Честит Никулден! Ето какво да направите с люспите и костите на рибата днес, за да привлечете богатството и берекета:
На днешния 6 декември честваме един от най-големите християнски празници – паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. В националните вярвания празникът е по-известен като Никулден. Свети Николай е един от най-почитаните християнски светци.
Покровител е на моряците и риболовците, морските експерти (капитани, инженери, докери, боцмани и др.), банките и банкерите. 
Николай Мирликийски е роден през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След правоверен отшелнически живот е определен за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 година Мощите на светеца през днешния ден се пазят в италианския град Бари.
През целия си живот Свети Николай оказва помощ на страдащите, защитавал почтените, укрепва слабите със словото на истината и вярата.
Според националните вярвания светецът предизвиква бурите и ураганите в морето, и по тази причина на Никулден всички гемии стопират да се движат.
Подрежда се празнична софра.
На нея наложително се сервира особено ядене – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за претърпяно злощастие, избегната неволя или просто за здраве и благоденствие на къщата.
Култът към Свети Николай – като настойник на моряците и риболовците, прониква рано в българските земи.
Всяка стопанка би трябвало да направи шарана по този метод за Никулден! Стара традиция гласи, че…
В националните вярвания светецът плава на златен транспортен съд, който постоянно идва там, където имат потребност от чудотворната му десница.
На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да избавя изпадналите в неволя бедняци.
На Никулден приключва и сезонът на есенния лов на риба, който се отбелязва с пиршество и почерпка от риболовците и търговците на риба. На този ден става разделянето сред риболовците на извоюваното през сезона. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Свети Николай.
Никулденски шаран върху възглавничка от картофки
Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца дамите на риболовците излизали при морска стихия на брега и я потапяли до три пъти във водата, като проклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай –Коло, Кольо, Колчо, Нена, Ненко, Нено, Ненчо, Нико, Никоела, Никол, Никола, Николай, Николет, Николета, Николина, Нина, Нино, Ника, Нико, Никола, Никулина.
Поверие ни учи, че в портфейлите се поставя люспа от празничната риба, която носи шанс и пари. Костите от рибата не трябва да се изхвърлят.
Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, с цел да има благоденствие в фамилията и то да се усили. На доста място на празничната софра присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден самун, които се осветяват. Народната сентенция споделя: „ Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава “.
На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се подвига през целия ден. На трапезата може да има жито, фасул, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми.
Задължително на Никулден на масата участва шарана, тъй като той е прислужник на светеца. Може и друга риба, но задължително тя би трябвало да има люспи.
Според поверието, когато чистите рибата би трябвало да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, тъй като можете да се разболеете и умрете.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – с цел да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – с цел да се умножи фамилията и да има благоденствие.
Някога майките употребявали костта от главата на шарана (която наподобява на кръст) като амулетче, което пришивали в облеклата на дребните деца, с цел да ги пази от заболявания. На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.
