Провалът на Нетаняху възкреси политическите трупове на неговите съперници. Масови протести в Израел
На фона на продължаващата военна интервенция в линията Газа в страната към този момент се организираха няколко всеобщи митинга против премиера Бенямин Нетаняху.
Трябва да се означи, че митингите не бяха за прекъсване на интервенцията в Газа, а съответно за оставката на настоящия министър председател, който е отговорен за неуспеха на първия ден от войната.
В същото време, несъмнено, има известна връзка сред актуалните дейности и последните антиправителствени митинги в Израел, свързани със правосъдната промяна. Прави усещане обаче, че недоволството от Нетаняху в този момент се показва освен от членове на опозицията, само че и от личния му електорат.
Всъщност основата на жалбата против Нетаняху и редица други израелски политици е изначално неправилната идея за това по какъв начин се възприема Хамас.
Факт е, че през последните години в израелския хайлайф се образува мнението, че Хамас е в прочут смисъл потребен за Израел.
В общи линии концепцията беше следната.
Смяташе се, че самият Хамас не съставлява опасност за съществуването на Израел, а също по този начин не разполага с задоволително запаси, с цел да аргументи забележителна щета на страната.
В същото време самото битие на Хамас, от една страна, предотврати появяването на нови радикални палестински групировки (Хамас унищожи всички съперници, които не са под негов контрол), а от друга, - балансира и противодейства на формалните управляващи на Палестинската автономност в лицето на Фатах и Махмуд Абас и им попречи да станат прекалено по-силни.
Важно е да се означи, че когато споделят: „ Израел самичък сътвори и издигна Хамас “, това не е правилно. Просто в някакъв миг израелските политици сметнаха Хамас за „ задоволително и комфортно зло “, което може да бъде следено.
Всъщност те се пробваха да го управляват с моркови и тояги: позволиха парични преводи от Катар и в това време получаваше „ решителни “ военни отговори, когато Хамас от време на време стартира да обстрелва израелска територия.
В същото време управлението на Израел и ЦАХАЛ изцяло пренебрегнаха отчета на военачалник Ицхак Брик, който още преди събитията от 7 октомври в действителност предсказа какво ще се случи. Ето фрагмент от изказванията на Брик през седмиците, предхождащи нападението на Хамас:
„ Смятаме, че всичко е наред и няма заплаха, само че на обществеността не се споделя, че до нас има мощна мощ от добре оборудвани, подготвени воини, чиято задача е да пресекат границата и да окупират няколко израелски селища. Освен това вероятността за това е доста огромна: те ще влязат в нашите села, ще хвърлят гранати по тях и ще извършат кръвопролитие. Ще би трябвало самичък да защитиш селището си, тъй като там няма да има войска.
Същността на отчета на Брик беше, че заради слаба организация, корупция, измами и безпорядък, израелската войска може да не е готова за неочаквана вражеска инвазия.
В същото време в разбора беше подложен специфичен акцент върху заблудата да се понижава числеността на сухопътните сили и да се разчита най-вече на Военновъздушни сили. Брик изключително подлага на критика концепцията за „ дребна, само че високотехнологична войска “, която напоследък е станала известна в израелското общество.
В последна сметка Брик се оказа прав и израелското управление призна неуспеха на тактиката за флирт с Хамас и неговото помиряване.
Това значи ли, че Нетаняху, както и управлението на ЦАХАЛ, ще бъдат изправени пред неизбежна оставка?
Най-вероятно, най-малко до края на войната, не. Защото „ не се сменят конете, когато каруцата е по средата на реката “.
След края на боевете обаче Нетаняху най-вероятно ще бъде заставен да напусне и тогава главният въпрос ще бъде кой ще го замести.
Все още няма отговор. Факт е, че главните опозиционни политици - Бени Ганц и Яир Лапид - като цяло организираха политика по отношение на Хамас, сходна на описаната нагоре, за което Нетаняху в действителност е остро подложен на критика през днешния ден.
В тази връзка прави усещане, че рейтингите на двама политици в Израел се покачиха доста.
Първият е някогашният министър-председател Нафтали Бенет. Ръстът на известността му е повлиян както от обстоятелството, че в този момент той е един от най-известните израелски представители, представящи страната в англоезичните медии, по този начин и от обстоятелството, че Бенет е доброволец в армията незабавно след експлоадирането на военните дейности.
Вторият водач по растеж на рейтингите е Авигдор Либерман, човек, който може да се назова главният рускоговорящ политик в Израел.
Либерман е може би единственият израелски политик, който поредно се е застъпвал за непримирима битка против Хамас (за разлика от последователите на Realpolitik) и постоянно е изразявал обществено това. И в този момент, на фона на мъчителния неуспех на предходната тактика, акциите му внезапно нарастнаха.
Такъв е парадоксът на ориста: до през вчерашния ден и двамата бяха на процедура „ политически трупове “, а през днешния ден се издигат все по-високо в анкетите, имайки шанса да застанат отпред на страната.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Трябва да се означи, че митингите не бяха за прекъсване на интервенцията в Газа, а съответно за оставката на настоящия министър председател, който е отговорен за неуспеха на първия ден от войната.
В същото време, несъмнено, има известна връзка сред актуалните дейности и последните антиправителствени митинги в Израел, свързани със правосъдната промяна. Прави усещане обаче, че недоволството от Нетаняху в този момент се показва освен от членове на опозицията, само че и от личния му електорат.
Всъщност основата на жалбата против Нетаняху и редица други израелски политици е изначално неправилната идея за това по какъв начин се възприема Хамас.
Факт е, че през последните години в израелския хайлайф се образува мнението, че Хамас е в прочут смисъл потребен за Израел.
В общи линии концепцията беше следната.
Смяташе се, че самият Хамас не съставлява опасност за съществуването на Израел, а също по този начин не разполага с задоволително запаси, с цел да аргументи забележителна щета на страната.
В същото време самото битие на Хамас, от една страна, предотврати появяването на нови радикални палестински групировки (Хамас унищожи всички съперници, които не са под негов контрол), а от друга, - балансира и противодейства на формалните управляващи на Палестинската автономност в лицето на Фатах и Махмуд Абас и им попречи да станат прекалено по-силни.
Важно е да се означи, че когато споделят: „ Израел самичък сътвори и издигна Хамас “, това не е правилно. Просто в някакъв миг израелските политици сметнаха Хамас за „ задоволително и комфортно зло “, което може да бъде следено.
Всъщност те се пробваха да го управляват с моркови и тояги: позволиха парични преводи от Катар и в това време получаваше „ решителни “ военни отговори, когато Хамас от време на време стартира да обстрелва израелска територия.
В същото време управлението на Израел и ЦАХАЛ изцяло пренебрегнаха отчета на военачалник Ицхак Брик, който още преди събитията от 7 октомври в действителност предсказа какво ще се случи. Ето фрагмент от изказванията на Брик през седмиците, предхождащи нападението на Хамас:
„ Смятаме, че всичко е наред и няма заплаха, само че на обществеността не се споделя, че до нас има мощна мощ от добре оборудвани, подготвени воини, чиято задача е да пресекат границата и да окупират няколко израелски селища. Освен това вероятността за това е доста огромна: те ще влязат в нашите села, ще хвърлят гранати по тях и ще извършат кръвопролитие. Ще би трябвало самичък да защитиш селището си, тъй като там няма да има войска.
Същността на отчета на Брик беше, че заради слаба организация, корупция, измами и безпорядък, израелската войска може да не е готова за неочаквана вражеска инвазия.
В същото време в разбора беше подложен специфичен акцент върху заблудата да се понижава числеността на сухопътните сили и да се разчита най-вече на Военновъздушни сили. Брик изключително подлага на критика концепцията за „ дребна, само че високотехнологична войска “, която напоследък е станала известна в израелското общество.
В последна сметка Брик се оказа прав и израелското управление призна неуспеха на тактиката за флирт с Хамас и неговото помиряване.
Това значи ли, че Нетаняху, както и управлението на ЦАХАЛ, ще бъдат изправени пред неизбежна оставка?
Най-вероятно, най-малко до края на войната, не. Защото „ не се сменят конете, когато каруцата е по средата на реката “.
След края на боевете обаче Нетаняху най-вероятно ще бъде заставен да напусне и тогава главният въпрос ще бъде кой ще го замести.
Все още няма отговор. Факт е, че главните опозиционни политици - Бени Ганц и Яир Лапид - като цяло организираха политика по отношение на Хамас, сходна на описаната нагоре, за което Нетаняху в действителност е остро подложен на критика през днешния ден.
В тази връзка прави усещане, че рейтингите на двама политици в Израел се покачиха доста.
Първият е някогашният министър-председател Нафтали Бенет. Ръстът на известността му е повлиян както от обстоятелството, че в този момент той е един от най-известните израелски представители, представящи страната в англоезичните медии, по този начин и от обстоятелството, че Бенет е доброволец в армията незабавно след експлоадирането на военните дейности.
Вторият водач по растеж на рейтингите е Авигдор Либерман, човек, който може да се назова главният рускоговорящ политик в Израел.
Либерман е може би единственият израелски политик, който поредно се е застъпвал за непримирима битка против Хамас (за разлика от последователите на Realpolitik) и постоянно е изразявал обществено това. И в този момент, на фона на мъчителния неуспех на предходната тактика, акциите му внезапно нарастнаха.
Такъв е парадоксът на ориста: до през вчерашния ден и двамата бяха на процедура „ политически трупове “, а през днешния ден се издигат все по-високо в анкетите, имайки шанса да застанат отпред на страната.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ