На днешния ден да си спомним първата дама на българското

На днешния ден да си спомним първата дама на българското кино Невена Коканова. Тя изиграва над 50 функции в киното, измежду които Ирина от едноименния разказ на Димитър Талев „ Тютюн “, Лиза от „ Крадецът на праскови “, Ана от „ Карамбол “, Жана от „ Инспекторът и нощта “, Тинка от „ Момчето си отива “, учителката Николина Бонева от „ Най-добрият човек, който познавам “. Мнозина помнят и функциите ѝ в „ Сезонът на канарчетата “, „ Вечери в Антимовския хан “, „ Дом за нашите деца “, „ Константин Философ “, „ Опасен сексапил “, „ Търновската кралица “, „ Дами канят “, „ Матриархат “, „ На всеки километър “ и други
Невена Коканова е родена е на 12 декември 1938 година в Дупница. Щеше да навърши 81 години на днешната дата, само че през днешния ден за нейната женствена хубост и магнетизъм можем единствено да си спомняме. 
Потомка е на благороден австрийски жанр по линия на майка си Елеонора – Фон Хелденберг. Бащата на Невена е бил царски офицер. Мъж за образец, стожерът на фамилията. След 9 септември 1944 година той е репресиран и за фамилията настъпват сложни години.
Представяме ви няколко красиви цитата, изречени от бележитата актриса:
„ Любовта има толкоз доста лица! Можеш да я откриеш на всички места, в случай че очите на душата ти са отворени... Не бих споделила, че любовта е възприятие. Тя е положение на цялото твое създание. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички кафези на организма доближават висшия си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен. “ 
„ Щастието, с цел да съществува, изисква доста от индивида. А силата, с която ни е заредила природата, от време на време отслабва, изчерпва се. Преживяла съм и наслади, и скърби. Бивала съм горда, само че съм познала и срама. Всичко, което е отредено за индивида, със своите неприятни и положителни страни, се е докосвало до мен. Щастието се мери с обстоятелството, че живеем. “
„ Не е нужно да пътувам далеко, с цел да диря моя парадайс. Целия го имам тук, към себе си. Към този парадайс не е нужно да пътувам, тъй като той е в мен самата.Точно затова пътуването е изключително мъчно - пропътувам целия път единствено в сърцето си. “
„ Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се допира до него!
„ Разочарованието постоянно идва от индивида, към който храня изключително доверие. “
„ Такава е структурата на моето схващане. Аз съм доверчива, само че не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че откакто аз се отнасям доверчиво към близък си, би трябвало да има отговорност. Когато има разминаване, го претърпявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек към този момент го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като гибел. “
„ Говори се, че женствеността е застрашена, че понижава. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността би трябвало да се развива. Трябва да се мисли повече за разпоредбите на другарство, за прочувствената просвета. Хубаво е мъжът до-дълбоко да се вглежда в очите на дамата. Дори единствено от предпочитание да я резервира. Жената може всичко. Като потвърждава това обаче, прави неприятна услуга на мъжа. Нося у себе си женското послушание. Големия реверанс пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, само че без да изгубвам своето аз. Имала съм и постоянно ще имам любовта. Ако тя не ме съпровожда, несъмнено няма да живея обикновено. “