Клокотница – най-успешната битка в българската история
На 9 март 2020 година се навършват 790 години от най-успешната борба в българската история.
През 1230 година при Клокотница армията на цар Иван Асен II /1218-1241 г./ побеждава силите на епирския диктатор кир Теодор Комнин. След успеха Царство България реализира своето най-голямо териториално уголемение в цялата своя история, а страната ни се трансформира във водеща мощ в европейския югоизток.
Първите десетилетие на XIII век са едни от най-успешните в развиването на България. Това се дължи на активността на първите Асеневци, които освен че възвръщат българската държавност след 170 години византийски господство, само че за малко време съумяват да обединят по-голямата част от земите, населявани по това време с българи в Мизия, Тракия и Македония.
Едно събитие трансформира корено развиването на района. Това е Четвъртият кръстоносен поход, който вместо да освободи Светите земи в Близкия изток се насочва към столицата на Византийската империя Константинопол. Градът е високомерен от рицарите през 1204 година, а в миналото великата Ромейска империя се разпада на три държавици. Сред тях водещо място заемат две – Никейската империя, която се развива в региона на Мала Азия, и Епирското деспотство в днешна модерна Гърция.
Още през цялото време в борбата за византийското завещание се включва и младата българска страна, която през 1205 година прави знамение при Одрин. Цар Калоян /1197-1207 г./ нанася съкрушително проваляне над латинските рицари, пленява техния лидер Балдуин и вечно прекършва техните желания за надмощие на Балканите. За страдание, България не съумява да развие своя блестящ триумф поради убийството на своя надарен държател. Неговият племенник, бъдещият цар Иван Асен е заставен да бяга и да прекара в заточение цели 10 години. През 1218 година се завръща в родината и след конфликти с вуйчо си Борил съумява да си възвърне бащиния трон.
Първото десетилетие от ръководството на новия цар минава в мир, той разчита на дипломацията и връща част от изгубените при Борил територии. Благодарение на брака си с унгарската принцеса Анна-Мария, Иван Асен II получава като зестра старинния български град Белград и Браничево.
България още веднъж се издига като първа мощ в района. Самият Иван Асен не без самочувствие декларира, че съдбините на всички прилежащи страни зависят от неговата воля, в това число и на в миналото мощната Латинска империя.
Борбата за византийското завещание се изостря и тя опълчва един на различен Епирското деспотство и България, които по това време са съдружници. Теодор Комнин, почувствал се задоволително мощен, взема решение да работи изпреварващо и преди да влезе в Константинопол да мине през Търново.
Вероломното нахлуване на гърците е посрещнато почтено от българите. За малко време цар Иван Асен II съумява да събере войска и да спре нашествениците край Клокотница, близо до днешно Хасково. Преди борбата българският държател подрежда на едно от копията да бъде забучен договорът с кир Теодор, с цел да припомня за неговия подъл удар. Въпреки численото си предимство и рицарите наемници, епирците претърпяват срамно проваляне.
След борбата цар Иван Асен II показал държавнически нюх, освобождавайки пленената войска на своя съперник. Така елементарните гръцки бойци, както описват хронистите, завръщайки се по родните места разказали за неговото милосърдие. Това улеснило завладяването на Епирското деспотство.
След борбата при Клокотница цар Иван Асен ще съобщи, че завладял цялата земя на кир Теодор от Одрин до Драч. Това е най-голямото териториално разширение на България, реализирано в следствие единствено на едно-единствено стълкновение.
От 1230 година до преждевременната гибел на цар Иван Асен през 1241 година България още веднъж е водеща мощ в Югоизточна Европа. В този интервал е възобновена и Търновската патриаршия през 1236 година Последните години от живота си Иван Асен се отхвърля от фантазията за Константинопол. Той схваща, че съюзът му с другата гръцка страна – Никейската империя работи в интерес на последната, а не на българските ползи. По тази причина българският цар избира да остави Латинската империя да господства в града на Босфора.
Цар Иван Асен II умира на 24 юни, Еньовден в разцвета на силите си на 47 или 48-годишна възраст. Той оставя на своите наследници страна, която се простира на три морета и заема по-голямата част от Балканския полуостров, само че над нея са надвиснали буреносни облаци, идващи от Изток. Това е Златната орда, чийто пълчища нанесат тежък удар върху България, от който тя ще се съвзема чак след 50 години при започване на XIV век.
През 1230 година при Клокотница армията на цар Иван Асен II /1218-1241 г./ побеждава силите на епирския диктатор кир Теодор Комнин. След успеха Царство България реализира своето най-голямо териториално уголемение в цялата своя история, а страната ни се трансформира във водеща мощ в европейския югоизток.
Първите десетилетие на XIII век са едни от най-успешните в развиването на България. Това се дължи на активността на първите Асеневци, които освен че възвръщат българската държавност след 170 години византийски господство, само че за малко време съумяват да обединят по-голямата част от земите, населявани по това време с българи в Мизия, Тракия и Македония.
Едно събитие трансформира корено развиването на района. Това е Четвъртият кръстоносен поход, който вместо да освободи Светите земи в Близкия изток се насочва към столицата на Византийската империя Константинопол. Градът е високомерен от рицарите през 1204 година, а в миналото великата Ромейска империя се разпада на три държавици. Сред тях водещо място заемат две – Никейската империя, която се развива в региона на Мала Азия, и Епирското деспотство в днешна модерна Гърция.
Още през цялото време в борбата за византийското завещание се включва и младата българска страна, която през 1205 година прави знамение при Одрин. Цар Калоян /1197-1207 г./ нанася съкрушително проваляне над латинските рицари, пленява техния лидер Балдуин и вечно прекършва техните желания за надмощие на Балканите. За страдание, България не съумява да развие своя блестящ триумф поради убийството на своя надарен държател. Неговият племенник, бъдещият цар Иван Асен е заставен да бяга и да прекара в заточение цели 10 години. През 1218 година се завръща в родината и след конфликти с вуйчо си Борил съумява да си възвърне бащиния трон.
Първото десетилетие от ръководството на новия цар минава в мир, той разчита на дипломацията и връща част от изгубените при Борил територии. Благодарение на брака си с унгарската принцеса Анна-Мария, Иван Асен II получава като зестра старинния български град Белград и Браничево.
България още веднъж се издига като първа мощ в района. Самият Иван Асен не без самочувствие декларира, че съдбините на всички прилежащи страни зависят от неговата воля, в това число и на в миналото мощната Латинска империя.
Борбата за византийското завещание се изостря и тя опълчва един на различен Епирското деспотство и България, които по това време са съдружници. Теодор Комнин, почувствал се задоволително мощен, взема решение да работи изпреварващо и преди да влезе в Константинопол да мине през Търново.
Вероломното нахлуване на гърците е посрещнато почтено от българите. За малко време цар Иван Асен II съумява да събере войска и да спре нашествениците край Клокотница, близо до днешно Хасково. Преди борбата българският държател подрежда на едно от копията да бъде забучен договорът с кир Теодор, с цел да припомня за неговия подъл удар. Въпреки численото си предимство и рицарите наемници, епирците претърпяват срамно проваляне.
След борбата цар Иван Асен II показал държавнически нюх, освобождавайки пленената войска на своя съперник. Така елементарните гръцки бойци, както описват хронистите, завръщайки се по родните места разказали за неговото милосърдие. Това улеснило завладяването на Епирското деспотство.
След борбата при Клокотница цар Иван Асен ще съобщи, че завладял цялата земя на кир Теодор от Одрин до Драч. Това е най-голямото териториално разширение на България, реализирано в следствие единствено на едно-единствено стълкновение.
От 1230 година до преждевременната гибел на цар Иван Асен през 1241 година България още веднъж е водеща мощ в Югоизточна Европа. В този интервал е възобновена и Търновската патриаршия през 1236 година Последните години от живота си Иван Асен се отхвърля от фантазията за Константинопол. Той схваща, че съюзът му с другата гръцка страна – Никейската империя работи в интерес на последната, а не на българските ползи. По тази причина българският цар избира да остави Латинската империя да господства в града на Босфора.
Цар Иван Асен II умира на 24 юни, Еньовден в разцвета на силите си на 47 или 48-годишна възраст. Той оставя на своите наследници страна, която се простира на три морета и заема по-голямата част от Балканския полуостров, само че над нея са надвиснали буреносни облаци, идващи от Изток. Това е Златната орда, чийто пълчища нанесат тежък удар върху България, от който тя ще се съвзема чак след 50 години при започване на XIV век.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ