Българското кино навърши 105 години
На днешната дата българското кино навършва 105 години. На 13 януари 1915 година в първия киносалон в България " Модерен спектакъл ", открит през 1908 година, се състои значима премиера. Прожектира се първият български филм " Българан е галант ". Той е дело на 24-годишния тогава Васил Гендов, който е негов режисьор, сценарист и извършва основната роля. Главната женска роля извършва актрисата от Народния спектакъл " Иван Вазов " Мара Миятева-Липина.
Жанрът на черно-белия глух филм е комедия. След двудневни премиерни прожекции той е показван и отвън София. Следва прожекция през септември в " Модерен спектакъл " и дълго забвение. За жал филмът не оцелява до наши дни и от него са непокътнати единствено 1-2 фрагмента. Лентата е унищожена по време на бомбардировките в София през 40-те години на XX век.
Сюжетът на кино лентата е разказан в записките на Гендов: " Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и стартира да я ухажва. Тя взема решение да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с великодушна ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява. Дамата води Българан в първокласно заведение и за негова сметка поръчва скъпи питиета и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя брачен партньор и му предлага да извикат файтон и да освободят " носача ". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за осъществената услуга. "
Гендов е създател на 11 кино лентата, сред които и първата екранизация на " Бай Ганьо " на Алеко Константинов. Негов е и първият български звуков филм - " Бунтът на робите ", отдаден на Васил Левски, в който самият Гендов играе основната роля. Той е основател на основаването на първия Съюз на артистите в България, (1919 – 1920 г.), Съюза на кинодейците в България (1931 г.) и Музея на българската кинематография (1948 г.).
Роден на 24 ноември 1891 година в Сливен, Гендов се учи на театрално изкуство като стажант в спектакъл " Сълза и смях " и в Народния спектакъл. По-късно приключва висшата театрална школа " Ото " във Виена и специализира кино в Берлин. Работил е като артист, като трагичен админ в Русе и е бил шеф на пътуващия спектакъл " Български спектакъл - София ". Автор е на записките " Трънливия път на българския филм ". Почива на 3 септември 1970 година в София.
Жанрът на черно-белия глух филм е комедия. След двудневни премиерни прожекции той е показван и отвън София. Следва прожекция през септември в " Модерен спектакъл " и дълго забвение. За жал филмът не оцелява до наши дни и от него са непокътнати единствено 1-2 фрагмента. Лентата е унищожена по време на бомбардировките в София през 40-те години на XX век.
Сюжетът на кино лентата е разказан в записките на Гендов: " Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и стартира да я ухажва. Тя взема решение да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с великодушна ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява. Дамата води Българан в първокласно заведение и за негова сметка поръчва скъпи питиета и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя брачен партньор и му предлага да извикат файтон и да освободят " носача ". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за осъществената услуга. "
Гендов е създател на 11 кино лентата, сред които и първата екранизация на " Бай Ганьо " на Алеко Константинов. Негов е и първият български звуков филм - " Бунтът на робите ", отдаден на Васил Левски, в който самият Гендов играе основната роля. Той е основател на основаването на първия Съюз на артистите в България, (1919 – 1920 г.), Съюза на кинодейците в България (1931 г.) и Музея на българската кинематография (1948 г.).
Роден на 24 ноември 1891 година в Сливен, Гендов се учи на театрално изкуство като стажант в спектакъл " Сълза и смях " и в Народния спектакъл. По-късно приключва висшата театрална школа " Ото " във Виена и специализира кино в Берлин. Работил е като артист, като трагичен админ в Русе и е бил шеф на пътуващия спектакъл " Български спектакъл - София ". Автор е на записките " Трънливия път на българския филм ". Почива на 3 септември 1970 година в София.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ