Дафовска 20 години след великия успех: Получих 27 000 лева за олимпийското злато, а 13 000 удържаха данъци!
На 9 февруари се навършват 20 години от великия триумф на Екатерина Дафовска. В Нагано през 1998 година чаровната шампионка от Чепеларе извоюва олимпийско злато, което до ден-днешен е единственото за България от зимни Олимпиади. В навечерието на задаващия се празник в Чепеларе на 9 февруари и преди идните Игри в Пьонгчанг Дафовска даде изявление за БЛИЦ:
- Г-жо Дафовска, на Олимпиадата ще бъдем с цялостен състав в биатлона. Каква е настройката и какво да чакаме от нашите състезатели в Пьонгчанг?
- Нагласата ни е бойна, като за Олимпиада, за битка. Не можем да имаме обаче предварителни упования в биатлона. Очаквам почтено показване най-много от мъжката част от тима ни. Иска ми се също да създадем доста добър резултат в щафетата. Имаме четири момчета, които са на доста положително равнище (б.р. - Красимир Анев, Владимир Илиев, Антон Синапов и Димитър Герджиков).
- Успешно в последните години се показват Анев и Владо Илиев...
- Синапов и Герджиков също. Миналата година Антон беше на Световното, има и други положителни резултати. Днес на европейското състезание записа десето място, а Герджиков 11-то. Така че с изключение на двамата ни изявени биатлонисти Анев и Илиев, към този момент имаме и две попълнения, които почтено се доближават до водещите състезатели, това ме радва.
- Бихте ли разказали малко повече за дебютантката, която откри място в българския състав за Пьонгчанг 2018 - 20-годишната Милена Тодорова от Троян?
- Милена е най-хубавата ни госпожица сега. Тя има доста положителни изяви на Световното за юноши с две влизания в Топ 10. Тази година вървеше сносно по отношение на останалите девойки - и бегово, и стрелково. След извършената класация през целия сезон, взехме решение да я включим в състава за Олимпиадата и да й дадем шанса да се допре до най-големия конгрес, да се възпламени още повече. Милена ще започва спринтовата отдалеченост и вероятно в преследването. Ще си тръгне по-рано oт Южна Корея и отива на юношеското Световно. Няма да оставяме Милена за щафетата и цялата Олимпиада.
- Вие по кое време пътувате за Южна Корея?
- На 10 февруари. Ще бъда там до 19-и.
- Какво съветвате състезателите ни?
- Който ми е потърсил мнението, съм го съветвала. Предавам им това, през което съм минала като опит, като психическа настройка. Всичко зависи от самите тях, от настройката им. Със сигурност ще дадат всичко от себе си. Не желая да ги товаря преди Олимпиадата, по тази причина не искам да се приказва за класирания и цели. Нека да показват почтено България, нека имат ден и късмет. Федерацията сме се погрижили за безусловно всичко. Отборът ни е подсигурен. На Олимпиадата ще имаме и четирима ваксмайстори, което е от извънредно значение за подготовката на ските. Двама от тях успяхме да уредим посредством квота от интернационалната федерация по биатлон.
- Очаквате ли състезателите ни да имат проблем с климатизацията в Южна Корея?
- Предвиждаме да сменят часовата разлика още в Европа, без да са там на място. Това нещо към този момент го изтренирахме с едната част от тима предходната година. При Краси Анев се планува да се прибере до България и да замине по-рано за Южна Корея. А останалата част от тима ще пътува от Италия, където в този момент се организира европейското състезание, през Германия, за Сеул.
- Още какъв брой години би трябвало да чакаме, с цел да може българин да повтори огромния ви триумф отпреди 20 лета - златото от Олимпиадата в Нагано, което до ден-днешен е единственият златен орден за България от зимни Олимпиади?
- И аз не мога да кажа. Може да се случи още в този момент в Пьонгчанг. Само Господ знае. Наистина не мога да направя прогнози в биатлона.
- На 9 февруари се навършват 20 години от оня незабравим момент в Нагано, когато зарадвахте целия български народ с феноменалния триумф. Какво си спомняте?
- Покрай тази дата постоянно се връщам в най-хубавите мемоари и все описвам какво се случи тогава. Спомените не престават да ни топлят към този момент 20 години. Мечтаем от ден на ден да създадем нещо, да спечелим още някой орден за биатлона, с цел да не останат единствено моя и на Ирина Никулчина. Дано отново имаме мотиви за наслада.
- Преди Олимпиадата в Нагано сънувахте ли златото?
- Не, безусловно нищо не съм сънувала. Преди Олимпиадата имах доста неприятен сезон и никой не е очаквал да направя нещо. Може би това ме резервира. Дори ръководителят на родната федерация по биатлон тогава Васил Тончев ми споделяше, че съм тръгнала за Нагано с огромната кошница.
- Изненада ли ви жестът на Иван Славков - Батето, лека му пръст, който промени церемонията, пожелавайки точно той да ви окичи със златото след надпреварата?
- Да, в действителност беше огромна изненада. Това беше доста значим миг. Никога преди не се беше случвало уредниците да създадат подобен жест. Но откакто беше първо злато за България това изигра роля и му разрешиха той да ме награди.
- Търсят ли ви доста хора на датата 9 февруари, с цел да ви поздравяват?
- Свикнала съм и доста се веселя, че се трансформира в традиция. Община Чепеларе всяка година на 9 февруари провежда празник, с който напълно съм заета - от сутринта до вечерта. По пистите сме, на " Мечи Чал ", награждавания, публични вечери. Всичко е доста хубаво.
- За 20-ата годишнина по-специална ли е организацията?
- Да, тази година ще се съберем целия тим, който бяхме в Нагано`98. Сигурна съм, че ще се получи доста хубаво. Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Валентина Пейчинова, Георги Касабов, треньорите сме поканили, всички ще се съберем още веднъж. Дай Боже да падне и сняг, тъй като има планувани надпревари.
- С какво ви наградиха за олимпийското злато преди 20 години?
- Паричната награда беше 40 хиляди лв., като получих 27 хиляди, защото останалите 13 хиляди бяха налог за страната. Много хора тогава обещаваха, само че единствено някои от тях си извършиха обещанията. Макар и по-късно - две години след златото, апартаментът в София, който получих, се оказа боксониера. Също по този начин дълго време се чудеха дали да ми подарят автомобил. Първо ми предлагаха " Форд Ка ", който да карам, само че да е с рекламна цел, да не го взимам за непрекъснато. Той обаче беше толкоз дребен, че не можех да натоваря ските и щеките...
*Снимка: Getty Images / Guliver
- Не пожелахте обаче да заживеете в столицата?
- Никога не съм имала предпочитание да съм в София. Щастлива съм, че мога да пребивавам на чисто и красиво място - в Родопите, и да работя в София от разстояние.
- Имате и хотел в Пампорово...
- Да, тук съм, работя. Грижа се за всичко, по този начин е в частния бизнес. Понякога съм и на рецепцията в хотела.
- Със сигурност хората ви разпознават. Продължавате ли да раздавате подписи, да се снимате с искащите?
- О, несъмнено. Подготвена съм, имам всичко на рецепцията - картички с подписи, в този момент излезе и новата брошура - фотоалбум, който всеки искащ може да си закупи. Разписвам се за спомен на всеки, който пожелае.
- Поддържате ли връзка с някои от съперничките си?
- Допреди две години участвах на надпревари за ветерани в Беларус, където се събирахме всички - Елена Петрова, Галина Куклева, девойки, с които бяхме директни съпернички. Поддържаме положителни връзки. Нямаме опция да се виждаме постоянно, само че си пишем и се поздравяваме в обществените мрежи. Надявам се в този момент на Олимпиадата да се видя с някои от тях.
- Няма да се видите обаче с огромната легенда Оле Ейнар Бьорндален, който изненадващо не откри място в състава на Норвегия...
- Така е. Познаваме се, доста години сме били дружно. Норвежкият тим е извънредно мощен и е доста мъчно да се избере кой да изключи при съществуване на толкоз положителни състезатели. Отпадането на Бьорндален за Олимпиадата в Пьонгчанг е решение на тяхната федерация, имат правилник, който съблюдават.
- Със сигурност следите изявите на другия огромен състезател - ваш съгражданин - Радо Янков, който жъне триумфи в последните години. С него са свързани възможностите на България за орден в Пьонгчанг.
- Наистина е по този начин. От сърце искам на Радо да има и шанс. Ще има единствено един късмет в Корея, защото единствено паралелния великански слалом е олимпийска дисциплинираност. Дано всичките упования към него не му се отразят зле. Към мен 1998 година нямаше безусловно никакви упования. На Радо ще му бъде много доста мъчно, само че към този момент има опит. Често му давам препоръки. Дори когато беше лидер в Световната купа, му споделях да се дистанцира от медиите, това доста разконцентрира. За да успее да завоюва купата, трябваше да внимава доста. С Радо си пишем постоянно в обществените мрежи.
- Какво му пожелавате?
- Стискам му палци, от сърце му поисквам да има и шанс и желая след Олимпиадата цяло Чепеларе да го посрещне на площада.
- Синът ви Мартин Проданов е един от огромните гении на леката ни атлетика. Не желаехте ли да стане биатлонист?
- Тренира много сполучливо. Никога не съм желала да бъде биатлонист, всеки самичък си избира. Научих и двете си деца да карат ски. Оставих ги сами да избират с какъв спорт ще се занимават. Малкият - десетгодишният Димитър Василев, може да кара и алпийски ски, само че избра сноуборда.
- Покрай триумфите на Радо Янков и Сани Жекова ли се възпламени?
- О, сигурно. Почти всички деца в Чепеларе се възпламениха по сноуборда около триумфите на Радо. Мартин пък беше футболист, 5 години игра и реши да се трансферира в леката атлетика.
- Защо спря с футбола?
- Беше в Марица, тимът им беше слаб, реши да спре просто.
- Сноубордът сякаш засенчи биатлона в родния ви Чепеларе?
- Биатлонът също се развива. От две години имаме нов клуб, който се занимава постоянно с децата. Надяваме се да изкараме идващите състезателите, след Тони и Митко (б.р. - Синапов и Герджиков, които също са от Чепеларе). До момента трима чепеларци имат квоти за Пьонгчанг, вероятно може и четвърти - сноубордистката Теодора Пенчева, която е запаса, чакаме пренареждане и нека и тя се класира.
- Какво обичате да вършиме в свободното време, карате ли ски?
- Рядко карам. Тази зима даже още не съм се качвала на ските. Миналата година ходех на тренировки с децата. Но съм напълно заета в хотела и няма свободно време. Тези дни прекарах и грип, върлуващите вируси не подминаха и мен.
- Какво си пожелавате за 2018 година?
- Най-вече здраве и триумфи - в персонален и професионален проект. И на спортистите също. И нека имаме мотиви за наслада, да се показват почтено на Олимпиадата. Все отново да не забравяме, че сме дребна страна и се борим с страни, които имат ужасно огромни бюджети. Всяка дребна страна като нашата, която реализира триумф в Корея, ще бъде в действителност огромна победа.
- Г-жо Дафовска, на Олимпиадата ще бъдем с цялостен състав в биатлона. Каква е настройката и какво да чакаме от нашите състезатели в Пьонгчанг?
- Нагласата ни е бойна, като за Олимпиада, за битка. Не можем да имаме обаче предварителни упования в биатлона. Очаквам почтено показване най-много от мъжката част от тима ни. Иска ми се също да създадем доста добър резултат в щафетата. Имаме четири момчета, които са на доста положително равнище (б.р. - Красимир Анев, Владимир Илиев, Антон Синапов и Димитър Герджиков).
- Успешно в последните години се показват Анев и Владо Илиев...
- Синапов и Герджиков също. Миналата година Антон беше на Световното, има и други положителни резултати. Днес на европейското състезание записа десето място, а Герджиков 11-то. Така че с изключение на двамата ни изявени биатлонисти Анев и Илиев, към този момент имаме и две попълнения, които почтено се доближават до водещите състезатели, това ме радва.
- Бихте ли разказали малко повече за дебютантката, която откри място в българския състав за Пьонгчанг 2018 - 20-годишната Милена Тодорова от Троян?
- Милена е най-хубавата ни госпожица сега. Тя има доста положителни изяви на Световното за юноши с две влизания в Топ 10. Тази година вървеше сносно по отношение на останалите девойки - и бегово, и стрелково. След извършената класация през целия сезон, взехме решение да я включим в състава за Олимпиадата и да й дадем шанса да се допре до най-големия конгрес, да се възпламени още повече. Милена ще започва спринтовата отдалеченост и вероятно в преследването. Ще си тръгне по-рано oт Южна Корея и отива на юношеското Световно. Няма да оставяме Милена за щафетата и цялата Олимпиада.
- Вие по кое време пътувате за Южна Корея?
- На 10 февруари. Ще бъда там до 19-и.
- Какво съветвате състезателите ни?
- Който ми е потърсил мнението, съм го съветвала. Предавам им това, през което съм минала като опит, като психическа настройка. Всичко зависи от самите тях, от настройката им. Със сигурност ще дадат всичко от себе си. Не желая да ги товаря преди Олимпиадата, по тази причина не искам да се приказва за класирания и цели. Нека да показват почтено България, нека имат ден и късмет. Федерацията сме се погрижили за безусловно всичко. Отборът ни е подсигурен. На Олимпиадата ще имаме и четирима ваксмайстори, което е от извънредно значение за подготовката на ските. Двама от тях успяхме да уредим посредством квота от интернационалната федерация по биатлон.
- Очаквате ли състезателите ни да имат проблем с климатизацията в Южна Корея?
- Предвиждаме да сменят часовата разлика още в Европа, без да са там на място. Това нещо към този момент го изтренирахме с едната част от тима предходната година. При Краси Анев се планува да се прибере до България и да замине по-рано за Южна Корея. А останалата част от тима ще пътува от Италия, където в този момент се организира европейското състезание, през Германия, за Сеул.
- Още какъв брой години би трябвало да чакаме, с цел да може българин да повтори огромния ви триумф отпреди 20 лета - златото от Олимпиадата в Нагано, което до ден-днешен е единственият златен орден за България от зимни Олимпиади?
- И аз не мога да кажа. Може да се случи още в този момент в Пьонгчанг. Само Господ знае. Наистина не мога да направя прогнози в биатлона.
- На 9 февруари се навършват 20 години от оня незабравим момент в Нагано, когато зарадвахте целия български народ с феноменалния триумф. Какво си спомняте?
- Покрай тази дата постоянно се връщам в най-хубавите мемоари и все описвам какво се случи тогава. Спомените не престават да ни топлят към този момент 20 години. Мечтаем от ден на ден да създадем нещо, да спечелим още някой орден за биатлона, с цел да не останат единствено моя и на Ирина Никулчина. Дано отново имаме мотиви за наслада.
- Преди Олимпиадата в Нагано сънувахте ли златото?
- Не, безусловно нищо не съм сънувала. Преди Олимпиадата имах доста неприятен сезон и никой не е очаквал да направя нещо. Може би това ме резервира. Дори ръководителят на родната федерация по биатлон тогава Васил Тончев ми споделяше, че съм тръгнала за Нагано с огромната кошница.
- Изненада ли ви жестът на Иван Славков - Батето, лека му пръст, който промени церемонията, пожелавайки точно той да ви окичи със златото след надпреварата?
- Да, в действителност беше огромна изненада. Това беше доста значим миг. Никога преди не се беше случвало уредниците да създадат подобен жест. Но откакто беше първо злато за България това изигра роля и му разрешиха той да ме награди.
- Търсят ли ви доста хора на датата 9 февруари, с цел да ви поздравяват?
- Свикнала съм и доста се веселя, че се трансформира в традиция. Община Чепеларе всяка година на 9 февруари провежда празник, с който напълно съм заета - от сутринта до вечерта. По пистите сме, на " Мечи Чал ", награждавания, публични вечери. Всичко е доста хубаво.
- За 20-ата годишнина по-специална ли е организацията?
- Да, тази година ще се съберем целия тим, който бяхме в Нагано`98. Сигурна съм, че ще се получи доста хубаво. Павлина Филипова, Ирина Никулчина, Радка Попова, Валентина Пейчинова, Георги Касабов, треньорите сме поканили, всички ще се съберем още веднъж. Дай Боже да падне и сняг, тъй като има планувани надпревари.
- С какво ви наградиха за олимпийското злато преди 20 години?
- Паричната награда беше 40 хиляди лв., като получих 27 хиляди, защото останалите 13 хиляди бяха налог за страната. Много хора тогава обещаваха, само че единствено някои от тях си извършиха обещанията. Макар и по-късно - две години след златото, апартаментът в София, който получих, се оказа боксониера. Също по този начин дълго време се чудеха дали да ми подарят автомобил. Първо ми предлагаха " Форд Ка ", който да карам, само че да е с рекламна цел, да не го взимам за непрекъснато. Той обаче беше толкоз дребен, че не можех да натоваря ските и щеките...
*Снимка: Getty Images / Guliver
- Не пожелахте обаче да заживеете в столицата?
- Никога не съм имала предпочитание да съм в София. Щастлива съм, че мога да пребивавам на чисто и красиво място - в Родопите, и да работя в София от разстояние.
- Имате и хотел в Пампорово...
- Да, тук съм, работя. Грижа се за всичко, по този начин е в частния бизнес. Понякога съм и на рецепцията в хотела.
- Със сигурност хората ви разпознават. Продължавате ли да раздавате подписи, да се снимате с искащите?
- О, несъмнено. Подготвена съм, имам всичко на рецепцията - картички с подписи, в този момент излезе и новата брошура - фотоалбум, който всеки искащ може да си закупи. Разписвам се за спомен на всеки, който пожелае.
- Поддържате ли връзка с някои от съперничките си?
- Допреди две години участвах на надпревари за ветерани в Беларус, където се събирахме всички - Елена Петрова, Галина Куклева, девойки, с които бяхме директни съпернички. Поддържаме положителни връзки. Нямаме опция да се виждаме постоянно, само че си пишем и се поздравяваме в обществените мрежи. Надявам се в този момент на Олимпиадата да се видя с някои от тях.
- Няма да се видите обаче с огромната легенда Оле Ейнар Бьорндален, който изненадващо не откри място в състава на Норвегия...
- Така е. Познаваме се, доста години сме били дружно. Норвежкият тим е извънредно мощен и е доста мъчно да се избере кой да изключи при съществуване на толкоз положителни състезатели. Отпадането на Бьорндален за Олимпиадата в Пьонгчанг е решение на тяхната федерация, имат правилник, който съблюдават.
- Със сигурност следите изявите на другия огромен състезател - ваш съгражданин - Радо Янков, който жъне триумфи в последните години. С него са свързани възможностите на България за орден в Пьонгчанг.
- Наистина е по този начин. От сърце искам на Радо да има и шанс. Ще има единствено един късмет в Корея, защото единствено паралелния великански слалом е олимпийска дисциплинираност. Дано всичките упования към него не му се отразят зле. Към мен 1998 година нямаше безусловно никакви упования. На Радо ще му бъде много доста мъчно, само че към този момент има опит. Често му давам препоръки. Дори когато беше лидер в Световната купа, му споделях да се дистанцира от медиите, това доста разконцентрира. За да успее да завоюва купата, трябваше да внимава доста. С Радо си пишем постоянно в обществените мрежи.
- Какво му пожелавате?
- Стискам му палци, от сърце му поисквам да има и шанс и желая след Олимпиадата цяло Чепеларе да го посрещне на площада.
- Синът ви Мартин Проданов е един от огромните гении на леката ни атлетика. Не желаехте ли да стане биатлонист?
- Тренира много сполучливо. Никога не съм желала да бъде биатлонист, всеки самичък си избира. Научих и двете си деца да карат ски. Оставих ги сами да избират с какъв спорт ще се занимават. Малкият - десетгодишният Димитър Василев, може да кара и алпийски ски, само че избра сноуборда.
- Покрай триумфите на Радо Янков и Сани Жекова ли се възпламени?
- О, сигурно. Почти всички деца в Чепеларе се възпламениха по сноуборда около триумфите на Радо. Мартин пък беше футболист, 5 години игра и реши да се трансферира в леката атлетика.
- Защо спря с футбола?
- Беше в Марица, тимът им беше слаб, реши да спре просто.
- Сноубордът сякаш засенчи биатлона в родния ви Чепеларе?
- Биатлонът също се развива. От две години имаме нов клуб, който се занимава постоянно с децата. Надяваме се да изкараме идващите състезателите, след Тони и Митко (б.р. - Синапов и Герджиков, които също са от Чепеларе). До момента трима чепеларци имат квоти за Пьонгчанг, вероятно може и четвърти - сноубордистката Теодора Пенчева, която е запаса, чакаме пренареждане и нека и тя се класира.
- Какво обичате да вършиме в свободното време, карате ли ски?
- Рядко карам. Тази зима даже още не съм се качвала на ските. Миналата година ходех на тренировки с децата. Но съм напълно заета в хотела и няма свободно време. Тези дни прекарах и грип, върлуващите вируси не подминаха и мен.
- Какво си пожелавате за 2018 година?
- Най-вече здраве и триумфи - в персонален и професионален проект. И на спортистите също. И нека имаме мотиви за наслада, да се показват почтено на Олимпиадата. Все отново да не забравяме, че сме дребна страна и се борим с страни, които имат ужасно огромни бюджети. Всяка дребна страна като нашата, която реализира триумф в Корея, ще бъде в действителност огромна победа.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ