Евангелието от Матей е първата библейска книга от Новия завет
На днешния ден Православна черква празнува Свети Матей - един от 12-те апостоли и създател на първото от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Матей). Като светец се чества от Православната черква на 16 ноември, а от Римско-католическата черква - на 21 септември.
Матей е роден в рибарското село Капернаум, Галилея, където е работил като събирач на налози (митар) за шефа на Галилея - Ирод Антипа (син на Ирод Велики).
Капернаум играе значима роля в евангелията и Новия завет като място, където е живял Исус Христос. Там са живели и доста други негови възпитаници като апостолите Петър и Андрей, също по този начин братята Яков и Йоан (синовете на Зеведей) и Матей митарят. Исус Христос проповядвал в синагогата на града и живял в къщата на Петър.
Според Евангелието от Матей (Мат. 9:9) на брега на Тивериадското (или Галилейското) езеро (днес най-голямото сладководно езеро в Израел), там, където се събирали налозите, Исус Христос се спрял, призовал Матей да върви след него и той го последвал, като станал един от неговите дванадесет възпитаници. Осем години след Възнесението по молба на йерусалимските християни Матей написал своето евангелие, в което споделя за живота и делото на Исус Христос.
Според преданието Матей проповядва на евреите в Йерусалим, по-късно в Персия и Етиопия. И умира като страдалец.
Изобразява се от IV век насам алегорично в тетраморфа като човек (по блажения Йероним) или ангел (по Григорий Турски). Тетраморф в юдейско-християнското вероучение и богословие е крилато създание от виденията на оракул Йезекил; единно с четири лица: човек, лъв, бик и орел. По-късно тези животни са тълкувани като знаци на четиримата евангелисти и терминът "тетраморф " става знак на описанието им в иконографията. Съществата стават Символи на евангелистите и форма на обичайното им алегорично изображение: Матей в облик на ангел, Марк в облик на лъв, Лука в облик на телец, Йоан в облик на орел. Всеки от тях е хвъркат и държи Евангелие.
Евангелието от Матей е първата библейска книга от Новия завет и първото синоптично и едно от четирите канонични евангелия (признати от Църквата за боговдъхновени, т.е. свети писания).
Синоптичните евангелия са първите три от Новия завет: Евангелие от Матей, Евангелие от Марко и Евангелие от Лука. Те се назовават синоптични (на гръцки: synopsis - взаимен преглед), тъй като в тях се приказва за едни и същи събития, свързани с Исус, и се привеждат едни и същи негови фрази, постоянно съвпадащи буквално. Известните истории за раждането на Исус, за множеството от осъществените от него чудеса и всичките му притчи се намират в синоптичните евангелия, само че не и в евангелието от Йоан.
Традиционно се приема, че създателят на Евангелието от Матей е деятел Матей, един от 12-те апостоли на Исус Христос, който загатва себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето откриватели считат, че евангелието е формирано сред 80 и 90 година, като обсегът на вероятните дати варира сред 70 и 110 година (датировка преди 70 година продължава да се поддържа от стеснен кръг автори).
Матей написва евангелието в началото на едно еврейско произношение, като читателите, за които той го написва, са вярващи евреи. Според някои създатели Евангелието от Матей съдържа детайли на неявна дискусия против по-широката интерпретация на християнството от деятел Павел, която показва Исус Христос като бранител на обичайна еврейска Тора, песимистичен към проповедите измежду не евреи.
Като доказателство, че евангелието е ориентирано първо към евреи и след това към всички невярващи (идолопоклонници), е фактът, че то стартира с генеалогия на Исус Христос, наричайки го "Син Давидов " и "Син Авраамов ". Името Иисус значи Спасител, а Христос - Месия, избраник. В Стария завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и съгласно пророците Месията трябвало да бъде потомък на Давид и Авраам. Родословието стартира с Авраам, защото той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наименуван "баща на всички нации " (Битие 17:4).
За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той наложително да произлиза от царския жанр на Давид. Затова, въпреки в родословието да има и други царе, единствено за Давид категорично се акцентира, че е цар. В родословието се загатват и имената на четири дами - Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия - грешници. С вписването им в родословието, Св.ап. Матей целял да покаже, че Христос ще бъде Месия и Спасител освен на евреите и праведниците, само че и на езичниците и разкаялите се грешници.
Евангелието продължава с Рождеството Христово, бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан Кръстител, кръщението на Исус, изкушението в пустинята, начало на проповядването в Галилея - малко ревю на заповедите му (глава 5), молитвата "Отче наш " (Евангелие от Матея 6: 9 - 13, Лука 11: 2 - 4), привличане на 12-те възпитаници апостоли, чудеса и притчи, Преображение Господне, нови притчи и изцеления в Юдея, влизане в Йерусалим, проповеди, изобличение на фарисеите (секта в юдаизма, зародила към II век прочие н. е., чиято теория става основа на актуалния юдаизъм), нагорната проповед (глава 24), Помазването с миро, Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина, Съдът пред Пилат Понтийски, Разпятието и Възкресението и последващите 40 дни - появяването на Христос пред учениците му и приключва с възнесението му.
Матей е роден в рибарското село Капернаум, Галилея, където е работил като събирач на налози (митар) за шефа на Галилея - Ирод Антипа (син на Ирод Велики).
Капернаум играе значима роля в евангелията и Новия завет като място, където е живял Исус Христос. Там са живели и доста други негови възпитаници като апостолите Петър и Андрей, също по този начин братята Яков и Йоан (синовете на Зеведей) и Матей митарят. Исус Христос проповядвал в синагогата на града и живял в къщата на Петър.
Според Евангелието от Матей (Мат. 9:9) на брега на Тивериадското (или Галилейското) езеро (днес най-голямото сладководно езеро в Израел), там, където се събирали налозите, Исус Христос се спрял, призовал Матей да върви след него и той го последвал, като станал един от неговите дванадесет възпитаници. Осем години след Възнесението по молба на йерусалимските християни Матей написал своето евангелие, в което споделя за живота и делото на Исус Христос.
Според преданието Матей проповядва на евреите в Йерусалим, по-късно в Персия и Етиопия. И умира като страдалец.
Изобразява се от IV век насам алегорично в тетраморфа като човек (по блажения Йероним) или ангел (по Григорий Турски). Тетраморф в юдейско-християнското вероучение и богословие е крилато създание от виденията на оракул Йезекил; единно с четири лица: човек, лъв, бик и орел. По-късно тези животни са тълкувани като знаци на четиримата евангелисти и терминът "тетраморф " става знак на описанието им в иконографията. Съществата стават Символи на евангелистите и форма на обичайното им алегорично изображение: Матей в облик на ангел, Марк в облик на лъв, Лука в облик на телец, Йоан в облик на орел. Всеки от тях е хвъркат и държи Евангелие.
Евангелието от Матей е първата библейска книга от Новия завет и първото синоптично и едно от четирите канонични евангелия (признати от Църквата за боговдъхновени, т.е. свети писания).
Синоптичните евангелия са първите три от Новия завет: Евангелие от Матей, Евангелие от Марко и Евангелие от Лука. Те се назовават синоптични (на гръцки: synopsis - взаимен преглед), тъй като в тях се приказва за едни и същи събития, свързани с Исус, и се привеждат едни и същи негови фрази, постоянно съвпадащи буквално. Известните истории за раждането на Исус, за множеството от осъществените от него чудеса и всичките му притчи се намират в синоптичните евангелия, само че не и в евангелието от Йоан.
Традиционно се приема, че създателят на Евангелието от Матей е деятел Матей, един от 12-те апостоли на Исус Христос, който загатва себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето откриватели считат, че евангелието е формирано сред 80 и 90 година, като обсегът на вероятните дати варира сред 70 и 110 година (датировка преди 70 година продължава да се поддържа от стеснен кръг автори).
Матей написва евангелието в началото на едно еврейско произношение, като читателите, за които той го написва, са вярващи евреи. Според някои създатели Евангелието от Матей съдържа детайли на неявна дискусия против по-широката интерпретация на християнството от деятел Павел, която показва Исус Христос като бранител на обичайна еврейска Тора, песимистичен към проповедите измежду не евреи.
Като доказателство, че евангелието е ориентирано първо към евреи и след това към всички невярващи (идолопоклонници), е фактът, че то стартира с генеалогия на Исус Христос, наричайки го "Син Давидов " и "Син Авраамов ". Името Иисус значи Спасител, а Христос - Месия, избраник. В Стария завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и съгласно пророците Месията трябвало да бъде потомък на Давид и Авраам. Родословието стартира с Авраам, защото той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наименуван "баща на всички нации " (Битие 17:4).
За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той наложително да произлиза от царския жанр на Давид. Затова, въпреки в родословието да има и други царе, единствено за Давид категорично се акцентира, че е цар. В родословието се загатват и имената на четири дами - Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия - грешници. С вписването им в родословието, Св.ап. Матей целял да покаже, че Христос ще бъде Месия и Спасител освен на евреите и праведниците, само че и на езичниците и разкаялите се грешници.
Евангелието продължава с Рождеството Христово, бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан Кръстител, кръщението на Исус, изкушението в пустинята, начало на проповядването в Галилея - малко ревю на заповедите му (глава 5), молитвата "Отче наш " (Евангелие от Матея 6: 9 - 13, Лука 11: 2 - 4), привличане на 12-те възпитаници апостоли, чудеса и притчи, Преображение Господне, нови притчи и изцеления в Юдея, влизане в Йерусалим, проповеди, изобличение на фарисеите (секта в юдаизма, зародила към II век прочие н. е., чиято теория става основа на актуалния юдаизъм), нагорната проповед (глава 24), Помазването с миро, Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина, Съдът пред Пилат Понтийски, Разпятието и Възкресението и последващите 40 дни - появяването на Христос пред учениците му и приключва с възнесението му.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ