Жан-Батист Сей залага на конкуренцията, свободната търговия и премахването на ограниченията
На днешния ден можем да си спомним за френския икономист и предприемач Жан-Батист Сей (Jean-Baptiste Say, 5 януари 1767 - 15 ноември 1832 г.). Той е имал типичен демократични възгледи и е бил последовател на конкуренцията, свободната търговия и премахването на рестриктивните мерки пред бизнеса и предприемачеството.
Жан-Батист Сей произлиза от семейство на лионски търговци, става капиталист-фабрикант, пръв професор по политическа спестовност, последовател е на стопанския демократизъм - laissez-faire.
Основният му труд е "Трактат по политикономия " - Traité d'économie politique (1803 г.). Икономистът е прочут със Закона на Сей, който е на негово име, въпреки че Жан-Батист Сей е бил единствено негов покровител и популяризатор. Според този закон агрегатното предложение основава лично агрегатно търсене, т.е. производството и продажбата на богатства в дадена стопанска система автоматизирано основава приход за производителите, който се връща назад в стопанската система и основава задоволително търсене за закупуването на стоките. Така производството се дефинира от предлагането на артикули, а не от търсенето. Незаетостта на хора, земя или други запаси би било допустимо единствено непринудено или заради някакво ограничаване на търговията.
Жан-Батист Сей е и един от първите, които настояват, че парите имат неутрално влияние върху стопанската система. Те не са мечтани сами по себе си, а поради това, което може да се купи с тях. Увеличаването на парите в послание би нараснало цената на стоките, изразена в пари (предизвиквайки инфлация), само че не би трансформирало относителните им цени или създаваното количество. Тази концепция е доразвита в количествената доктрина на парите.
Идеите на Сей спомагат за възникването на неокласическата стопанска система по-късно през ХХ век.
Законът на Сей или законът за пазара е стопански принцип на класическата стопанска система, носещ името на френския предприемач и икономист Жан-Батист Сей, с който се формулира макроикономическото равновесие. Според него в изискванията на стопанска система с гъвкави цени съвкупното търсене автоматически гълтам целия размер на продукцията, създадена със съществуващата технология и запаси. Буквалната му дефиниция е, че "продуктите се заплащат с артикули " и че "пресищане на пазара може да се получи, единствено когато прекалено много средства за произвеждане се приложат върху един вид артикул, а не върху различен ". Според Сей рационалният предприемач в никакъв случай не би спестявал, той неотложно би изхарчвал всички доходи, "тъй като цената на парите е също по този начин нетрайна ". Друга дефиниция гласи, че предлагането основава свое лично търсене, т.е. всеки производител предлага избрана стока, с цел да завоюва от нейната реализация и с тях да си купи друга нужна стока. Оттук изводът, че всяка продажба е покупка и обратно; заради това съвкупното търсене постоянно е равно на съвкупното предложение.
Законът на Сей като цяло е бил в действие през ХХ век, въпреки и преобразен, с цел да включи концепцията за цикъл на взрив и спад, който се смята за натурален и неминуем. По време на международната меланхолия през първата половина на ХХ век и изключително на Голямата меланхолия в Америка, поражда нова икономическа школа, която оспорва заключенията на Сей - кейнсианството. Кейнсианската стопанска система твърди, че решенията на частния бранш може от време на време да доведат до незадоволително положителни и ефикасни макроикономически резултати и за това пази дейните политически отговори от страна на държавния бранш, в това число и парична политика от страна на централната банка, както и дейности от страна на държавното управление по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Теориите образувани въз основата на Кейнсианската стопанска система имат за основа книгата "Обща доктрина на заетостта, лихвата и парите ", оповестена през 1936 година.
Дебатът сред класическата стопанска система и кейнсианската стопанска система продължава и през днешния ден.
Както показва френския историк Фернан Бродел (един от най-изтъкнатите историци на ХХ век), в действителност Сей е толкоз създател на Закона на Сей, колкото Томас Грешман на Закона на Грешман, само че името наподобява се е запечатало и разпространявало в икономическите теории, наложили се по време на Ивдустриалната гражданска война.
Индустриалната гражданска война (също промишлена гражданска война ) е интервалът на преход от най-вече земеделска стопанска система към индустриално произвеждане, вследствие на което аграрното общество става индустриално. Тя обгръща втората половина на XVIII век и началото на XIX век (1750-1850 г.). Характерни черти на прехода са стремителният растеж на производителните сили въз основата на крупна машинна промишленост и одобряването на капитализма като господстваща икономическа система в международен проект.
Промишлената гражданска война е обвързвана освен с началото на всеобщото потребление на машини, само че и с смяна на цялата конструкция на обществото. Тя е съпроводена от внезапно повишение на продуктивността на труда, бърза урбанизация, начало на стопански растеж, исторически бързо нарастване на виталния статус на популацията. Промишлената гражданска война разрешава единствено за три-пет генерации да се премине от земеделско общество към актуалната градска цивилизация.
Ефектът от Индустриалната гражданска война се разгръща от Англия към Западна Европа и Северна Америка, като в последна сметка визира целия свят. Нейното влияние върху обществото е толкоз значимо, че тя постоянно е сравнявана с Неолитната гражданска война, при която човечеството основава земеделието и изоставя номадския метод на живот.
Жан-Батист Сей произлиза от семейство на лионски търговци, става капиталист-фабрикант, пръв професор по политическа спестовност, последовател е на стопанския демократизъм - laissez-faire.
Основният му труд е "Трактат по политикономия " - Traité d'économie politique (1803 г.). Икономистът е прочут със Закона на Сей, който е на негово име, въпреки че Жан-Батист Сей е бил единствено негов покровител и популяризатор. Според този закон агрегатното предложение основава лично агрегатно търсене, т.е. производството и продажбата на богатства в дадена стопанска система автоматизирано основава приход за производителите, който се връща назад в стопанската система и основава задоволително търсене за закупуването на стоките. Така производството се дефинира от предлагането на артикули, а не от търсенето. Незаетостта на хора, земя или други запаси би било допустимо единствено непринудено или заради някакво ограничаване на търговията.
Жан-Батист Сей е и един от първите, които настояват, че парите имат неутрално влияние върху стопанската система. Те не са мечтани сами по себе си, а поради това, което може да се купи с тях. Увеличаването на парите в послание би нараснало цената на стоките, изразена в пари (предизвиквайки инфлация), само че не би трансформирало относителните им цени или създаваното количество. Тази концепция е доразвита в количествената доктрина на парите.
Идеите на Сей спомагат за възникването на неокласическата стопанска система по-късно през ХХ век.
Законът на Сей или законът за пазара е стопански принцип на класическата стопанска система, носещ името на френския предприемач и икономист Жан-Батист Сей, с който се формулира макроикономическото равновесие. Според него в изискванията на стопанска система с гъвкави цени съвкупното търсене автоматически гълтам целия размер на продукцията, създадена със съществуващата технология и запаси. Буквалната му дефиниция е, че "продуктите се заплащат с артикули " и че "пресищане на пазара може да се получи, единствено когато прекалено много средства за произвеждане се приложат върху един вид артикул, а не върху различен ". Според Сей рационалният предприемач в никакъв случай не би спестявал, той неотложно би изхарчвал всички доходи, "тъй като цената на парите е също по този начин нетрайна ". Друга дефиниция гласи, че предлагането основава свое лично търсене, т.е. всеки производител предлага избрана стока, с цел да завоюва от нейната реализация и с тях да си купи друга нужна стока. Оттук изводът, че всяка продажба е покупка и обратно; заради това съвкупното търсене постоянно е равно на съвкупното предложение.
Законът на Сей като цяло е бил в действие през ХХ век, въпреки и преобразен, с цел да включи концепцията за цикъл на взрив и спад, който се смята за натурален и неминуем. По време на международната меланхолия през първата половина на ХХ век и изключително на Голямата меланхолия в Америка, поражда нова икономическа школа, която оспорва заключенията на Сей - кейнсианството. Кейнсианската стопанска система твърди, че решенията на частния бранш може от време на време да доведат до незадоволително положителни и ефикасни макроикономически резултати и за това пази дейните политически отговори от страна на държавния бранш, в това число и парична политика от страна на централната банка, както и дейности от страна на държавното управление по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Теориите образувани въз основата на Кейнсианската стопанска система имат за основа книгата "Обща доктрина на заетостта, лихвата и парите ", оповестена през 1936 година.
Дебатът сред класическата стопанска система и кейнсианската стопанска система продължава и през днешния ден.
Както показва френския историк Фернан Бродел (един от най-изтъкнатите историци на ХХ век), в действителност Сей е толкоз създател на Закона на Сей, колкото Томас Грешман на Закона на Грешман, само че името наподобява се е запечатало и разпространявало в икономическите теории, наложили се по време на Ивдустриалната гражданска война.
Индустриалната гражданска война (също промишлена гражданска война ) е интервалът на преход от най-вече земеделска стопанска система към индустриално произвеждане, вследствие на което аграрното общество става индустриално. Тя обгръща втората половина на XVIII век и началото на XIX век (1750-1850 г.). Характерни черти на прехода са стремителният растеж на производителните сили въз основата на крупна машинна промишленост и одобряването на капитализма като господстваща икономическа система в международен проект.
Промишлената гражданска война е обвързвана освен с началото на всеобщото потребление на машини, само че и с смяна на цялата конструкция на обществото. Тя е съпроводена от внезапно повишение на продуктивността на труда, бърза урбанизация, начало на стопански растеж, исторически бързо нарастване на виталния статус на популацията. Промишлената гражданска война разрешава единствено за три-пет генерации да се премине от земеделско общество към актуалната градска цивилизация.
Ефектът от Индустриалната гражданска война се разгръща от Англия към Западна Европа и Северна Америка, като в последна сметка визира целия свят. Нейното влияние върху обществото е толкоз значимо, че тя постоянно е сравнявана с Неолитната гражданска война, при която човечеството основава земеделието и изоставя номадския метод на живот.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ