Преди 120 години Гоце Делчев намира смъртта си край Баница
На днешната дата през далечната 1903 година край серското село Баница, след еднодневно стълкновение с турска потеря е погубен именитият челник Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, само че четата му е предадена и обкръжена от многочислена турска армия.
Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 против 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта, Делчев взема решение да изведе четниците от селото, с цел да избави мирното население от турските репресии. За жал опитът му пропада. Битката приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, до момента в който другите съумяват да избягат.
Гибелта на македонския челник се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Ето какво е написал в памет на Гоце Делчев огромният Пейо Яворов:
Мъртвият Гоце
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах към този момент и суеверен. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разрушена в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и несъмнено е погубен.
Гоце не беше сънувал гибелта на втория собствен по-малък брат: Милан падна доста по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни интуиции. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...
Защото осиротяваше цялостен народ.
Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 против 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта, Делчев взема решение да изведе четниците от селото, с цел да избави мирното население от турските репресии. За жал опитът му пропада. Битката приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, до момента в който другите съумяват да избягат.
Гибелта на македонския челник се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Ето какво е написал в памет на Гоце Делчев огромният Пейо Яворов:
Мъртвият Гоце
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах към този момент и суеверен. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разрушена в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и несъмнено е погубен.
Гоце не беше сънувал гибелта на втория собствен по-малък брат: Милан падна доста по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни интуиции. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след през целия ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...
Защото осиротяваше цялостен народ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ