Стефан Дечев представя „Стамболов след Стамболов“
На 9 декември, петък, от 19 часа историкът Стефан Дечев показва новото си проучване „ Стамболов след Стамболов “. Книгата е роман за Стамболов след Стамболов, за това по какъв начин той е виждан и запомнен от българската общност и известно схващане след нещастието, разиграла се на столичната ул. „ Раковски “ при започване на юли 1895 година и довела до неговата мъчителна крах. Авторът слага проучвателен въпроси, които са свързани със загатна и паметта за една основна за българската история фигура на революционен деятел, стихотворец, публицист, въстаник, политик и общественик. Разгледан е „ следживотът “ на Стамболов в политическия щемпел, литературата, историографията, учебниците по история, обществената социална памет, политическите полемики, другите места наизуст, политическия фолклор, възпоменателните практики, медиите, киното и така нататък Не на последно място, в края се прави опит да се отговори и на въпросите: за какво и по какъв начин избрани персони стават значими исторически фигури? Как тъкмо това е обвързвано с националното развиване в хода на времето от края на XIX в. насам в разнообразни исторически контексти, та чак до наши дни?
Авторът даде за читателите на Faktor.bg фрагмент от книгата:
Декември 1984 година – Търновската научна сесия и нейните изненади
Още през 1983 година, наподобява, все по-упорити стават напъните за образуване на научна демонстрация във Велико Търново, която да бъде отдадена на Стефан Стамболов. По този метод упоменатата нагоре и подхвърлена през декември 1981 година концепция на Тончо Жечев продължава да е настояща за някакъв стеснен кръг интелектуалци, само че с ясното схващане, че центърът на сходно събитие ще бъде върху активността на Стамболов като журналист, стихотворец и преводач.
Едно е ясно. Очевидно 130-годишнината от рождението на Стамболов може да се счита като мотив, при който радетелите за умерена и уравновесена оценка вземат решение да работят. Така през 1984 година, по самодейност на Великотърновския университет, се организира научна сесия. Показателни за обстановката и атмосферата тогава са няколко обстоятелството. По това време на дома на Стамболов в града към момента няма сложена паметна плоча. Вече навлязъл по-дълбоко в проблематиката, литературният историк Иван Радев си спомня за настроенията по това време: „ Все по-често в диалозите към юбилейни празнувания и „ тържествени инспекции “ се разясняваше неналичието на името на Стамболов измежду имената на участниците в революционните битки, на портрета му – измежду портретите на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев... “. Но въпреки всичко литературният историк не пропуща да направи след дълго време и следната значима констатация във връзка с живота на паметта за Стамболов през комунистическите десетилетия: „ Дори и в годините, когато над делото му тегне – цялостна възбрана ли, цялостна давност ли? – никой не протяга ръка да заличи или да подмени имената на два запаметяващи се обекта: Стамболовия мост, Стамболовия хан... “.
По този мотив ми се ще да отбележа и следното. С Указ № 334 от 13 юли 1951 година софийското село Стамболово, близо до Ихтиман, е преименувано от новата комунистическа власт на Бодрово. Инициативата е на Вълко Червенков, който взема решение да зарадва руския дипломат в София Михаил Бодров. Останалите три обитаеми места с име Стамболово – в Търновско, Хасковско и Русенско, се резервират през целия комунистически интервал. Името на русенското село Стамболово, община Борисово, е конкретизирано със специфичен Указ № 960, подписан на 23 декември 1965 година Заедно с това търновското е ситуирано на значимия път от Велико Търново за Плевен, а от 1921 година на север от селото е издигната и железопътна гара Михалци-Стамболово, на значимата ж.п. линия София – Варна. Именно в хасковското Стамболово от 16 – 17 септември 1985 година насетне стартира да се организира и най-значимият фестивал на сватбарската музика – надсвирването, публично наричано „ Национална среща на оркестрите за национална музика “.
Междувременно организирането през 1984 година на научна сесия, отдадена на Стамболов, не се оказва елементарно. В началото е налице блян да се направи всичко допустимо с цел да не се ангажира целият Великотърновски университет, а само два от неговите факултети. Оказва се още, че не може проявата да се организира без одобрителната глоба на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в старопрестолния град. Алгоритъмът, по който се провежда събитието, се създава от отговарящите за тази сфера Маргарита Кемалова и Йордан Димитров. По този мотив Ив. Радев си спомня: „ Трябвало да се приказва не за „ юбилейна “, а за „ научна сесия “, каквато можем да си обявим и изпълним в границите на Университета. Не бивало да се обявява статутът ѝ на „ национална “ или „ общонародна “, а да ѝ се придаде темперамент на локално, вътрешноуниверситетско и непретенциозно начинание “. Неслучайно издаването на самите отчети, заради боязън на уредниците, е забавено с цели три години и става едвам в края на 1987 година, като носи годината 1988. Осъществява се в търновска офсетова печатница в много неприветлив външен тип. Самото закъснение ми се коства показателно. Всеки, който познава това време, знае добре, че разликата сред 1984 – 1985 година и 1988 година не беше дребна. Тиражът пък е едвам 500 бройки.
Самите уредници упорстват научното управление на сесията да бъде поето от Илчо Димитров, с явни опасения за вероятните неприятности, че се провежда и организира сходно събитие. В печата за самата сесия се появяват напълно къси и незабележими бележки. Всъщност „ полулегалността “ на проявата в някакъв смисъл издава и фактът, че тя се организира въпреки всичко не при започване на 1984 година, когато е самата 130 годишнина от рождението на Стамболов, а чак през декември. Замислена е даже на първо място като сесия, отдадена на националреволюционната активност на Стамболов, която и във към този момент появилите се писмени текстове е пръв и сякаш основен мотив за реабилитирането му и ревизирането на историографската интерпретация, наложена върху неговото ръководство.
По мемоари на Ил. Димитров самодейността за юбилейната научна сесия в действителност идва от самите историци на Великотърновския университет, а Историческият институт на Българска академия на науките и Историческият факултет на Софийския университет нямат нищо общо с самодейността и организирането на проявата. Пак по негови свидетелства, от поканените да вземат участие „ софиянци малко на брой се отзоваха “, а множеството гледали „ да си спестят възможни неприятности... “. Отново след години Ив. Радев обръща внимание, че вземат участие известни историци, само че измежду литераторите очевидно отсъстват най-маститите имена, а Ефрем Каранфилов напряко му отказал.
В деня на провеждането на научната сесия на обявата се отзовават неподозирано количество търновски жители, които не са свързани със самия университет. По думите на Ив. Радев „ респектиращо голям брой от солидни и достолепни дами и господа, от младежи “ идва в университета. Той незабавно дава и пояснение за случилото се: „ Просто възприятието за виновност бе минало в възприятие на групов, обществен дълг към делото на Стамболов “. „ Така създалата се атмосфера – продължава Радев, – измежду която стартира сесията внесе ужас и паника у формалните лица. Всичко заприказва с езика на паметното извисяване на Стамболовата персона, доби смисъла на дълго сдържана и изрично избуяла подготвеност за цялостната му реабилитация и вграждане в пантеона на най-заслужилите и велики български мъже. Това бяха упованията и персоналните настройки на редовите участници в сесията и на пристигналото голям брой посетители. Но в очите на някои тъкмо за сходен ослепителен акт беше към момента „ рано “, за него не бе правено „ координиране “ и липсваше „ ключова дума “. Разполагаме и с други свидетелства, че огромното скупчване на хора, жители и студенти и изпълнената до краен лимит зала на Великотърновския университет в действителност са довели до нерешителност измежду някои от партийните хора. „ Усещаше се напрежение не, а напряко недоволство, още преди започването “ – спомня си Василка Танкова. „ А когато Андрей Пантев говореше, хората ставаха непринудено от банките и крещяха „ Да живей България! “ Поради тази причина Ив. Радев продължава описа си: „ Ето за какво от някои бе категорично и неколкократно подчертавано, че сесията нямала за задача да прави оценка издълбоко цялостното дело на Стамболов “ (тук най-усърдни наподобяват напъните на Ил. Димитров). Но очевидно в подтекста на 80-те години на XX в. сходна преоценка измежду българската интелигенция и дейната и будна общност зрее.
Авторът даде за читателите на Faktor.bg фрагмент от книгата:
Декември 1984 година – Търновската научна сесия и нейните изненади
Още през 1983 година, наподобява, все по-упорити стават напъните за образуване на научна демонстрация във Велико Търново, която да бъде отдадена на Стефан Стамболов. По този метод упоменатата нагоре и подхвърлена през декември 1981 година концепция на Тончо Жечев продължава да е настояща за някакъв стеснен кръг интелектуалци, само че с ясното схващане, че центърът на сходно събитие ще бъде върху активността на Стамболов като журналист, стихотворец и преводач.
Едно е ясно. Очевидно 130-годишнината от рождението на Стамболов може да се счита като мотив, при който радетелите за умерена и уравновесена оценка вземат решение да работят. Така през 1984 година, по самодейност на Великотърновския университет, се организира научна сесия. Показателни за обстановката и атмосферата тогава са няколко обстоятелството. По това време на дома на Стамболов в града към момента няма сложена паметна плоча. Вече навлязъл по-дълбоко в проблематиката, литературният историк Иван Радев си спомня за настроенията по това време: „ Все по-често в диалозите към юбилейни празнувания и „ тържествени инспекции “ се разясняваше неналичието на името на Стамболов измежду имената на участниците в революционните битки, на портрета му – измежду портретите на Раковски, Левски, Бенковски, Ботев... “. Но въпреки всичко литературният историк не пропуща да направи след дълго време и следната значима констатация във връзка с живота на паметта за Стамболов през комунистическите десетилетия: „ Дори и в годините, когато над делото му тегне – цялостна възбрана ли, цялостна давност ли? – никой не протяга ръка да заличи или да подмени имената на два запаметяващи се обекта: Стамболовия мост, Стамболовия хан... “.
По този мотив ми се ще да отбележа и следното. С Указ № 334 от 13 юли 1951 година софийското село Стамболово, близо до Ихтиман, е преименувано от новата комунистическа власт на Бодрово. Инициативата е на Вълко Червенков, който взема решение да зарадва руския дипломат в София Михаил Бодров. Останалите три обитаеми места с име Стамболово – в Търновско, Хасковско и Русенско, се резервират през целия комунистически интервал. Името на русенското село Стамболово, община Борисово, е конкретизирано със специфичен Указ № 960, подписан на 23 декември 1965 година Заедно с това търновското е ситуирано на значимия път от Велико Търново за Плевен, а от 1921 година на север от селото е издигната и железопътна гара Михалци-Стамболово, на значимата ж.п. линия София – Варна. Именно в хасковското Стамболово от 16 – 17 септември 1985 година насетне стартира да се организира и най-значимият фестивал на сватбарската музика – надсвирването, публично наричано „ Национална среща на оркестрите за национална музика “.
Междувременно организирането през 1984 година на научна сесия, отдадена на Стамболов, не се оказва елементарно. В началото е налице блян да се направи всичко допустимо с цел да не се ангажира целият Великотърновски университет, а само два от неговите факултети. Оказва се още, че не може проявата да се организира без одобрителната глоба на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в старопрестолния град. Алгоритъмът, по който се провежда събитието, се създава от отговарящите за тази сфера Маргарита Кемалова и Йордан Димитров. По този мотив Ив. Радев си спомня: „ Трябвало да се приказва не за „ юбилейна “, а за „ научна сесия “, каквато можем да си обявим и изпълним в границите на Университета. Не бивало да се обявява статутът ѝ на „ национална “ или „ общонародна “, а да ѝ се придаде темперамент на локално, вътрешноуниверситетско и непретенциозно начинание “. Неслучайно издаването на самите отчети, заради боязън на уредниците, е забавено с цели три години и става едвам в края на 1987 година, като носи годината 1988. Осъществява се в търновска офсетова печатница в много неприветлив външен тип. Самото закъснение ми се коства показателно. Всеки, който познава това време, знае добре, че разликата сред 1984 – 1985 година и 1988 година не беше дребна. Тиражът пък е едвам 500 бройки.
Самите уредници упорстват научното управление на сесията да бъде поето от Илчо Димитров, с явни опасения за вероятните неприятности, че се провежда и организира сходно събитие. В печата за самата сесия се появяват напълно къси и незабележими бележки. Всъщност „ полулегалността “ на проявата в някакъв смисъл издава и фактът, че тя се организира въпреки всичко не при започване на 1984 година, когато е самата 130 годишнина от рождението на Стамболов, а чак през декември. Замислена е даже на първо място като сесия, отдадена на националреволюционната активност на Стамболов, която и във към този момент появилите се писмени текстове е пръв и сякаш основен мотив за реабилитирането му и ревизирането на историографската интерпретация, наложена върху неговото ръководство.
По мемоари на Ил. Димитров самодейността за юбилейната научна сесия в действителност идва от самите историци на Великотърновския университет, а Историческият институт на Българска академия на науките и Историческият факултет на Софийския университет нямат нищо общо с самодейността и организирането на проявата. Пак по негови свидетелства, от поканените да вземат участие „ софиянци малко на брой се отзоваха “, а множеството гледали „ да си спестят възможни неприятности... “. Отново след години Ив. Радев обръща внимание, че вземат участие известни историци, само че измежду литераторите очевидно отсъстват най-маститите имена, а Ефрем Каранфилов напряко му отказал.
В деня на провеждането на научната сесия на обявата се отзовават неподозирано количество търновски жители, които не са свързани със самия университет. По думите на Ив. Радев „ респектиращо голям брой от солидни и достолепни дами и господа, от младежи “ идва в университета. Той незабавно дава и пояснение за случилото се: „ Просто възприятието за виновност бе минало в възприятие на групов, обществен дълг към делото на Стамболов “. „ Така създалата се атмосфера – продължава Радев, – измежду която стартира сесията внесе ужас и паника у формалните лица. Всичко заприказва с езика на паметното извисяване на Стамболовата персона, доби смисъла на дълго сдържана и изрично избуяла подготвеност за цялостната му реабилитация и вграждане в пантеона на най-заслужилите и велики български мъже. Това бяха упованията и персоналните настройки на редовите участници в сесията и на пристигналото голям брой посетители. Но в очите на някои тъкмо за сходен ослепителен акт беше към момента „ рано “, за него не бе правено „ координиране “ и липсваше „ ключова дума “. Разполагаме и с други свидетелства, че огромното скупчване на хора, жители и студенти и изпълнената до краен лимит зала на Великотърновския университет в действителност са довели до нерешителност измежду някои от партийните хора. „ Усещаше се напрежение не, а напряко недоволство, още преди започването “ – спомня си Василка Танкова. „ А когато Андрей Пантев говореше, хората ставаха непринудено от банките и крещяха „ Да живей България! “ Поради тази причина Ив. Радев продължава описа си: „ Ето за какво от някои бе категорично и неколкократно подчертавано, че сесията нямала за задача да прави оценка издълбоко цялостното дело на Стамболов “ (тук най-усърдни наподобяват напъните на Ил. Димитров). Но очевидно в подтекста на 80-те години на XX в. сходна преоценка измежду българската интелигенция и дейната и будна общност зрее.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ