Проблемите в Италия показват колко неуправляема е Европа
На фона на рухването на ръководещата коалиция в Италия и насочването към четвърто държавно управление през последните няколко години третата по величина стопанска система в Европа от ден на ден наподобява на страна, която дефинира трендовете на Стария континент, написа " Блумбърг ".
Испания и Белгия имат разнородни парламенти, съдружното държавно управление на немския канцлер Ангела Меркел виси на косъм в Берлин, а новият министър председател на Англия Борис Джонсън ръководи с допустимо най-малкото болшинство от един глас. Всички те евентуално са изправени пред предварителни избори в идните месеци.
Спечелването на ясно болшинство в народен парламент и задържането му става все по-трудна задача. Една от главните аргументи е, че гласоподавателите стават по-разнородни, което води до появяването на нови политически партии и все по-фрагментиран политически пейзаж.
Разделението сред ляво и дясно от времето на Студената война отстъпва пред идеологическата битка. Икономическият напредък от 3% или 4% през 70-те и 80-те години на предишния век в този момент се свива, огромни талази от имигранти разбъркват обичайни понятия за еднаквост, а климатичните промени се трансфораха от опасност в действителност.
Появата на толкоз доста нови политически групи за справяне с тези проблеми – от Зелени до антимитрантски партии, смалява парчето от електоралния къс на всички участници. Редуването на десноцентристки и левоцентристки партии, наподобяващо люшкане на махало, което характеризираше Западна Европа, става все по-рядко.
Испания и Белгия имат разнородни парламенти, съдружното държавно управление на немския канцлер Ангела Меркел виси на косъм в Берлин, а новият министър председател на Англия Борис Джонсън ръководи с допустимо най-малкото болшинство от един глас. Всички те евентуално са изправени пред предварителни избори в идните месеци.
Спечелването на ясно болшинство в народен парламент и задържането му става все по-трудна задача. Една от главните аргументи е, че гласоподавателите стават по-разнородни, което води до появяването на нови политически партии и все по-фрагментиран политически пейзаж.
Разделението сред ляво и дясно от времето на Студената война отстъпва пред идеологическата битка. Икономическият напредък от 3% или 4% през 70-те и 80-те години на предишния век в този момент се свива, огромни талази от имигранти разбъркват обичайни понятия за еднаквост, а климатичните промени се трансфораха от опасност в действителност.
Появата на толкоз доста нови политически групи за справяне с тези проблеми – от Зелени до антимитрантски партии, смалява парчето от електоралния къс на всички участници. Редуването на десноцентристки и левоцентристки партии, наподобяващо люшкане на махало, което характеризираше Западна Европа, става все по-рядко.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ