Петропавловският събор е най-високата сграда в Санкт Петербург
На днешния ден през 1733 година е осветена катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор - най-високата постройка в града (122.5 м).
Петропавловският събор (на съветски: Петропавловский собор, публично наименование Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е катедрална черква в жанр холандски барок. Тя се намира в Петропавловската цитадела в Санкт Петербург.
Църквата е строена през интервала 1712-1733 година на мястото на едноименна дървена черква от 1704-а. Тя е проектирана от швейцарецът Домèнико Андрèа Трезѝни (на италиански: Domenico Trezzini; на рески: Андрèй Якѝмович Трезѝн) – проектант и строителен инженер - първи архитект и проектант на Санкт Петербург, оформил европейския му образ и издигнал някои от най-емблематичните негови здания.
Той е предложен на цар Петър І таман, когато е замислил невъобразим по мащабите си план – да реалокира съветската столица на Балтийско море като гаранция, че Русия в никакъв случай повече няма да изгуби излаза си към северните морета. Освен това Петър желае град по западноевропейски пример и със западна планировка и архитектура и обезверено се нуждае от проектант с по-авантюристичен дух, който да се заеме да претвори на дело неговите фантазии. Такава персона се оказва новодошлият швейцарец Трезини, комуто още същата 1703 година се разпорежда проектирането и първичното създаване на новата съветска столица Санкт Петербург. За нейно местонахождение е избран мощно блатистия терен при делтата на река Нева, при Финския залив на Балтийско море. Младият строител се оказва доста сполучлива находка за съветския цар, защото има знания и опит в строителството, както на цивилни, по този начин и на военни обекти.
В качеството си на основен проектант на града Трезини по разпореждане на Петър I сформира стандартизиран план за разположението на жилищните квартали на другите пластове на популацията (дворянство, заможна класа и простолюдие), а също и на вилните зони край града.
Постройките на Трезини са в жанр петробарок - присъщия по времето на Петър I жанр в Русия. Отличават се с добра планировка, относително скромна украса и барокови елементи. Самият проектант е един от основоположниците на този жанр в Русия.
Швейцарецът Трезини образова, приготвя и оставя след себе си редица известни съветски строители и архитекти, които осъвременяват образа на по-големите съветски градове в продължение на целия ХVІІІ век.
Петър I високо цени работата на своя проектант, даже става кръстник на един от синовете му Пиетро Трезини, който след това също става проектант. Но все пак царят не откликва на молбите на надарения строител да му усили заплатата, нито да предприеме каквито и да било ограничения за сигурността на строителите.
Петропавловският събор тържествено е осветлен на 11 юни 1733 година. Камбанарията на събора доближава височина 122.5 м, като приключва с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в жанр барок. Базиликата е тип социална постройка с правоъгълна форма в жанр барок. След приемането на християнството като публична вяра в Римската империя, базиликата става главен вид християнски храм с правоъгълна форма и голям брой колони. Разположението на църквата я прави най-високата постройка в Санкт Петербург, виждаща се от съвсем всяка точка, както и негов знак.
Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през интервала 1722-1726 година в Москва. Иконописите и стенописите са дело на съветски и италиански художници.
Величайши погребения в църквата стартират още по време на нейния градеж. На 29 май 1731 година в цъквата са сложени тленните остатъци на цар Петър І. Общо в църквата са осъществени 41 височайши погребения. През 1865 година всички саркофази са сменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение вършат зеленият саркофаг на император Александър ІІ и розовият саркофаг на брачната половинка му, направени през 1887 и 1906 година.
В съвсем 3-вековното си битие Петропавловският събор претърпява напредък и катаклизми – пожари, поправки. А през 1919 година църквата е затворена от комунистическата власт. През 1924-а църквата е преобразувана в музей, а огромна част от скъпите предмети са предадени на други музеи. През Втората международна война църквата е мощно развалена. През 1952 година е възобновена фасадата на Петропавловския събор и постройката е предадена към Историческия музей на Ленинград (както се е наричал тогава града). От 2000 година още веднъж се организират и богослужения.
Петропавловската цитадела (на съветски: Петропавловская крепость) е построена след 1703 година на остров Заячий по концепция на цар Петър І и военния инженер Жозеф Гаспар Ламбер дьо Герен. Петропавловската цитадела се трансформира в ядрото на новостроящата се столица на Русия. Основна реорганизация на крепостта извъшва швейцарският проектант Доменико Трезини, който стартира да я преустроява от дървена в каменна. Активното строителство и преоформяне на части от крепостта не престават до началото на 19 век, като първичната ѝ земно-дървена стена дефинитивно е покрита с гранит.
Макар че там са ситуирани съветският Монетен двор и църквата Петропавлоски събор, до 1924 година, когато е превърната в музей, крепостта се употребява най-много като затвор, основно за политически пандизчии. Осем месеца прекарва тук писателя Фьодор Миха̀йлович Достоѐвски , прочут със своите романи "Престъпление и наказване ", "Братя Карамазови ", "Идиот " и "Бесове ".
Петропавловският събор (на съветски: Петропавловский собор, публично наименование Собор во имя первоверховных апостолов Петра и Павла) е катедрална черква в жанр холандски барок. Тя се намира в Петропавловската цитадела в Санкт Петербург.
Църквата е строена през интервала 1712-1733 година на мястото на едноименна дървена черква от 1704-а. Тя е проектирана от швейцарецът Домèнико Андрèа Трезѝни (на италиански: Domenico Trezzini; на рески: Андрèй Якѝмович Трезѝн) – проектант и строителен инженер - първи архитект и проектант на Санкт Петербург, оформил европейския му образ и издигнал някои от най-емблематичните негови здания.
Той е предложен на цар Петър І таман, когато е замислил невъобразим по мащабите си план – да реалокира съветската столица на Балтийско море като гаранция, че Русия в никакъв случай повече няма да изгуби излаза си към северните морета. Освен това Петър желае град по западноевропейски пример и със западна планировка и архитектура и обезверено се нуждае от проектант с по-авантюристичен дух, който да се заеме да претвори на дело неговите фантазии. Такава персона се оказва новодошлият швейцарец Трезини, комуто още същата 1703 година се разпорежда проектирането и първичното създаване на новата съветска столица Санкт Петербург. За нейно местонахождение е избран мощно блатистия терен при делтата на река Нева, при Финския залив на Балтийско море. Младият строител се оказва доста сполучлива находка за съветския цар, защото има знания и опит в строителството, както на цивилни, по този начин и на военни обекти.
В качеството си на основен проектант на града Трезини по разпореждане на Петър I сформира стандартизиран план за разположението на жилищните квартали на другите пластове на популацията (дворянство, заможна класа и простолюдие), а също и на вилните зони край града.
Постройките на Трезини са в жанр петробарок - присъщия по времето на Петър I жанр в Русия. Отличават се с добра планировка, относително скромна украса и барокови елементи. Самият проектант е един от основоположниците на този жанр в Русия.
Швейцарецът Трезини образова, приготвя и оставя след себе си редица известни съветски строители и архитекти, които осъвременяват образа на по-големите съветски градове в продължение на целия ХVІІІ век.
Петър I високо цени работата на своя проектант, даже става кръстник на един от синовете му Пиетро Трезини, който след това също става проектант. Но все пак царят не откликва на молбите на надарения строител да му усили заплатата, нито да предприеме каквито и да било ограничения за сигурността на строителите.
Петропавловският събор тържествено е осветлен на 11 юни 1733 година. Камбанарията на събора доближава височина 122.5 м, като приключва с позлатен връх и фигура на летящ ангел. Построена е като базилика в жанр барок. Базиликата е тип социална постройка с правоъгълна форма в жанр барок. След приемането на християнството като публична вяра в Римската империя, базиликата става главен вид християнски храм с правоъгълна форма и голям брой колони. Разположението на църквата я прави най-високата постройка в Санкт Петербург, виждаща се от съвсем всяка точка, както и негов знак.
Позлатеният иконостас на църквата е изпълнен през интервала 1722-1726 година в Москва. Иконописите и стенописите са дело на съветски и италиански художници.
Величайши погребения в църквата стартират още по време на нейния градеж. На 29 май 1731 година в цъквата са сложени тленните остатъци на цар Петър І. Общо в църквата са осъществени 41 височайши погребения. През 1865 година всички саркофази са сменени с еднотипни, от бял мрамор, украсени с позлатени бронзови кръстове, като имепраторските саркофази са украсени с двуглави орли. Изключение вършат зеленият саркофаг на император Александър ІІ и розовият саркофаг на брачната половинка му, направени през 1887 и 1906 година.
В съвсем 3-вековното си битие Петропавловският събор претърпява напредък и катаклизми – пожари, поправки. А през 1919 година църквата е затворена от комунистическата власт. През 1924-а църквата е преобразувана в музей, а огромна част от скъпите предмети са предадени на други музеи. През Втората международна война църквата е мощно развалена. През 1952 година е възобновена фасадата на Петропавловския събор и постройката е предадена към Историческия музей на Ленинград (както се е наричал тогава града). От 2000 година още веднъж се организират и богослужения.
Петропавловската цитадела (на съветски: Петропавловская крепость) е построена след 1703 година на остров Заячий по концепция на цар Петър І и военния инженер Жозеф Гаспар Ламбер дьо Герен. Петропавловската цитадела се трансформира в ядрото на новостроящата се столица на Русия. Основна реорганизация на крепостта извъшва швейцарският проектант Доменико Трезини, който стартира да я преустроява от дървена в каменна. Активното строителство и преоформяне на части от крепостта не престават до началото на 19 век, като първичната ѝ земно-дървена стена дефинитивно е покрита с гранит.
Макар че там са ситуирани съветският Монетен двор и църквата Петропавлоски събор, до 1924 година, когато е превърната в музей, крепостта се употребява най-много като затвор, основно за политически пандизчии. Осем месеца прекарва тук писателя Фьодор Миха̀йлович Достоѐвски , прочут със своите романи "Престъпление и наказване ", "Братя Карамазови ", "Идиот " и "Бесове ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ