Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само себе си!
На днешния ярък ден, когато София и куп именници честват, е редно да си спомним за Апостола на свободата Васил Левски и заветите, които ни завеща огромният герой за свободата на България. Много от думите му са годни и до ден сегашен макар пропастта на времето. Много казани от Апостола истини са годни и с днешна дата. Skafeto.com продължава специфичната си графа, в която си припомняме значими за историята на България думи и каузи. Днешният откъс приключва по този начин: „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “ Тези самопожертвователни слова са част от писмо на Левски до различен исполин в битката ни за независимост и самостоятелност – Панайот Хитов. Ето и целия текст на този скъп документ:
Господин Панайоте, Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болничното заведение. Наистина бих починал, в случай че бях стоял още няколко дни. Така исто (честно и предано) се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, тъй като сте и най-главният ни челник (още от) началото на скупщината. Вие се грижите в този момент и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се присъединявам (към) ония, (за) да (не) се рече, че се е харчило за мен. По всевъзможен метод ще виждам да Ви ги върна. То е много и предоста единствено че се трудите.
Повторно Ви апелирам да ми пратите 1 жълтица за трошка, тъй като нямам към този момент. Заел съм от брат ми и от другите си другари 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, (та) се набират 105 гроша, че стават всичките ми разходи за 13 дни 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на дамата. А тя какъв брой ще вземе? – Не зная. Чух, (че) щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо (1867 г.) до момента не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но отново Ви апелирам и познавам за най-искрен и пръв любим български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да върша и ще го направя, в случай че рече Бог с Ваше разрешение, в случай че го намерите благосклонно.
И ще Ви апелирам да ми позволите, за което в случай че печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. Затова ще Ви апелирам, в случай че идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша. Но преди този момент Ви апелирам, както Ви пиша нагоре, да ме не оставяте без трошка. тъй като кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ястие. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има към този момент право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците и носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная по какъв начин ще й се наплатя. Затова, апелирам Ви, елате да се диалозите, да й се заплати почтено, в случай че ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни минимум, за което ще се трудя, както Ви пиша нагоре. Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский, март/април 1968 година
