На Балканите е широко разпространено схващането, че като отстъпват пред

...
На Балканите е широко разпространено схващането, че като отстъпват пред
Коментари Харесай

Бугайски: Западът води неадекватна политика спрямо Белград

На Балканите е необятно публикувано схващането, че като отстъпват пред Сърбия, западните държавни управления в действителност способстват за дестабилизирането на района. Дори когато президентът Александър Вучич намерено преследва плана " Сръбски свят " и разпалва междуетническа омраза, той е третиран като градивен общественик, който може да помогне за гарантиране на районната сигурност. Има две съществени аргументи за тази самоунищожителна политика на Запада: заблудата, че ще има промени и избягването на риска.

Американските водачи и водачите на Европейски Съюз наподобява откровено имат вяра, че политически водачи като Вучич могат да бъдат превърнати в сътрудничещи демократи. Това явно ще се случи посредством включване в срещи и договаряния на високо ниво, които ще основат взаимно доверие и убеденост. Според този сюжет даже един " някогашен " националист и пропагандист ще разбере, че би трябвало да направи взаимни отстъпки, в случай че Сърбия желае да се причисли към Европейския съюз и да получи обилни средства за присъединение.

За страдание, сходна политика на приобщаване се провали с цялостна мощ при съветския президент Владимир Путин. В продължение на години западните държавни управления водеха безкрайни полемики, подписваха съглашения и даваха опция на ръководените от съветската страна енергоизточници и пари да обхванат в Европа. Те таяха безпомощната вяра, че това ще трансформира Русия в естествен сътрудник. Вместо това проникването на Москва в западните институции имаше тъкмо противоположния резултат, като даде опция за съветско изнудване и шантаж, най-видими след пълномащабното й навлизане в Украйна през февруари.

Белград се възползва от наивните очаквания на Запада, с цел да предотврати сериозните последствия от отхвърли си да признае Косово за самостоятелна страна. Както стана ясно от неотдавнашните разногласия за промяна на регистрационни табели на коли и паспорти, Вучич постоянно предизвика спорове, с цел да се опита да дискредитира държавното управление в Прищина, тъй че да може да отсрочи за неопределен срок всевъзможни съглашения, водещи до взаимно признание сред страните.

На Белград му е разрешено да спомага за дестабилизирането на Босна и Херцеговина и Черна гора също без никакви последици. Въпреки че Вучич и водачът на Република Сръбска Милорад Додик може да не се харесват, техните политики се укрепват взаимно. Додик поддържа Босна нестабилна, оказва помощ за съживяването на хърватските националистически искания към Западна Херцеговина и поддържа близки връзки с Москва. Това оказва помощ на Вучич да осъществя програмата си " Сръбски свят ", като държи Сараево в дисбаланс и отклонява виновността от Белград към Баня Лука.

Белград безочливо счита, че дейностите му няма да имат сериозен отзив в западните столици. Неотдавна министърът на външните работи на Сърбия Никола Селакович и съветският му сътрудник Сергей Лавров подписаха документ за двустранни съвещания при координирането на външните си политики. Въпреки че Брюксел и Вашингтон публично осъдиха този ход, който жестоко подценява настояването на Брюксел страните-кандидатки за участие да лимитират връзките си с Москва, Вучич разчита, че думите на Европейски Съюз няма да бъдат последвани от смислени каузи.

Втората причина за мекия метод към сръбския режим е избягването на риска. Западните държавни управления избират да запазят статуквото, стига то да не прерасне в принуждение, вместо да организират по-строга политика за реализиране на съответни цели. Вучич се възползва от тези страхове и твърди, че без него по-радикалните детайли могат да провокират същинска война в целия район. Той счита, че Западът ще избра „ да играе на несъмнено ”, вместо да оспорва догатките му. Парадоксално, само че слабият метод на Запада, който успокоява експанзионистичния шовинизъм, е по-вероятно да докара до неточности и принуждение, в сравнение с твърдата политика за консолидиране на държавността в Босна, Черна гора и Косово и обезвреждане на всички паннационални планове.

Ако Брюксел и Вашингтон не изготвят корав график за взаимно признание на Сърбия и Косово и не уточнят икономическите и дипломатическите последствия от непризнаването, Вучич ще продължи да играе с картата " Косово ", с цел да сплотява националистите и да основава неустановеност. По същия метод в Босна, в случай че не се стигне до цялостен отпор против сръбските и хърватските сепаратисти и до решителност за реформиране на държавната конструкция, страната ще продължи да бъде уязвима както за вътрешна, по този начин и за външна дестабилизация.

Ако в огромните столици на Европейски Съюз пансърбизмът се утвърждава, това ще подхрани други иредентистки планове, в това число панхърватския и паналбанския. Загреб следи деликатно по какъв начин Белград се възползва от слабостите на Съединени американски щати и Европейски Съюз и се пробва да имитира неговите триумфи. Това припомня за първите дни на войната от 1992-1995 година, когато хърватските националисти взеха решение да изградят своя лична страна Херцег-Босна, виждайки, че западните държавни управления толерират насилственото основаване на страни посредством всеобщи убийства и прогонване на бошняци.

Паналбанизмът и разширението на страната могат да се съживят и в случай че локалните недоволства се засилят и се види, че Сърбия има по-голяма независимост в преследването на иредентистката си стратегия. Разбираемо е недоволството в Косово, което за разлика от Сърбия следва външна политика, съответстваща на тази на Брюксел, само че това не води до преференции. Широко публикуваното публично отчаяние от тежките стопански условия и интернационалните организации може да бъде употребявано и изострено от амбициозни политици, които да обещаят национално обединяване като форма на избавление. Ако националната поддръжка за обединяване стартира да пораства като гъба, тогава необятен кръг политици ще стартират да се конкурират за пан-националната идея.

Европейски Съюз демонстрира отзивчивост към Вучич макар прокремълската му политика. Една твърда политика би прекратила всички предприсъединителни фондове и би спряла кандидатурата на Сърбия за участие в Европейски Съюз, в случай че държавното управление не се съобрази с европейския консенсус за налагане на наказания на Москва поради нападението ѝ над Украйна. Въпреки че Европейският парламент най-сетне предприе такава самодейност, резултатите остават несигурни. Сърбия се трансформира в център за съветски бизнес и нарушение на глобите без никакви последици. Западните държавни управления като че ли не обръщат внимание на възходящата опасност и даже поддържат начинания като " Отворени Балкани ", вярвайки, че тя ще насърчи районното съдействие. На процедура сходни начинания имат за цел да покачат районната роля на Сърбия и икономическото навлизане на Москва без никаква изгода за елементарните жители.

Западните държавни управления са изправени пред недопечен избор при оправянето с експанзионистичния шовинизъм на Балканите. Те могат да продължат да имат вяра, че ще трансфорат радикалите в умерени политици, или могат да слагат строги условия и периоди за осъществяване на споразуменията и да откажат всевъзможни финансови и стопански изгоди, в случай че те не се съблюдават. В последна сметка междинен път няма./БГНЕС

----------------------------------------------------------------------

Януш Бугайски е старши теоретичен помощник във фондация " Джеймстаун " във Вашингтон. Новата му книга " Провалената страна: Ръководство за раздробяване на Русия ", беше издадена наскоро.

Вашингтон / САЩ
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР