Честваме Гергьовден - ден на храбростта, празник на овчарите
На 6 май честваме най-важния пролетен празник – Деня на Свети Георги Победоносец. У нас светецът е считан за бранител, боец и настойник на овчарите и техния добитък. Гергьовден е и ден на храбростта и на Българската войска.
Свети Георги се родил в края на III в. в региона Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 година Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от дребен без татко, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, хубав и самоуверен момък бързо се издигнал до трибун в персоналната армия на императора. Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.
Около 303 година обаче Диоклециан почнал всеобщо гонене на християните. Георги трябвало да прогонва и изтезава събратята си по религия, само че той се противопоставил на императора. С това почнали тъгите на младия боец, само че той отстоявал всичко, с помощта на божията религия. Накрая Георги поискал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически скулптури се разрушили на части.
Тогава брачната половинка на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро по-късно хората почнали да почитат паметта на светеца поради чудесата, които той направил след гибелта си като небесен покровител и боец.
В националния календар Гергьовден се свързва с изкарването на стадата в планината и на земеделците, които стартират да работят по нивите. “Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден ” се пее в една национална ария, която демонстрира почитта на този празник от всички българи.
Thinkstock
На този ден трапезата е общоселска - прави се отвън селото, някъде на зеленина и наложително наоколо до параклис или манастир. Пече се цяло агне в пещ или на чеверме, а по-късно се носи в черква да се освети или се прикадява на място.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Istock
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата. Задояването се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, с цел да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клончета, които алегорично придвижват силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските пространства и градините посрещат празничното утро окичени с букови клончета, клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото алено яйце от предходния Великден, с цел да е плодородна равнищата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, с цел да набере коприва, с която по-късно шибва по ходилата всички вкъщи, с цел да не ги застига злото през цялата година.
В нощта против празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, защото националните вярвания гласят, че по това време всичко е " повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго национално поверие събраната и отнесена у дома гергьовденска роса има особена целебна мощ. За да получат излекуване, болните се къпят в " лява вода " - мястото, на което реките завиват наляво.
iStock
Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила по този начин наречената защитна магия, при която са употребявани растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със мощна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.
По остаряла българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.
Edna предлага Величествена ода за женствеността и щастието - La Vie est Belle Iris Absolu
Преди това му се дава зелена тревичка, с цел да има храна за животните и близва сол, с цел да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, с цел да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, с цел да не секва берекета в къщата.
Обредният самун се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това дружно с печеното агне се освещава и всички се събират към празничната софра, към която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а най-после костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден честват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка и производните им имена. Честито на всички празнуващи!
Свети Георги се родил в края на III в. в региона Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 година Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от дребен без татко, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, хубав и самоуверен момък бързо се издигнал до трибун в персоналната армия на императора. Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.
Около 303 година обаче Диоклециан почнал всеобщо гонене на християните. Георги трябвало да прогонва и изтезава събратята си по религия, само че той се противопоставил на императора. С това почнали тъгите на младия боец, само че той отстоявал всичко, с помощта на божията религия. Накрая Георги поискал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически скулптури се разрушили на части.
Тогава брачната половинка на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро по-късно хората почнали да почитат паметта на светеца поради чудесата, които той направил след гибелта си като небесен покровител и боец.
В националния календар Гергьовден се свързва с изкарването на стадата в планината и на земеделците, които стартират да работят по нивите. “Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден ” се пее в една национална ария, която демонстрира почитта на този празник от всички българи.
Thinkstock На този ден трапезата е общоселска - прави се отвън селото, някъде на зеленина и наложително наоколо до параклис или манастир. Пече се цяло агне в пещ или на чеверме, а по-късно се носи в черква да се освети или се прикадява на място.
По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.
Istock Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата. Задояването се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, с цел да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клончета, които алегорично придвижват силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските пространства и градините посрещат празничното утро окичени с букови клончета, клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото алено яйце от предходния Великден, с цел да е плодородна равнищата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, с цел да набере коприва, с която по-късно шибва по ходилата всички вкъщи, с цел да не ги застига злото през цялата година.
В нощта против празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, защото националните вярвания гласят, че по това време всичко е " повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго национално поверие събраната и отнесена у дома гергьовденска роса има особена целебна мощ. За да получат излекуване, болните се къпят в " лява вода " - мястото, на което реките завиват наляво.
iStock Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила по този начин наречената защитна магия, при която са употребявани растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със мощна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.
По остаряла българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.
Edna предлага Величествена ода за женствеността и щастието - La Vie est Belle Iris Absolu Преди това му се дава зелена тревичка, с цел да има храна за животните и близва сол, с цел да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, с цел да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, с цел да не секва берекета в къщата.
Обредният самун се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това дружно с печеното агне се освещава и всички се събират към празничната софра, към която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а най-после костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден честват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка и производните им имена. Честито на всички празнуващи!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ