92-годишен авиоветеран спец и по бури, и по билки
На силата му може да завиди всеки юноша. Годините му не са малко, само че не се дава на възрастта. На 92 о.з. подполк. Коста Костов има доста работа за извършване, доста хрумвания за реализиране.
Има респектиращ стаж в златното време на военната ни авиация - цели три десетилетия, 20 години на летището в Толбухин, през днешния ден Добрич, 10 години на летище Щръклево като шеф на аерологичната работа. Подполковникът от запаса е един от първите дипломирани метеоролози в страната. Няма дипломи по градинарство и хомеопатия, само че познанията му и в двете области са забележителни. Следи изкъсо и политиката, има и концепция за разцвет на страната.
Завършил е с цялостно отличие първия випуск на специалността аерология на Висшето национално Военно-въздушно „ Георги Бенковски “. Младежът с изострен разум и бърза мисъл бил любимец на преподавателите, особена на математика проф. Константин Станчев, с който били и съименници.
Първото му работно място е летището в Толбухин, където през 50-те била дислоцирана цяла въздушна дивизия, три авиополка - цели 120 самолета.
Екипът на о.з. подполковника осигурявал за денонощните полети сигурна метеорологична прогноза, което преди 60 години било трудоемка и рискова задача.
Най-тежкият миг от кариерата му е нещастието през март 1953 година при нощен полет с майор Спас Содев, пълководец на полка. Локаторите засекли нарушител на въздушното ни пространство откъм натовската база Инджирлик в Турция. Содев изхвърчал с изтребител Як-23 против нарушителя. В бързината пропуснал да получи данни от дежурния метеоролог Костов за допустимо внезапно утежняване на времето. Това недовиждане коствало живота на въздушния ас. Минути след излитането внезапно обледяване направило самолета неуправляем и той се забил в нивите. Така военната ни авиация дава първата жертва по време на Студената война.
Един от най-драматичните мемоари по време на дежурство на авиоветерана е гледката на пламнал аероплан. Само че в кабината на самолета бил не холивудският воин Том Круз, а същински авиоас - инж. Иван Петков, пилот първи клас, инструктор, изпитател на ремонтираните в локалния цех " Хан Аспарух " самолети. Веднъж, тъкмо преди кацане, пламнал мотор на самолета на Петков. Той отказал да катапултира - самолетът щял да падне над града. За да не загинат почтени хора, водачът приземил самолета - по знамение инфарктната обстановка се разминала без жертви.
Чести посетители на летището били синът на министъра на защитата Добри Джуров - Чавдар, и подполк. Калъпчиев, шеф на парашутните ни сили. Поставяли международни върхове - скачали от 15 000 метра. Беше невероятно момче, извънредно непретенциозен, спомня си Костов. Той имал значим принос за скоковете - осигурявал информация за вятъра, основен фактор при скокове от такава височина.
До през днешния ден авиоветеранът сънува пистата с десетки самолети МиГ. Не може да преглътне тъгата, че сме на ръба да останем без самолети, които да пазят небето ни.
От години занимание на някогашния боен е хомеопатията - събрал е хиляди предписания за природолечение, след като излекувал язва с чудодеен микс от жълт кантарион, орехи и мед.
Следва разпоредбите за здравословен живот на фамозния академик акад. Иван Неумивакин, с който даже обсъждал основаване на Център за природолечение България - във Варна или Пловдив. След гибелта на професора най-добрият му възпитаник продължава традицията в възстановителен център в Крим. Дотам достъпът сега е неосъществим, само че ветеранът Костов не се отхвърля да докара концепцията до дъно.
Пловдивската връзка
Пловдив е обичан град на метеоролога. Преди години не пропущал да прегледа техническите новости, показани на Пловдивския панаир.
По самолетите Костов се запалил от разказите на братовчед си Никола Казаков, вкоренен пловдивчанин. Бате Кольо бил отличен бордови радист, участник в боеве с немските войски през Втората международна война.
Пловдивчанин е и най-хубавият другар от студентски години на Костов - Димитър Драганов, синоптик в Граф Игнатиево. Пловдивска снаха е и дъщерята на о.з. подполковника.
План за просперитет България по швейцарски модел
Цялостната си визия за разцвет на България подполк. Костов е изпратил на президента Румен Радев, на който има цялостно доверие като на човек от авиационното приятелство.
Демографската рецесия е най-сериозният проблем пред страната ни, чието население се топи със застрашителни темпове, безапелационен е някогашният боен. Сред незабавните ограничения за превръщане на наклонността в програмата му попада внезапно увеличение на тласъците за млади фамилии с деца по маджарски модел, кредитиране на жилища с минимална рента за млади фамилии, основаване на министерство, което да работи за връщане на наши сънародници в дейна възраст в родината.
Сред най-драстичната мярка в програмата на подполк. Костов е внезапна смяна в метода на работа на Народното събрание, при която депутатите работят по специалностите си, не получават заплати от Народно събрание, събират се на сесии за приемане на готови от експертни групи законопроекти. Това ще спести на страната големи средства - прехрана от 275 000 лева дневно, ще анулира риска от калинки и корупция, уверен е авиоветеранът.
Според него по-удачна форма за ръководство на дребна страна като нашата е президентска република. България би трябвало да е изцяло неутрална страна по швейцарски модел, в която най-важните въпроси се вземат решение с референдуми.
Диплома от наш народен Институт по политически науки да е наложително условие за заемане на най-важните държавни постове в България, предлага подполк. Костов. За модел може да послужи фамозният университет в Париж, чиито ученици са най-известните френски политици, в това число президентите Франсоа Митеран и Еманюел Макрон.
Акценти в програмата на авиоветерана са Закон за възбрана на продажбата на българска земя, Закон за отменяне на ощетяващи страната ни концесии, както и построяването на паметник на помиряването на българската нация по пример на мемориала в Долината на падналите, повдигнат от Франсиско Франко, където са заровени 34 000 жертви от двете страни в Гражданската война в Испания.
Има респектиращ стаж в златното време на военната ни авиация - цели три десетилетия, 20 години на летището в Толбухин, през днешния ден Добрич, 10 години на летище Щръклево като шеф на аерологичната работа. Подполковникът от запаса е един от първите дипломирани метеоролози в страната. Няма дипломи по градинарство и хомеопатия, само че познанията му и в двете области са забележителни. Следи изкъсо и политиката, има и концепция за разцвет на страната.
Завършил е с цялостно отличие първия випуск на специалността аерология на Висшето национално Военно-въздушно „ Георги Бенковски “. Младежът с изострен разум и бърза мисъл бил любимец на преподавателите, особена на математика проф. Константин Станчев, с който били и съименници.
Първото му работно място е летището в Толбухин, където през 50-те била дислоцирана цяла въздушна дивизия, три авиополка - цели 120 самолета.
Екипът на о.з. подполковника осигурявал за денонощните полети сигурна метеорологична прогноза, което преди 60 години било трудоемка и рискова задача.
Най-тежкият миг от кариерата му е нещастието през март 1953 година при нощен полет с майор Спас Содев, пълководец на полка. Локаторите засекли нарушител на въздушното ни пространство откъм натовската база Инджирлик в Турция. Содев изхвърчал с изтребител Як-23 против нарушителя. В бързината пропуснал да получи данни от дежурния метеоролог Костов за допустимо внезапно утежняване на времето. Това недовиждане коствало живота на въздушния ас. Минути след излитането внезапно обледяване направило самолета неуправляем и той се забил в нивите. Така военната ни авиация дава първата жертва по време на Студената война.
Един от най-драматичните мемоари по време на дежурство на авиоветерана е гледката на пламнал аероплан. Само че в кабината на самолета бил не холивудският воин Том Круз, а същински авиоас - инж. Иван Петков, пилот първи клас, инструктор, изпитател на ремонтираните в локалния цех " Хан Аспарух " самолети. Веднъж, тъкмо преди кацане, пламнал мотор на самолета на Петков. Той отказал да катапултира - самолетът щял да падне над града. За да не загинат почтени хора, водачът приземил самолета - по знамение инфарктната обстановка се разминала без жертви.
Чести посетители на летището били синът на министъра на защитата Добри Джуров - Чавдар, и подполк. Калъпчиев, шеф на парашутните ни сили. Поставяли международни върхове - скачали от 15 000 метра. Беше невероятно момче, извънредно непретенциозен, спомня си Костов. Той имал значим принос за скоковете - осигурявал информация за вятъра, основен фактор при скокове от такава височина.
До през днешния ден авиоветеранът сънува пистата с десетки самолети МиГ. Не може да преглътне тъгата, че сме на ръба да останем без самолети, които да пазят небето ни.
От години занимание на някогашния боен е хомеопатията - събрал е хиляди предписания за природолечение, след като излекувал язва с чудодеен микс от жълт кантарион, орехи и мед.
Следва разпоредбите за здравословен живот на фамозния академик акад. Иван Неумивакин, с който даже обсъждал основаване на Център за природолечение България - във Варна или Пловдив. След гибелта на професора най-добрият му възпитаник продължава традицията в възстановителен център в Крим. Дотам достъпът сега е неосъществим, само че ветеранът Костов не се отхвърля да докара концепцията до дъно.
Пловдивската връзка
Пловдив е обичан град на метеоролога. Преди години не пропущал да прегледа техническите новости, показани на Пловдивския панаир.
По самолетите Костов се запалил от разказите на братовчед си Никола Казаков, вкоренен пловдивчанин. Бате Кольо бил отличен бордови радист, участник в боеве с немските войски през Втората международна война.
Пловдивчанин е и най-хубавият другар от студентски години на Костов - Димитър Драганов, синоптик в Граф Игнатиево. Пловдивска снаха е и дъщерята на о.з. подполковника.
План за просперитет България по швейцарски модел
Цялостната си визия за разцвет на България подполк. Костов е изпратил на президента Румен Радев, на който има цялостно доверие като на човек от авиационното приятелство.
Демографската рецесия е най-сериозният проблем пред страната ни, чието население се топи със застрашителни темпове, безапелационен е някогашният боен. Сред незабавните ограничения за превръщане на наклонността в програмата му попада внезапно увеличение на тласъците за млади фамилии с деца по маджарски модел, кредитиране на жилища с минимална рента за млади фамилии, основаване на министерство, което да работи за връщане на наши сънародници в дейна възраст в родината.
Сред най-драстичната мярка в програмата на подполк. Костов е внезапна смяна в метода на работа на Народното събрание, при която депутатите работят по специалностите си, не получават заплати от Народно събрание, събират се на сесии за приемане на готови от експертни групи законопроекти. Това ще спести на страната големи средства - прехрана от 275 000 лева дневно, ще анулира риска от калинки и корупция, уверен е авиоветеранът.
Според него по-удачна форма за ръководство на дребна страна като нашата е президентска република. България би трябвало да е изцяло неутрална страна по швейцарски модел, в която най-важните въпроси се вземат решение с референдуми.
Диплома от наш народен Институт по политически науки да е наложително условие за заемане на най-важните държавни постове в България, предлага подполк. Костов. За модел може да послужи фамозният университет в Париж, чиито ученици са най-известните френски политици, в това число президентите Франсоа Митеран и Еманюел Макрон.
Акценти в програмата на авиоветерана са Закон за възбрана на продажбата на българска земя, Закон за отменяне на ощетяващи страната ни концесии, както и построяването на паметник на помиряването на българската нация по пример на мемориала в Долината на падналите, повдигнат от Франсиско Франко, където са заровени 34 000 жертви от двете страни в Гражданската война в Испания.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ