145 години от приемането на Търновската конституция | Ден на Конституцията и празник на юристите
На днешната дата, 16 април, през 1879 година е призната Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско робство.
Днес означаваме и Деня на Конституцията. Той е и професионален празник на българските адвокати. Датата е избрана по самодейност на Съюза на юристите. С Решение на Министерския съвет от 12 март 1991г. 16 април - денят, в който първото Велико Народно заседание приема през 1879 година Търновската конституция, е избран за професионален празник на българските адвокати.
Първата българска Конституция - Търновската е призната на 16 април 1879 година от Учредителното заседание във Велико Търново. Основният закон на страната е признат след Берлинския конгрес и Освобождението на България. В правенето й вземат участие доста адвокати и други българи, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети, както и съветски специалисти. При разискването се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори(старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите. Нейният план, наименуван Органически правилник за държавното устройство на българското княжество, е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание е свикано на на 10/ 23 януари/ 1879 година
Търновската конституция е една от най-демократичните и реформаторски за времето си. Според нея българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. Монархът има законодателна самодейност и назначава министрите. Князът е " висш представител и глава на страната ".
Конституцията прокламира министерска отговорност, отчетност на държавното управление пред Народното събрание, както и общинското самоуправление. Тя утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други Търновската конституция прогласява необятни цивилен права - отстранява робството, обезпечава гратис и наложително начално обучение.
Конституционоустановеният ред в Княжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 година Конституцията е краткотрайно суспендирана, през 1923 година е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 година дълги години страната се ръководи с наредба-закон при в действителност суспендирана конституция.
След 9 септември 1944 година Търновската конституция е анулирана отчасти, а на 4 декември 1947 VI Велико национално заседание я заменя с Конституция на Народна република България.
Днес означаваме и Деня на Конституцията. Той е и професионален празник на българските адвокати. Датата е избрана по самодейност на Съюза на юристите. С Решение на Министерския съвет от 12 март 1991г. 16 април - денят, в който първото Велико Народно заседание приема през 1879 година Търновската конституция, е избран за професионален празник на българските адвокати.
Първата българска Конституция - Търновската е призната на 16 април 1879 година от Учредителното заседание във Велико Търново. Основният закон на страната е признат след Берлинския конгрес и Освобождението на България. В правенето й вземат участие доста адвокати и други българи, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети, както и съветски специалисти. При разискването се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори(старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите. Нейният план, наименуван Органически правилник за държавното устройство на българското княжество, е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание е свикано на на 10/ 23 януари/ 1879 година
Търновската конституция е една от най-демократичните и реформаторски за времето си. Според нея българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. Монархът има законодателна самодейност и назначава министрите. Князът е " висш представител и глава на страната ".
Конституцията прокламира министерска отговорност, отчетност на държавното управление пред Народното събрание, както и общинското самоуправление. Тя утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други Търновската конституция прогласява необятни цивилен права - отстранява робството, обезпечава гратис и наложително начално обучение.
Конституционоустановеният ред в Княжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 година Конституцията е краткотрайно суспендирана, през 1923 година е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 година дълги години страната се ръководи с наредба-закон при в действителност суспендирана конституция.
След 9 септември 1944 година Търновската конституция е анулирана отчасти, а на 4 декември 1947 VI Велико национално заседание я заменя с Конституция на Народна република България.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ