20 години власт: Путин, Русия и световните ветерани във властта
На 7 август съветският президент Владимир Путин означи 20 години власт.
Преди 20 години той влиза в огромна политика.
Путин идва на власт за пръв път като министър председател на Русия през 1999 година и е определен за президент година по-късно. През 2008 година – след два президентски мандата, той предава поста на Дмитрий Медведев, и още веднъж поема премиерския пост. Владимир Путин се завръща още веднъж в Кремъл през 2012 година, а през 2018 година още веднъж печели изборите за четвърти президентски мандат.
Политическите анализатори настояват, че въпреки и на власт към този момент толкоз години, той към момента има да натрупа управнически опит по отношение на починалия кубински водач Фидел Кастро и създателя на Северна Корея Ким Ир Сен, оповестява Агенция Франс Прес.
Владимир Путин изостава в класацията за най-дълго служил властник по отношение на мнозина към момента живи водачи, като все още най-дълго управлявалият президент – 40 години, е президентът на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема.
Британската кралица Елизабет II е най-дълго управлявалият монарх в света – 67 години.
Дългогодишно служили на народа си водачи
Начело в класацията е революционният воин на Куба Фидел Кастро, който е отпред 49 години. Когато предава властта, поради напредналата си възраст (80 години) и поради здравословни проблеми, негов правоприемник става брат му Раул.
Първият президент на Тайван Чан Кайшъ е отпред на островната страна в продължение на 47 години до гибелта си през 1975 година.
Основателят на Северна Корея Ким Ир Сен ръководи изолираната си страна цели 46 години преди да почине през 1994 година и към момента е именуван „ безконечният водач “.
Муамар Кадафи ръководи Либия с стоманен пестник съвсем 42 години, само че беше свален от власт и по-късно погубен през 2011 година в разгара на Арабската пролет.
Омар Бонго Ондимба ръководи богатия на нефт Габон над 41 години до гибелта си от рак през 2009 година.
Албанския комунистически деспот Енвер Ходжа пък е отпред 40 години до гибелта си през 1985 година.
Как се промени Путин за 20 години на власт
Политически анализатори, интервюирани от РИА Новости, описаха какви качества той съхранява през последните години, по какъв начин се трансформира неговият светоглед, връзките със Запада и възгледите му по кадровите въпроси.
На 9 август 1999 година президентът Борис Елцин афишира оставката на държавното управление на Сергей Степашин, а на Путин са поверени краткотрайните отговорности. Кандидатурата му е импортирана в Държавната Дума за утвърждение като премиер; в същия ден в телевизионно послание Елцин назовава Путин правоприемник.
От персона с незнайни до претендент номер едно
Според Сергей Беспалов, водещ откривател в Института за обществени науки RANEPA, назначението на Путин за изпълняващ длъжността министър-председател и изказването на Елцин за него като правоприемник се оказало цялостна изненада.
“Путин не беше напълно нов човек, тъй като беше секретар на Съвета за сигурност и началник на ФСБ. За Елцин – който с изключително внимание се отнася към това, което поддържа баланс сред органите на реда и силовите структури, с цел да не разреши на никоя от силите за сигурност да се ускори прекалено – да назначи един човек на два толкоз високи поста едновременно – това беше демонстрация на най-високо доверие към Путин “, твърди специалистът.
Беспалов акцентира, че по това време бъдещият държавен глава е бил на практика чужд за обществеността, малко на брой са вярвали, че ще успее да завоюва президентските избори през март 2000 година Въпреки това, за четири месеца той е съумял да усили рейтинга си и да завоюва в първия кръг.
Този триумф, съгласно специалиста, е станал вероятен заради няколко фактора: умората на руснаците от Елцин, на фона на която Путин е изглеждал негова цялостна противоположност; работата на способени политически стратези; края на войната в Северен Кавказ.
“Комбинацията от тези фактори докара до обстоятелството, че той съумя бързо да увеличи рейтинга си и до декември 1999 година, когато Елцин подаде оставка, Путин към този момент беше претендент номер 1 на идните избори ”, споделя Беспалов.
Президент на вярата и правоприемник на екипа на Примаков
Първият мандат на президента Путин, както означават всички специалисти, е бил един от най-успешните, защото той е съумял да оправдае всички очаквания, които са му възлагани: да сплоти страната и да укрепи стопанската система.
Ръководителят на “Политическата експертна група ” Константин Калачев отбелязва, че главните задания на президента са станали битката против сепаратистките трендове, поддържането на единството на страната и обезпечаването на стопански напредък.
“Тогава Путин беше общопризнат като човек, който се интересува от превръщането на Русия в съвременна, развита демократична държава… Първият мандат – той беше обвързван с очакванията към президента, които той оправда ”, сподели политологът.
Вторият, споделя той, е бил “краен период за резултати ”. Путин съумява да обезпечи стопански напредък, да раздели политиката и бизнеса, да изтласка олигарсите от властта.
“Хората започнаха да живеят по-добре и до рецесията през 2008 година страната претърпя напредък и стопански напредък ”, прибавя Калачев.
Според Беспалов в първите години от престоя му на власт, огромна роля са изиграли хора от екипа на Елцин – ръководителят на държавното управление Михаил Касянов и оглавяващият администрацията на Кремъл Александър Волошин.
„ Тези хора, без значение какво приказваме за тях в този момент, се оказаха много ефикасни в този интервал: да вземем за пример триумфите във вътрешната политика бяха значително свързани с името на Волошин “, споделя той.
Експертът добавя, че държавното управление на Евгений Примаков също е изиграло огромна роля за образуването на стопанската система.
“Въпреки че без персоналния принос на Путин, всичко това нямаше да има резултат и сходен пробив нямаше да се случи при започване на 2000-та. Ако в края на 1999 година триумфът към момента може да бъде приписан на политическите технолози, то в бъдеще това е заслуга на самия Путин ”, счита Беспалов.
Либерал и родолюбец
В първичния стадий, както отбелязва Калачев, Путин е основал усещане за човек, който изповядва демократични хрумвания.
“Въпреки че и в този момент той към момента изповядва демократични хрумвания, само че единствено в стопанската система ”, изяснява политологът.
Според него Путин се е опитал да съчетае демократичното и патриотичното.
„ Ако си спомняте съветския демократизъм, да вземем за пример в лицето на Павел Милюков, тогава съветските либерали бяха патриоти, даже национални патриоти “, прибавя той.
Беспалов отбелязва и желанието на Путин да комбинира патриотизма с демократичните стопански възгледи.
Евгений Минченко, вицепрезидент на Руската асоциация за връзки с обществеността, също отбелязва, че Путин влиза в огромната политика като демократичен модернизатор.
“От една страна, той поддържаше териториалната целокупност на страната, поставяйки нещата в ред, ограничи въздействието на огромния бизнес, само че въпреки това се опита да построи връзки със Запада и да организира промени в страната, които биха разрешили развиването на стопанската система ”, споделя той.
Президентът съумял да осъществя стопански планове, само че да построи връзки със Запада и да направи Русия част от огромния Запад – не, отбелязва Минченко.
“Това не е негова виновност, а виновност, както той споделя, на нашите сътрудници. В доста връзки това предопредели разочарованието на Владимир Путин, защото идеологически той е западняк ”, счита специалистът.
Нови възгледи
Ако Путин е запазил демократичните възгледи за стопанската система 20 години по-късно, то отношението си към Запада президентът е трансформирал радикално, настояват политическите анализатори.
Според Калачев президентът вярвал, че ще успее да стане пълноправен, пълностоен сътрудник със западните страни.
“Путин протегна ръка, само че ръката, остана да виси във въздуха ”, споделя той.
Известната тирада на Путин в Мюнхен стартира с точка на равносметка и преоценка на доста от концепциите на президента, прибавя специалистът.
От своя страна Беспалов декларира, че в допълнение към външнополитическия вектор на Путин, за 20 години е претърпяла промени и неговата кадрова политика.
“И тогава, и в този момент той разчита на доверени хора, постоянно хора от силовите структури, само че в това време виждаме, че той стартира да разчита и на млади технократи ”, споделя специалистът.
Потвърждение за това е последната вълна от губернаторски назначения, заключава той. /БГНЕС
Преди 20 години той влиза в огромна политика.
Путин идва на власт за пръв път като министър председател на Русия през 1999 година и е определен за президент година по-късно. През 2008 година – след два президентски мандата, той предава поста на Дмитрий Медведев, и още веднъж поема премиерския пост. Владимир Путин се завръща още веднъж в Кремъл през 2012 година, а през 2018 година още веднъж печели изборите за четвърти президентски мандат.
Политическите анализатори настояват, че въпреки и на власт към този момент толкоз години, той към момента има да натрупа управнически опит по отношение на починалия кубински водач Фидел Кастро и създателя на Северна Корея Ким Ир Сен, оповестява Агенция Франс Прес.
Владимир Путин изостава в класацията за най-дълго служил властник по отношение на мнозина към момента живи водачи, като все още най-дълго управлявалият президент – 40 години, е президентът на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема.
Британската кралица Елизабет II е най-дълго управлявалият монарх в света – 67 години.
Дългогодишно служили на народа си водачи
Начело в класацията е революционният воин на Куба Фидел Кастро, който е отпред 49 години. Когато предава властта, поради напредналата си възраст (80 години) и поради здравословни проблеми, негов правоприемник става брат му Раул.
Първият президент на Тайван Чан Кайшъ е отпред на островната страна в продължение на 47 години до гибелта си през 1975 година.
Основателят на Северна Корея Ким Ир Сен ръководи изолираната си страна цели 46 години преди да почине през 1994 година и към момента е именуван „ безконечният водач “.
Муамар Кадафи ръководи Либия с стоманен пестник съвсем 42 години, само че беше свален от власт и по-късно погубен през 2011 година в разгара на Арабската пролет.
Омар Бонго Ондимба ръководи богатия на нефт Габон над 41 години до гибелта си от рак през 2009 година.
Албанския комунистически деспот Енвер Ходжа пък е отпред 40 години до гибелта си през 1985 година.
Как се промени Путин за 20 години на власт
Политически анализатори, интервюирани от РИА Новости, описаха какви качества той съхранява през последните години, по какъв начин се трансформира неговият светоглед, връзките със Запада и възгледите му по кадровите въпроси.
На 9 август 1999 година президентът Борис Елцин афишира оставката на държавното управление на Сергей Степашин, а на Путин са поверени краткотрайните отговорности. Кандидатурата му е импортирана в Държавната Дума за утвърждение като премиер; в същия ден в телевизионно послание Елцин назовава Путин правоприемник.
От персона с незнайни до претендент номер едно
Според Сергей Беспалов, водещ откривател в Института за обществени науки RANEPA, назначението на Путин за изпълняващ длъжността министър-председател и изказването на Елцин за него като правоприемник се оказало цялостна изненада.
“Путин не беше напълно нов човек, тъй като беше секретар на Съвета за сигурност и началник на ФСБ. За Елцин – който с изключително внимание се отнася към това, което поддържа баланс сред органите на реда и силовите структури, с цел да не разреши на никоя от силите за сигурност да се ускори прекалено – да назначи един човек на два толкоз високи поста едновременно – това беше демонстрация на най-високо доверие към Путин “, твърди специалистът.
Беспалов акцентира, че по това време бъдещият държавен глава е бил на практика чужд за обществеността, малко на брой са вярвали, че ще успее да завоюва президентските избори през март 2000 година Въпреки това, за четири месеца той е съумял да усили рейтинга си и да завоюва в първия кръг.
Този триумф, съгласно специалиста, е станал вероятен заради няколко фактора: умората на руснаците от Елцин, на фона на която Путин е изглеждал негова цялостна противоположност; работата на способени политически стратези; края на войната в Северен Кавказ.
“Комбинацията от тези фактори докара до обстоятелството, че той съумя бързо да увеличи рейтинга си и до декември 1999 година, когато Елцин подаде оставка, Путин към този момент беше претендент номер 1 на идните избори ”, споделя Беспалов.
Президент на вярата и правоприемник на екипа на Примаков
Първият мандат на президента Путин, както означават всички специалисти, е бил един от най-успешните, защото той е съумял да оправдае всички очаквания, които са му възлагани: да сплоти страната и да укрепи стопанската система.
Ръководителят на “Политическата експертна група ” Константин Калачев отбелязва, че главните задания на президента са станали битката против сепаратистките трендове, поддържането на единството на страната и обезпечаването на стопански напредък.
“Тогава Путин беше общопризнат като човек, който се интересува от превръщането на Русия в съвременна, развита демократична държава… Първият мандат – той беше обвързван с очакванията към президента, които той оправда ”, сподели политологът.
Вторият, споделя той, е бил “краен период за резултати ”. Путин съумява да обезпечи стопански напредък, да раздели политиката и бизнеса, да изтласка олигарсите от властта.
“Хората започнаха да живеят по-добре и до рецесията през 2008 година страната претърпя напредък и стопански напредък ”, прибавя Калачев.
Според Беспалов в първите години от престоя му на власт, огромна роля са изиграли хора от екипа на Елцин – ръководителят на държавното управление Михаил Касянов и оглавяващият администрацията на Кремъл Александър Волошин.
„ Тези хора, без значение какво приказваме за тях в този момент, се оказаха много ефикасни в този интервал: да вземем за пример триумфите във вътрешната политика бяха значително свързани с името на Волошин “, споделя той.
Експертът добавя, че държавното управление на Евгений Примаков също е изиграло огромна роля за образуването на стопанската система.
“Въпреки че без персоналния принос на Путин, всичко това нямаше да има резултат и сходен пробив нямаше да се случи при започване на 2000-та. Ако в края на 1999 година триумфът към момента може да бъде приписан на политическите технолози, то в бъдеще това е заслуга на самия Путин ”, счита Беспалов.
Либерал и родолюбец
В първичния стадий, както отбелязва Калачев, Путин е основал усещане за човек, който изповядва демократични хрумвания.
“Въпреки че и в този момент той към момента изповядва демократични хрумвания, само че единствено в стопанската система ”, изяснява политологът.
Според него Путин се е опитал да съчетае демократичното и патриотичното.
„ Ако си спомняте съветския демократизъм, да вземем за пример в лицето на Павел Милюков, тогава съветските либерали бяха патриоти, даже национални патриоти “, прибавя той.
Беспалов отбелязва и желанието на Путин да комбинира патриотизма с демократичните стопански възгледи.
Евгений Минченко, вицепрезидент на Руската асоциация за връзки с обществеността, също отбелязва, че Путин влиза в огромната политика като демократичен модернизатор.
“От една страна, той поддържаше териториалната целокупност на страната, поставяйки нещата в ред, ограничи въздействието на огромния бизнес, само че въпреки това се опита да построи връзки със Запада и да организира промени в страната, които биха разрешили развиването на стопанската система ”, споделя той.
Президентът съумял да осъществя стопански планове, само че да построи връзки със Запада и да направи Русия част от огромния Запад – не, отбелязва Минченко.
“Това не е негова виновност, а виновност, както той споделя, на нашите сътрудници. В доста връзки това предопредели разочарованието на Владимир Путин, защото идеологически той е западняк ”, счита специалистът.
Нови възгледи
Ако Путин е запазил демократичните възгледи за стопанската система 20 години по-късно, то отношението си към Запада президентът е трансформирал радикално, настояват политическите анализатори.
Според Калачев президентът вярвал, че ще успее да стане пълноправен, пълностоен сътрудник със западните страни.
“Путин протегна ръка, само че ръката, остана да виси във въздуха ”, споделя той.
Известната тирада на Путин в Мюнхен стартира с точка на равносметка и преоценка на доста от концепциите на президента, прибавя специалистът.
От своя страна Беспалов декларира, че в допълнение към външнополитическия вектор на Путин, за 20 години е претърпяла промени и неговата кадрова политика.
“И тогава, и в този момент той разчита на доверени хора, постоянно хора от силовите структури, само че в това време виждаме, че той стартира да разчита и на млади технократи ”, споделя специалистът.
Потвърждение за това е последната вълна от губернаторски назначения, заключава той. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ