На 6 февруари светът се събуди различен. 7,8 по Рихтер

На 6 февруари светът се разсъни друг. 7,8 по Рихтер разклати Южна Турция и Северна Сирия и лиши живота на хиляди.  Вторичните земетресения не престават и до през днешния ден.

Цели градове опустяха. Хората живяха в колите си и към огньове в продължение на дни. Милиони се избавиха в палатки и контейнери.

Преди три месеца малко след земетресението намерихме дома на Жана Окукджу, цялостен с другари и родственици. Днес тя е на работа – в Института по професионално развиване на занаяти и изкуства. Прави бижута.

bTV Репортерите Снимка: bTV

“Един месец не работихме. Все още има боязън у хората, че ще стане земетресение. Все отново обаче вършим изкуство, а с цел да го вършим, не може да имаме неприятни усеща, би трябвало да си цялостен хубави и положителни усеща, с цел да излезе нещо красиво “, споделя Жана.

„ Познавам Жана от една година, доста съм щастлива, че я познавам. Работим дружно, вършим мозайки. След земетресението беше доста мъчно да се върнем към живота, само че трябваше. Все отново би трябвало да устояваме фамилиите си. Загубихме близки и познати, огромна болежка преживяхме. Онази вечер отново ни разклати, още ни е боязън “, споделя другарка на Жана Нурдан Бейхан.

Два милиона души от 11-те наранени провинции са в очакване на нов дом

В центъра на Газиантеп към момента има единични палатки за бездомните след земетресението. Получават и филантропична помощ.

„ Имаше доста помощ, даже прекомерно доста. Ние също помагахме. Дори от България приятелки ми изпратиха пари и ние направихме пакети и ги изпратихме в по-разрушените зони. Бяхме всички като родственици “, споделя Жана.

bTV Репортерите Снимка: bTV

Само половината от хората в цялата провинция са останали да живеят тук след 6 февруари. Някои от бездомните към момента са в палатки.

Навън температурата е 30 градуса. Ибрахим Оуз е измежду 2,5 млн. души , които живеят в палатки. Докато чака новия си дом, търси къща чартърен. От страната получава един път 15 000 лири, по-късно и още 10 000 обезщетение. Работи вечер като охранител в болница.

„ Животът ми не продължава добре. Децата ми са унищожени, майка ми и братята ми също. Чакаме да ни построят нов дом. Не знаем по кое време – дали след изборите дали още по-нататък, никой нищо не ни споделя. Нямам условия за баня, нямам къде да си изпера облеклата. Не идва и храна. Ходим до пазара, там раздават от общината “, споделя той.

В почти 10 000 контейнера в покрайнините на Кахраманмараш заживяха част от хората без заслон. Три месеца след бедствието е взето решение новите здания в единайсетте наранени провинции да са най-много 4-етажни, като се вземат превантивни ограничения против трусове при градежа им.

На място са специфичните пратеници на bTV Бесте Сабри и Огнян Кръстев

„ Нови домове хората ще получат следващата година. Така ще се върнат към естествения метод на живот. Вече сме взели разрешителни. Икономиката стартира да се разсънва “, изяснява шеф на дирекция в Община Кахраманмараш Бейтулах Гонджа.

След най-големия трус, траял повече от минута, някои от постройките на банките също рухват. За да действат, в този момент са обособени в контейнери.

Еюп Коркмаз остава без работа в продължение на три месеца. Сега общината е осигурила 68 пазари в Кахраманмараш, където хора като него стартират бизнеса са си отначало. Не заплащат за наем и вода.

bTV Репортерите Снимка: bTV

„ Продавах дюнери на пазара. След земетресението дойдохме тук. Ще мине време, до момента в който стартираме да живеем обикновено. Поне 2-3 години. Тук е надалеч от пазара, ще имаме много сложни моменти “, споделя той.

Сред знаците на спасението е Айше Мерт. Тя остава два часа и половина сред купчини бетон и тухли. За страдание губи майка си в нощта на 6 февруари.

„ Бяхме аз и майка ми. Казах ѝ: Мамо, става земетресение. А тя ми отвърна – ти си лягай и чети молебствия. Изведнъж усетих, че си ударих главата в стената. Видях празнота и влязох в нея. Чу се глас по-късно – къщата рухна - " помогнете, елате, помощ! " 4Не виждах по какъв начин ще се спася. Съседите ни, да са живи и здрави, пристигнаха да оказват помощ. Извикаха ме по име – како Айше, како Айше “, споделя тя.

Макар да няма брачен партньор и деца, Айше има огромно семейство, което постоянно ѝпомага. Единият ѝбрат я вади от руините благодарение на съседи.

Специалните пратеници на bTV - Бесте Сабри и операторът Огнян Кръстев, описват за живота след ужаса

„ Аз и синът ми счупихме стени, повдигнахме камъни в студа и в дъжда успяхме да я спасим. Разбрахме какъв брой е значимо да сме сплотени и да сме дружно. Всички помагаха, Господ да ги богослови “, споделя Бекир Мерт.

Другият идва от Кипър, с цел да ѝ построи новия дом.

bTV Репортерите Снимка: bTV

„ Вече всичко си имам. Имам си храна, легло, принадлежности, всичко. Водата ми я доставят от високите елементи на селото. Стига ми, аз съм си сама. Аз си шетам къщата, видя тя е дребна “, споделя Айше.

Тя получава 100 000 лири за загубата на майка си. Все още не знае по кое време ще има нова къща. За разлика от огромните градове, в дребните села и махали в Хатай контейнерите към момента не са стигнали до всички. В Балармуду няма нито един.

Заедно с вярата за нов дом, Айше носи в сърцето и спомените от остарелия, трупани в продължение на 41 години. На метри от вкъщи на Айше е фамилията на чичо ѝ.

Останали без дом, в този момент са в палатки. В тази живеят четирима души. Доне Мерт губи внуците си под руините. За двете жертви в фамилията на сина й страната е отпуснала по 100 000 лири. Водата им към момента се доставя от управляващите.

С помощта на децата си към този момент има и кухня.

„ Направихме си тази палатка с децата. Тук си вършим храната. Трябва ни нов дом. Тук по този начин не може да се живее, вали ни, идват стихии, живеем в боязън. Понякога отново се люлеем и ни е боязън “, споделя Доне Мерт.

„ Сега сме в заплаха, има към този момент змии в близост, инсекти, все сме на тръни. Не ни би трябвало нито резервоар, нито нищо, а нов дом “, прибавя синът му Мехмет Мерт.

В покрайнините на Къръкхан в палатки и контейнери живеят фамилии на служащи на полето - в последна беднотия, неприятни и рискови условия за децата. Помежду си приказват на кюрдски. За тези фамилии към момента няма подсигурен заслон. За да не остане на улицата, работодателят на Дервиш Баш му дава жилищен резервоар. Преди три месеца го намерихме пред бензиностанция в очакване на гориво.

bTV Репортерите Снимка: bTV

„ Дойде доста помощ, само че нямаше организация. Разпредели си незаслужено. Тези с познати и връзки взеха всякаква помощ. Ние сме тук от 1994 година, от Урфа. Ние сме в действителност жертвите на това земетресение. Все сме третирани като втора употреба хора. Взехме малко хранителни артикули. Не получихме контейнери, палатки, нищо. Раздадоха по 10 000 на засегнатите фамилии, има фамилии, в които няколко души ги получиха. Тези, които сме без връзки и познати не взехме нищо “, споделя Дервиш Баш.

И петте му деца не вървят на учебно заведение от три месеца. Работи на полето от изгрев до залез за към 300 лири дневно, което му стига тъкмо за 5 литра олио.

„ Не можем да си позволим нищо, не можем да изживеем никакви моменти, не можем да отидем на фамилна вечеря. Господ да ни е на помощ “, прибавя той.

Жилищните контейнери в провинцията Кахраманмараш са към 10 000

В квартал ''Мъдък'' в Адана живеят най-вече хора с арабски генезис. Сега тук заслон намират хората от съвсем безлюдния Хатай. Само в Адана оттова са се преселили към 100 000 души. 

„ На шестия ден от земетресението дойдохме тук две фамилии. След това пристигнаха още две. В началото спяхме по 15-16 души на едно място. После познати ни откриха къща и в този момент сме тук. Нямахме гориво, те ни донесоха, с цел да може да се придвижим. В Хатай нямахме вода, електричество, оставахме в оранжерия “, споделя Йонджа Доан.

След земетресението остават без работа, устоят се благодарение на съседи. Три месеца чакат за компенсацията от 10 000 лири, което получава единствено майката на брачна половинка ѝ.

bTV Репортерите Снимка: bTV

В Хатай доста късно пристигна помощ. Толкова хора измряха, изгубих сестра си, синът ми я изкара под руините след два дни. Беше жива, нямаше място в лечебните заведения, откарахме я в Мерсин, сега, в който пристигнахме, умря “, споделя свекървата на Йонджа Сабахат Доан.

Родителите на Йонджа обаче към момента са в покрайнините на столицата на Хатай – Антакия. Макар домът им да е леко потърпевш остават в палатка от боязън.

„ Постоянно се люлеем. Оставили сме го на Господ и да ни е боязън, и да не ни е боязън, нищо не можем да създадем “, споделя майката на Йонджа Назире Кескин.

„ Църквата наоколо ни раздава храна, записваме се и чакаме да ни пристигна редът. Те ни дадоха и палатките. От страната няма пет стотинки. Дано Господ да не демонстрира такова нещо на никого “, споделя бащата на Йонджа Гази Кескин.

12 здания или домовете на 572 фамилии се изравниха със земята през февруари в Адана. Предстои следено да се съборят още 5000 здания. В града разрушенията са разчистени, има единични палатки в парковете. Близки и родственици отварят домовете си за бездомните.

Трусовете не престават

„ В Шамбаят се строят нови здания, само че това ще отнеме време и тези хора имат огромен проблем “, изяснява шефът на дирекция в община Адана Едждер Мехмет Съкък.

Местната власт изяснява, че една от аргументите за толкоз опустошения са двата мощни труса с 10 часа разлика сред тях. Вторият фактор е неспазването на условията за градеж и подсилване, одобрени през 1999 година след земетресението в Северозападна Турция. Има и случаи, в които писмено всичко е спазено, само че не и в реалност.

„ В Мерсин преди всичко осигурихме хотели, пансиони и общежития за идващите от другите места. Дойдоха от Адъяман, Хатай, Османийе, Газиантеп, Малатия и заживяха тук. Около 85 на 100 от преселилите се тук, се върнаха назад по домовете си, тъй като животът им стартира да се възстановява “, споделя общинският шеф в Мерсин Ибрахим Ченет.

Всяка потърпевша постройка в този момент се обследва. При дребни вреди, притежателите получават компенсации. При междинни и огромни вреди, постройката се събаря, а притежателите би трябвало да получат нов дом. Според управляващите – това ще стане следващата година. Подготвят се и специфични екипи при сходно злополучие да реагират допустимо най-бързо в първите решаващи 12 часа.

bTV Репортерите Снимка: bTV

Тонове с парчета от опустошения след земетресението могат да се видят в края на засегнатите градове и села. Разчистването на парчета и следеното срутване на здания продължава.

Над 300 инженери, архитекти и строителни инспектори са арестувани от управляващите.
Oколо 3 милиона души остават в очакване на нов дом. Жертвите в Турция надвишават 50 000.