На 5 март 1948 г. VI-ото Велико Народно събрание на

На 5 март 1948 година VI-ото Велико Народно заседание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима благосъстоятелност.

Национализация е актът на прекачване на частна благосъстоятелност, а от време на време и общинска благосъстоятелност, в държавна благосъстоятелност. Социалистическата национализация е акт, осъществен от представителите на националната власт. Тя ликвидира частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане и частните компании – заводи, банки, застрахователни сдружения, магазии, занаятчийски работилници. Национализацията стартира през 1946 година с одържавяване на застрахователното дело. На 17 май 1947 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия основава специфична загадка комисия със задачата да създаде предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак незаконно се приготвят фрагменти, които да заемат управителните длъжности на тези компании. На 23 декември 1947 година рано сутринта особено готови фрагменти за бъдещото ръководство на предприятията за национализиране и милиционерски елементи блокират достъпа на притежателите до архива, касата и ръководството. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е признат от VI-тото Велико Народно заседание същия ден по-късно в 10 ч. В 11 ч. притежателите са изгонени от предприятията си, конфискувани са всичките им документи, както и ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват към този момент държавните заводи. /БГНЕС