Колапса на най-високата кула в света
На 8 август 1991 най-високото нещо на планетата, издигнато от индивида, се огъва на две, чупи се и пада. Със своите 646 метра кулата е два път по-висока от второто най-високо нещо в Европа, а осанката й няма да бъде надмината до построяването на Бурдж Халифа (828 метра) съвсем 2 десетилетия по-късно. И все пак светът не научава за края на тази кула.
Радиофоничният предавателен център Константинов (известен още като Варшавската радио кула) може да изпраща сигнали, които да бъдат прихванати от Европа, Африка и даже Северна Америка. Строителството й лишава 4 години, от 1970 година до 1974 година, 420-тонната стоманена решетъчна кула с течение на времето остава без поддръжка, което в последна сметка е и повода да падне.
Формирана е комисия, която открива, че виновността е в Mostostal Zabrze – компанията, която построява и поддържа кулата. Строителният координатор и началникът на отдела са приети за отговорни за сриването и са наказани на две години затвор.
В безкрайната конкуренция в графата най-високата постройка в света, Съветът за високи здания и градски условия, който отсъжда сходни върхове, не признават радио кулите за здания. Техните правила обаче също по този начин не изискват и всички елементи от постройката да са обитаеми. Затова радио кулите, антените и шпилите, въпреки и да не се смятат за независими структури, могат да се употребяват за прибавяне на още няколко числа към височина на постройката, на която са прикрепени.
Човек може да каже, че Съветът няма най-високите стандарти на света (ако ни позволите тази удивително безвкусна, само че сполучлива игра на думи). Само половината от височината на постройката би трябвало да бъде формирана от обитаема повърхност, с цел да може тя да се смята за кандидат за най-високия връх. Освен това неговите критерии и дефиниции не престават да се трансформират с течение на времето, предполагайки степен на индивидуалност.
Освен антените и кулите има и други противоречиви фактори, които могат да се намерят и в правилника на Съвета, като: дали постройката е в градеж или приключена, дали виси като окачените мостове и даже каква част от височината й е подземен. Или под водата.
Това ни води до още една от най-високите структури в света: Petronius – петролна платформа, която се намира на 612 метра от морското дъно в Мексиканския залив. Преди Бурдж тя беше най-високата свободна конструкция в света, съгласно Световните върхове на Гинес от 2007 година
Като постройка обаче Petronius би могла да претендира за „ най-високата постройка на СВСГУ “, поради 74-метрова част от 43 000-тонната конструкция, която седи над повърхността на водата. Тя обаче не извършва условието за “ заетите етажи “. Но сходни платформите, като близката Ursa (1,3 километра), могат да бъдат още по-високи; Магнолията, също в Мексиканския залив, е с дължина 1,4 километра, доста по-висока от Бурдж.
