Николай Стариков: 25 години моркови и пътища към заколение
На 9 юли морковчето, което закачиха пред кончето, навърши четвърт век. За да върви на заколение.
На 9 юли 1997 година Украйна и НАТО подписаха Устава за изключително партньорство. Това се случи преди 25 години.
25 години са задоволително време, с цел да се заключи. Но в нашия случай ще дадем цялостното резюме малко по-късно, след приключването на специфичната военна интервенция. Но избрани систематизирания е разумно да се създадат още в този момент. Нали може самоуверено да се твърди: 25 години кончето бяга към заколение, освен това запазваше положително въодушевление, оптимизъм и убеденост в бъдещото европейство.
Да бяга напред го подбуждаха многото благи усмивки на западните политици, леките потупвания по рамо и многото обещания. В смисъл - упоменатото морковче. Конниците, яхнали това конче с друга степен на възторг го оглавяваха по пътя наникъде. Именно го оглавяваха, даже го въплъщаваха, само че сигурно не го насочваха. Защото кончето скачаше точно там, накъдето сочеше морковчето. Напред, към НАТО.
През ноември 1998 година президентът Кучма подписа Програмата за съдействие сред Украйна и НАТО за интервала до 2001 година и още през април 1999 година в Киев беше открита задача на Алианса.
Президентът Виктор Юшченко откри в учебните заведения “ъгълчета на НАТО”, а през 2008 година генералният секретар на НАТО съобщи, че е получил писмо с подписи на президента на Украйна, премиера (Тимошенко) и ръководителя на Народното събрание (Яценюк) с молба да причислят Украйна към Плана за деяние по участието в НАТО.
Президентът на Украйна Виктор Янукович ненапълно поспря кончето, само че за второто морковче - “европейски избор на Украйна” скача крепко и еднопосочно чак до есента на 2013 година, когато реши да дръпне юздите. Украйна стартира да стопира и тогава започнаха да я пришпорват с удари и даже с изстрели от снайпер.
За да продължи кончето и отсега нататък на заколение, на Запада му се наложи да мени ездача. И от 2014 година нещата станаха даже още по-весели.
Въпреки че още през 2004 година във Върховната Рада беше признат закон за свободния достъп на силите на този съюз на територията на Украйна, през април на превратната 2014 година беше признат закон за допускане на частите на Водоснабдителна система на други страни на територията на Украйна за присъединяване в многонационални учения.
Президентът Порошенко се остаряла с всички сили и през септември 2015 година беше призната военна теория, където предпочитаната задача е “задълбочаване на съдействието с НАТО и постигането до 2020 година на цялостна съгласуемост на ВСУ и армиите на страните-членки на НАТО”. През юни 2017 година Върховната Рада закрепи на законодателно ниво, че участието в НАТО е един от външнополитическите цели на Украйна. Това значи, че един от целите става бягането зад морковчето, което постоянно отдалечават при приближаването на конската зурла към него! А през 2019 година в действие влязоха промени в Конституцията. Получаването на пълноправното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО, бягането зад морковчето станаха закон на ниво конституционна норма.
А скоро президент на Украйна стана “президентът на мира”, т.е. Зеленски. Той приказва доста за това, че клането на животните е закононарушение, че това ще престане, а той ще стане по едно и също време президент-вегетарианец и “присъда” на предходния ездач. Но в последна сметка пришпори кончето в същото направление, т.е. на заколение.
Ами морковчето? То по начало не беше същинско. Такъм пластмасов макет на западната взаимност.
Виси, както преди. Подмамва. Все отново даже и по време на заколението би трябвало да се излъчва оптимизъм.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 9 юли 1997 година Украйна и НАТО подписаха Устава за изключително партньорство. Това се случи преди 25 години.
25 години са задоволително време, с цел да се заключи. Но в нашия случай ще дадем цялостното резюме малко по-късно, след приключването на специфичната военна интервенция. Но избрани систематизирания е разумно да се създадат още в този момент. Нали може самоуверено да се твърди: 25 години кончето бяга към заколение, освен това запазваше положително въодушевление, оптимизъм и убеденост в бъдещото европейство.
Да бяга напред го подбуждаха многото благи усмивки на западните политици, леките потупвания по рамо и многото обещания. В смисъл - упоменатото морковче. Конниците, яхнали това конче с друга степен на възторг го оглавяваха по пътя наникъде. Именно го оглавяваха, даже го въплъщаваха, само че сигурно не го насочваха. Защото кончето скачаше точно там, накъдето сочеше морковчето. Напред, към НАТО.
През ноември 1998 година президентът Кучма подписа Програмата за съдействие сред Украйна и НАТО за интервала до 2001 година и още през април 1999 година в Киев беше открита задача на Алианса.
Президентът Виктор Юшченко откри в учебните заведения “ъгълчета на НАТО”, а през 2008 година генералният секретар на НАТО съобщи, че е получил писмо с подписи на президента на Украйна, премиера (Тимошенко) и ръководителя на Народното събрание (Яценюк) с молба да причислят Украйна към Плана за деяние по участието в НАТО.
Президентът на Украйна Виктор Янукович ненапълно поспря кончето, само че за второто морковче - “европейски избор на Украйна” скача крепко и еднопосочно чак до есента на 2013 година, когато реши да дръпне юздите. Украйна стартира да стопира и тогава започнаха да я пришпорват с удари и даже с изстрели от снайпер.
За да продължи кончето и отсега нататък на заколение, на Запада му се наложи да мени ездача. И от 2014 година нещата станаха даже още по-весели.
Въпреки че още през 2004 година във Върховната Рада беше признат закон за свободния достъп на силите на този съюз на територията на Украйна, през април на превратната 2014 година беше признат закон за допускане на частите на Водоснабдителна система на други страни на територията на Украйна за присъединяване в многонационални учения.
Президентът Порошенко се остаряла с всички сили и през септември 2015 година беше призната военна теория, където предпочитаната задача е “задълбочаване на съдействието с НАТО и постигането до 2020 година на цялостна съгласуемост на ВСУ и армиите на страните-членки на НАТО”. През юни 2017 година Върховната Рада закрепи на законодателно ниво, че участието в НАТО е един от външнополитическите цели на Украйна. Това значи, че един от целите става бягането зад морковчето, което постоянно отдалечават при приближаването на конската зурла към него! А през 2019 година в действие влязоха промени в Конституцията. Получаването на пълноправното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО, бягането зад морковчето станаха закон на ниво конституционна норма.
А скоро президент на Украйна стана “президентът на мира”, т.е. Зеленски. Той приказва доста за това, че клането на животните е закононарушение, че това ще престане, а той ще стане по едно и също време президент-вегетарианец и “присъда” на предходния ездач. Но в последна сметка пришпори кончето в същото направление, т.е. на заколение.
Ами морковчето? То по начало не беше същинско. Такъм пластмасов макет на западната взаимност.
Виси, както преди. Подмамва. Все отново даже и по време на заколението би трябвало да се излъчва оптимизъм.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ