборния кодекс, свързани с премахването на машинното гласоподаване на локалните избори в края на октомври. След поредност от разправии сред управляващите и опозицията пък бе понижена партийната дотация от 11 на 1 лев за получен автентичен глас на парламентарни избори, само че в това време депутатите дадоха опция за приемане на дарения без ограничавания от бизнеса и физически лица. Промените, касаещи партийните дарения от бизнеса, обаче бяха дадени от президента Румен Радев на Конституционния съд, чиято дума ще е последна.
Очаква се през есенната пленарна сесия да има още ремонти в изборното законодателство предвид локалните избори в края на октомври и декларираните намерения за промени както от страна на ръководещите, по този начин и на опозицията.
Парламентът е приел и промени и допълнения в Закона за енергетиката, в Закона за ограниченията против изпирането на пари, в Закона за държавната благосъстоятелност, в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравето и други
Последното решение, което бе гласувано небрежно и в прорез с всички правила на Народно събрание, бе оставката на шефа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, който също стана воин от сагата " Апартаментгейт ". Въпреки че излезе чист от инспекцията на Национална агенция за приходите, Георгиев след 4-месечен отпуск изиска да напусне управителната позиция, като главен мотив уточни сигурността на фамилията си, което било по всякакъв начин подложено на тормоз.
Парламентарен надзор по време на седмата сесия на 44-тото Народно събрание е провеждан в девет съвещания, сочи още справката на Народно събрание. Постъпилите въпроси и питания към министрите са надлежно 277 и 14, а пък те са дали отговор на 218 въпроса и 6 питания. На най-вече въпроси и питания е отговорил министърът на районното развиване и благоустройството Петя Аврамова – 45, както и здравният министър Кирил Ананиев - на 34. Следват ги земеделският началник Десислава Танева - 22, и МВР министърът - 15.
По традиция най-вече въпроси и питания са отправили народните представители от опозицията. От парламентарната група на левицата са внесли най-вече въпроси и питания - 213 въпроса и 13 питания. От ГЕРБ са отправили 31 въпроса и едно запитване, от Движение за права и свободи - 15 въпроса, от парламентарната група на " Обединени патриоти " - 14 въпроса, и от " Воля " - 1 въпрос.
БЕЗ ОБОСНОВКА
Освен че депутатите са закъсали откъм нови закони и вършат ремонти по обстановка и на парче, промени се оферират и без сериозна аргументация. Най-често липсва оценка на разноските и резултатите, изобщо не се поставят старания да бъдат осведомени жителите какво се променя и какви ще бъдат следствията от поправките, сочат резултати от последното изследване върху законодателната активност, извършено от Националния център за парламентарни проучвания. Изследването обгръща първите 2 година от работата на сегашния парламент и включва 338 законопроекта, импортирани в този интервал.
Най-често, с цел да се стимулира законодателната самодейност, депутатите и държавното управление употребяват причини, свързани с правото на Европейски Съюз (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). В 15.8% от случаите вносителите се лимитират единствено до общо излагане на аргументите, т.е. липсват дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите въобще не съдържат позовавания на проучвания и научна експертиза в своята аргументация.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ