На едно зелено свежо пасище живеели три крави: бяла, черна

На едно зелено свежо пасбище живеели три крави: бяла, черна и кафява. Разбирали се добре между тях. През деня пасели дружно, а вечер спели една до друга. Докато един ден около пасището не минал лъвът. Той бил много гладен и си търсел плячка. При типа на кравите очите му светнали, единствено че нямало по какъв начин да ги нападне и трите по едно и също време. Затова седнал в засада и зачакал те да се разделят. Кравите обаче били неразделни и през деня, и нощем, тъй като добре знаели, че единствено по този начин ще устоят на офанзивите на всеки див звяр. Лъвът на вятъра чакал обезверено в засада два-три дни. Тогава му хрумнала концепция. Приближил се към кравите, поздравил ги и споделил:

- Как сте, приятелки мои? Добре ли сте? От дълго време си мисля за вас, само че бях прекомерно ангажиран, с цел да дойда персонално да се осведомя за здравето ви. Днес обаче си споделих, че непременно би трябвало да ви посетя.

Кафявата крава отвърнала:

- Сър, вашата поява в действителност ни зарадва и озари пасището ни. Бялата и черната крава се тормозили от думите на кафявата и нейната доверчивост доста ги натъжила. Страхували се, че лъвът ще успее да я подлъже. Защо кафявата крава вярвала на лъва? Не знаела ли, че лъвовете гледат на другите животни единствено като на възможна плячка? С всеки минал ден обаче кафявата крава ставала все по-близка другарка с лъва. Другите две се пробвали да приказват с нея, само че без необикновен триумф. Един ден лъвът споделил на кафявата крава:

- Ти виждаш, че цветът на нашите тела е мрачен, а цветът на бялата крава е ярък. Знаеш, че светлото е противоположно на тъмното. Значи ще е доста добре, в случай че аз изям бялата крава, с цел да няма разлика сред нашите цветове и да живеем щастливи дружно. Кафявата крава приела думите на егоистичния лъв за чиста монета и отвлякла вниманието на черната крава, с цел да може лъвът да изяде бялата, без никой да му пречи. Останала сама, бялата крава била убита, до момента в който другите две били заети със сладки приказки. Изминали два или три дни, откакто лъвът бил оглозгал костите на бялата крава. Отново гладен и трагичен, той си лежал на тревата, до момента в който кафявата крава пасяла към него. Лъвът я извикал.

- Да, сър! - с подготвеност дала отговор тя.

- Нашият цвят е кафяв и черното не му отива. Ще е отлично, в случай че аз изям черната крава, по този начин в тази гора ще останем единствено животни с еднакъв цвят. Кафявата крава се съгласила и се отдалечила. Лъвът нападнал черната крава и я изял. Кафявата крава била толкоз щастлива, че не можела да си откри място от наслада. Тя се търкаляла по тревата, мучала и си мислела:

„ Само аз имам цвета на лъва... "

Няколко дни по-късно лъвът пристигнал и изръмжал:

- Кафява краво! Къде си?

Кафявата крава, трепереща от боязън, се появила:

- Да, сър! - Днес е твоят ред - споделил лъвът.

- Приготви се, ще те хапвам!

Ужасена, кафявата крава попитала:

- Защо, сър, аз съм ваш другар? Правех, каквото ми казвахте. Защо желаете да ме изядете?

Лъвът изръмжал:

- Пет пари не давам за другарството ти! Къде се е чуло и видяло лъв да е другар с крава!

Както и да го молела и убеждавала кравата, лъвът не желал да я слуша и се нахвърлил върху нея. Тогава кравата споделила:

- Г-н Лъв, позволете ми да извикам три пъти, преди да ме изядете.

- Добре, само че по-бързо!

И кафявата крава извикала:

- Бях изядена в деня, когато изядоха бялата крава. Бях изядена в деня, когато изядоха черната крава. Бях изядена в деня, когато повярвах на лъва.

Лъвът завършил с кравата доста бързо. После си споделил:

- Свърших си работата в тази гора. Сега най-добре да отида в други гори.