Момичето, което падна от 3 километра и оцеля 10 дни само в горите на Перу
На Бъдни вечер, 1971 година, единствено няколко часа откакто приключва гимназията, 17-годишната Джулиана Копке и майка й Мария се качват на аероплан от Лима, Перу до Пукалпа. Двете отиват при бащата на Джулиана, Ханс-Вилхелм, прочут немски зоолог, който работи в изследователска станция в тропическите гори.
Ханс-Вилхелм Копке
Приблизително 30 минути след началото на полета самолетът влиза в доста гъсти, черни облаци. „ Облаците ставаха все по-тъмни и по-тъмни, а полетът стана по-бурен. Тогава се озовахме посред стихия с гръмотевици и светкавици “, споделя Копке. „ Навсякъде към нас беше мрачно черно и имаше непрекъснати светкавици. Тогава видях блестяща светлина на дясното крило… Моторът беше ударен от гръмотевица. “
Самолетите са удряни от светкавици непрекъснато, без това да провокира проблеми, само че този път беше станал огромен проблем. Непосредствено след удара на крилото, самолетът е раздран, значително с помощта на обстоятелството, че моделът Electra, на който летят, не е издигнат за мощна турбулентност. Копке споделя, че крилото „ несъмнено не беше избухнало “, а по-скоро самолетът просто се раздробява във въздуха.
Последните думи, които Копке чува от майка си, бяха, когато мълнията удря крилото: „ Всичко е свършено “. Това не е тъкмо по този начин, най-малко за щерка й. Все още прикована към седалката си, Джулиана Копке бе изхвърлена от самолета и пада от почти 3 километра височина в гъстата перуанска гора.
Копке е единственият оживял от полет 508 на Lansa – всичките 91 останали пасажери, както и екипажът, умират. Не се знае какви тъкмо фактори са повода Джулиана да оцелее. Някои настояват, че рухването й е било забавено от седалките, към които тя е била прикована, а по-късно гъстата гора е омекотява удара.
Какъвто и да е казусът, през идващите към 19 часа момичето няколко пъти губи и се връща в схващане и в някакъв незнаен за нея миг съумява да се освободи от седалката си и да се скрие изпод, съгласно нея, в отговор на дъжда. Най-накрая, в 9 часа сутринта, тя се разсънва и в известна степен замаяна прави равносметка на ситуацията. Лежи на земята, облечена единствено в къса рокля без ръкави и без един от сандалите и очилата й. Макар към момента да не осъзнава всичките си пострадвания, тя има счупена ключица, раздрана кръстна връзка, едното й око е подуто, капилярите в очите й са спукани (заради внезапната декомпресия на кабината на самолета), травма на един от прешлените в шията, строшен пищял и няколко дълбоки разреза по ръцете и краката.
Отнема й половин ден, единствено да може да се държи на крайници без да й се завива свят прекалено много, само че в последна сметка съумява и в началото се заема да откри майка си. Търси я през целия ден, преди да се откаже. По време на търсенето си обаче намира торба с бонбони, която се оказва единствената й храна, която има, както и по-важното – поток. Веднъж татко й й беше дал доста положителния съвет, че в случай че в миналото се изгуби в тропическите гори и се натъкне на поток или река, би трябвало да го следва надолу по течението, тъй като хората са склонни да живеят на река или наоколо до нея и в случай че следва река задоволително дълго, в последна сметка би трябвало да стигне до някаква цивилизация.
След няколко дни тя стартира да чува лешояди над себе си, които разпознава поради времето, което беше прекарала в изследователската станция на татко си година и половина по-рано, единствено на към 50 километра от мястото, където самолетът се разрушава. Тъй като кралските лешояди нормално се появяват, единствено когато в близост има мърша, тя преценя, че би трябвало да има мъртви тела, с които се хранят, само че първоначално не се е натъквала на такива. Това става на четвъртия ден, когато вижда други трима пасажери от самолета, към момента пристегнати към седалките си и със забити глави в земята.
На десетия ден тя се натъква на лодка, която в нейното умопомрачено положение намерения за мираж, до момента в който не се доближава и не я допира. До лодката има пътека, по която със сетни сили пропълзява (в този миг към този момент е извънредно слаба). В края на пътеката намира дребна барака, която по принцип се употребява от дървари, само че тъкмо в този миг е празна. Тя намира и извънбордов мотор и малко дизелово гориво в бъчва, с което съумява да дезинфектира до някаква степен към този момент инфектираните си рани. След това се пробва да поспи, само че намира земята в колибата за прекомерно твърда и вместо това ляга на пясъка до лодката долу.
На другия ден се буди заобиколена от жаби, които се пробва да хване за храна. За благополучие не съумява, защото те се оказват отровни. Момичето по-късно се колебае дали да вземе лодката – нещо, което не искаше да прави, защото това е кражба, и в последна сметка взема решение да прекара нощта в колибата.
