130 години от основаването на Българското търговско параходно дружество
На днешната дата се навършват 130 години от основаването на Българското комерсиално параходно сдружение (БТПД), споделят в своя обява от Военноморския музей във Варна.
На 14 декември 1892 година третата постоянна сесия на Шестото нормално национално заседание приема „ Закон за сформиране на Българско комерсиално параходно сдружение по Черно море със седалище в град Варна ”. Законът влиза в действие на 15 януари 1893 година, когато е одобрен с Указ № 257 на княз Фердинанд и е обнародван в бр. 18 на Държавен вестник от 25 януари 1893 година
На 1 март 1893 година привременният комитет за сформиране на Българското комерсиално параходно сдружение афишира обществена подписка за продажба на именни и безименни акции. Основният капитал на Дружеството е разгласен за 2 милиона лв., разграничен на 5000 акции, по 400 лв. едната. От безименните акции 1250 купува Българското княжеско държавно управление.
На 15, 16 и 17 август 1893 година в зала „ Съединение ” във Варна е свикано първото учредително заседание на акционерите в Българското комерсиално параходно сдружение. Избран е и неговият първи Управителен съвет, в състав: Велико Христов (председател), Янко Славчев, Иван Ж. Попов и Ангел Митев. Първият му шеф е Ради Иванов, някогашен основен шеф на пощите и телеграфите.
След съглашение с държавното управление, Общото заседание разпорежда на Управителния съвет да поръча строителството на два парахода (като единият от които да е по-голям) на обща стойност до 900 000 лв..
Целта е параходите да свързват българските пристанища посред им и с Цариград, а „ в случай че средствата на Дружеството разрешат, този кръг от навигация може да се разшири ”.
Като съсобственик на БТПД страната има малко повече от една трета (34 процента) от главния капитал. Нейният представител е по право член на УС на Дружеството. Той реализира връзката сред УС и държавното управление, като следи да се съблюдават отговорностите към страната.
Първият държавен пратеник в управата на БТПД е варненският регионален шеф Иван Драсов. Държавата резервира за себе си правото да утвърждава всички управителни документи, направени от УС на БТПД. Тя има изключителното право на решителен глас при избора и покупката на кораби. Тази позиция на държавното управление е подбудена от съображения, свързани с защитата на българското крайбрежие и потреблението на корабите за военни цели.
Първите поръчани от БТПД параходи влизат в употреба единствено две години след основаването му. На 2 юли 1894 във Варна идва параходът „ Борис ”, а на идващия ден се прави тържественото му освещаване. След месец в акваторията пред Нюкасъл на река Тайн (Великобритания) сполучливо завършват ходовите тествания и на втория български параход „ България ”. Той е тържествено осветлен във Варна на 21 септември 1894 г.
На 14 декември 1892 година третата постоянна сесия на Шестото нормално национално заседание приема „ Закон за сформиране на Българско комерсиално параходно сдружение по Черно море със седалище в град Варна ”. Законът влиза в действие на 15 януари 1893 година, когато е одобрен с Указ № 257 на княз Фердинанд и е обнародван в бр. 18 на Държавен вестник от 25 януари 1893 година
На 1 март 1893 година привременният комитет за сформиране на Българското комерсиално параходно сдружение афишира обществена подписка за продажба на именни и безименни акции. Основният капитал на Дружеството е разгласен за 2 милиона лв., разграничен на 5000 акции, по 400 лв. едната. От безименните акции 1250 купува Българското княжеско държавно управление.
На 15, 16 и 17 август 1893 година в зала „ Съединение ” във Варна е свикано първото учредително заседание на акционерите в Българското комерсиално параходно сдружение. Избран е и неговият първи Управителен съвет, в състав: Велико Христов (председател), Янко Славчев, Иван Ж. Попов и Ангел Митев. Първият му шеф е Ради Иванов, някогашен основен шеф на пощите и телеграфите.
След съглашение с държавното управление, Общото заседание разпорежда на Управителния съвет да поръча строителството на два парахода (като единият от които да е по-голям) на обща стойност до 900 000 лв..
Целта е параходите да свързват българските пристанища посред им и с Цариград, а „ в случай че средствата на Дружеството разрешат, този кръг от навигация може да се разшири ”.
Като съсобственик на БТПД страната има малко повече от една трета (34 процента) от главния капитал. Нейният представител е по право член на УС на Дружеството. Той реализира връзката сред УС и държавното управление, като следи да се съблюдават отговорностите към страната.
Първият държавен пратеник в управата на БТПД е варненският регионален шеф Иван Драсов. Държавата резервира за себе си правото да утвърждава всички управителни документи, направени от УС на БТПД. Тя има изключителното право на решителен глас при избора и покупката на кораби. Тази позиция на държавното управление е подбудена от съображения, свързани с защитата на българското крайбрежие и потреблението на корабите за военни цели.
Първите поръчани от БТПД параходи влизат в употреба единствено две години след основаването му. На 2 юли 1894 във Варна идва параходът „ Борис ”, а на идващия ден се прави тържественото му освещаване. След месец в акваторията пред Нюкасъл на река Тайн (Великобритания) сполучливо завършват ходовите тествания и на втория български параход „ България ”. Той е тържествено осветлен във Варна на 21 септември 1894 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ