Какво пречи на по-нататъшното сближаване между Русия и Китай
На 4 февруари президентът на Русия стартира най-важното си интернационално посещаване – в Китай. Защо Москва и Пекин са изключително заинтригувани от съдействие през днешния ден, какви въпроси ще обсъдят Владимир Путин и Си Цзинпин и какви противоречиви въпроси пречат на двете страни да се сближат още повече и да си оказват помощ?
" Очи в очи, тил до тил. " Така съветският специалист Юрий Тавровский разказа идната среща на високо ниво сред съветския президент Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Цзинпин на страниците на китайското издание “Глобал Таймс”. Срещата, която ще се състои на 4 февруари, ще бъде първата среща лице в лице през последните две години (от началото на пандемията Си Цзинпин въобще не е напускал Китай, а съветският водач е пътувал единствено в Женева за среща с Байдън и в Индия за значим и сериозен диалог с индийския министър председател Нарендра Моди). И вследствие на тази среща страните, съгласно “Глобал Таймс”, „ като биатлонисти ще застанат тил до тил и ще се пазят от врагове “.
Според формалните данни по време на визитата може да бъде подписан пакет от петнадесет разнообразни съглашения – междуправителствени, междуведомствени и търговски. Освен това могат да се реализиран и политически съглашения по значими тематики.
Безопасна, евтина, надеждна
Едно от най-важните, несъмнено, ще бъде е силата.
„ Между нашите страни се основава взаимноизгоден енергиен съюз. Наред с дълготрайните доставки на съветски въглеводороди за Китай, планираме да изпълним редица огромни взаимни планове. Една от тях е строителството на четири нови реактора в китайски АЕЦ с присъединяване на държавната корпорация “Росатом”, което стартира предходната година. Всичко това доста укрепва енергийната сигурност на Китай и азиатския район като цяло “, отбелязва Путин.
„ Доставката на енергийни запаси за Китай доближи рекордно равнище. От стартирането на газопровода " Силата на Сибир " са изнесени над 15 милиарда кубически метра газ. Разработва се методът за създаване на директен газопровод през територията на Монголия от Русия до Китай “, сподели Юрий Ушаков, асистент на Владимир Путин по интернационалните въпроси.
На пръв взор звучи необичайно. “Силата на Сибир” работи от декември 2019 година Пропускателната дарба на тръбопровода е 38 милиарда кубически метра годишно - т.е. за две години в идеалния случай през него би трябвало да бъдат изпомпвани 76 милиарда. И Ушаков назовава триумфа към 15. В реалност обаче линейната логичност тук не работи.
„ Всичко върви по проект, всяка година трябваше да се усилват доставките. През първата година - пет, през втората - 10 милиарда кубически метра. През 2021 година той даже изпомпа повече от предстоящото. Развитието на Чаяндинското находище продължава, производството нараства там и надлежно се усилва износът от него. Изгражда се газопровод от находище Ковикта до находище Чаяндинское. Когато бъде приключен, газът от Ковикта ще отиде за Китай, което ще усили общия износ”, изяснява Игор Юшков, специалист от Фонда за национална енергийна сигурност, учител във Финансовия университет.
Като цяло китайците са доста заинтригувани от енергийното съдействие с Москва. Особено в този момент.
„ Китай има обичайно лично произвеждане. По исторически стандарти неотдавна той стартира стопански пробив и на първия стадий на бързо развиване Китай имаше задоволително лично произвеждане на петрол и газ. И тогава той стартира да внася доста, защото темпът на напредък на производството на петрол и газ е по-малък от темпа на напредък на потреблението. Първо, той договаря с най-изгодните разновидности - да вземем за пример с туркмените. Даваше им пари, създаде залежи с компаниите си и построи газопроводи. След това построи приемни терминали за ВПГ. И в този момент пристигна времето за Русия “, продължава Игор Юшков.
Освен това времето за Русия пристигна освен тъй като Китай ще усили внезапно размера на потреблението на газ (особено в процеса на занемаряване на въглищата), а по-скоро смисъла на Москва като снабдител в очите в Пекин се е нараснал фрапантно.
„ Най-печелившите разновидности “ се оказаха прекомерно нестабилни - обстановката с Казахстан сподели това за следващ път. Доставките на ВПГ се оказаха прекомерно ненадеждни, освен тъй като идват от Близкия изток, само че и тъй като маршрутите им за доставка минават през следени от Америка морски пътища. Руският газ няма тези дефекти, което значи, че цената му в очите на КНР нараства фрапантно.
Китай отива на запад
Друга тематика са вложенията. По време на руско-западната ескалация Китай тихомълком се трансформира в един от най-големите вложители в съветската стопанска система. Китайците към този момент са осъществили десетки разнообразни планове в Русия, само че редица проблеми пречат на по-нататъшното развиване на капиталовото съдействие. Например, в случай че попитате китайските вложители за изискванията на работа в Русия, само че те ще се оплакват от неприятния капиталов климат, мързеливи чиновници, районни управляващи които не се интересуват от вложители.
В реалност обаче казусът е малко по-различен. „ В реалност редица съветски браншове на стопанската система с право се смятат за стратегически – и чужденци, в това число китайци, се позволяват там в строго стеснен мащаб.
Второ, в Русия има доста пари (страната има остатък в търговията от десетилетия) и в действителност атрактивните дестинации бързо се завладяват от съветски компании, които не се нуждаят от чужденци. А непривлекателните не са нужни на самите китайци. Това се наслагва от неналичието на информация един за различен, плюс обстоятелството, че преди началото на борбата със Съединените щати през 2018 година целият свят беше отворен за китайския бизнес, а Русия беше под наказания “, сподели Василий Кашин, шеф на Център за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшаташкола по стопанска система. “Но все пак това, към този момент насъбраните китайски вложения, явно, надвишават 40 милиарда $ (има компликации при отчитането им заради офшорния фактор). Като цяло Русия се нуждае не толкоз от китайски вложения, колкото от достъп до китайския пазар и развиване на индустриалното сътрудничество”, добавя специалистът.
Съществува и казусът с географията. Руските управляващи се стремят да употребяват китайските пари за реализиране на " ускорено социално-икономическо възобновяване " в Далечния изток. Китайците обаче имат разнообразни визии за инвестиционно-привлекателните райони на Русия.
„ По принцип Далечният изток в никакъв случай не е бил обсъждан от огромните китайски компании като предпочитана капиталова зона, тъй като има нищожен вътрешен пазар и не са прекалено много естествените запаси. Китайската бизнес активност е съсредоточена в Москва, Санкт Петербург и други водещи индустриални райони на Централна Русия, както и в регионите на петрол и газ. И това няма да се промени значително. Няма смисъл да преглеждаме руско-китайското икономическо съдействие единствено през призмата на Далечния изток “, изяснява Василий Кашин.
Политика китайска и световна
Освен това, съгласно “Глобал Таймс”, Москва и Пекин ще обсъдят въпросите за границите и имунизациите.
„ Засега страните не могат взаимно да признаят имунизациите против ковид и това към този момент докара до на практика прекъсване на връзката сред руснаци и китайци, както и до понижаване на броя на полетите и сухопътните гранични пунктове. Тези проблеми, зародили в връзките сред двете страни, чакат своето решение на среща на висшите им ръководители “, написа вестникът.
Не всички специалисти и дипломати обаче са съгласни с тази концепция. „ Аз съм оптимист, който е добре осведомен черноглед. Струва ми се, че по естествени и разбираеми аргументи Китай ще бъде един от последните, в случай че не и последният, който ще се отвори към външния свят, откакто пандемията най-малко отшуми в световен мащаб”, споделя съветският дипломат в Китай Андрей Денисов. “Нашата и в по-голяма степен американската обстановка с КОВИД се възприема от китайците, извинете за израза, като холера. Те не схващат по какъв начин е допустимо да се води толкоз открит метод на живот с такова равнище на заболеваемост”, добавя той.
Всъщност това е сложен въпрос. Китай, несъмнено, би желал да отвори границите си за руснаци и поданици на други страни, само че президентът Си Цзинпин има различен приоритет - той не може да разреши преместването на болест в Китай и внезапен скок на заболяването. През есента на 2022 година той ще организира най-важния конгрес на комунистическата партия, след което ще стане първият водач от доста години, избран отново за трети мандат.
В КНР има задоволително сили, които се опълчват на сходно нарушение на традициите, тъй че другарят Си не желае да разреши на нищо - нито на американците, нито на епидемията - да отслаби позицията му преди конгреса.
Следователно в действителност не си коства да се чака скорошно отваряне на границите – само че също по този начин не е належащо да се възприема този отвод като някаква демонстрация на недружелюбната линия на Пекин към Москва. По-скоро, в противен случай, през последните години политическите връзки сред Русия и Китай излязоха на ново равнище. От другарство до координирани дейности на интернационалната сцена.
И тук става дума освен за взаимното наблюдаване на водите на Източна Азия от съветски и китайски кораби, само че и за стягане на позицията на КНР във връзка с Украйна. Ако по-рано Пекин се въздържаше на съвещанията на Съвета за сигурност по украинския въпрос, в този момент той стартира да гласоподава дружно с Русия и също по този начин мина към открита рецензия на украинските действителности.
„ Позицията на КНР по отношение на страните от Централна и Източна Европа става все по-изразена по две аргументи. Първо, смисъла на връзките с Русия в сегашната среда нараства. Следователно Пекин показва взаимност, по-специално поддържа настояванията на Русия за гаранции за сигурност. Второ, самите страни от района (не всички, само че някои, в това число Украйна, Литва, Чехия) започнаха да подхващат ясно антикитайски стъпки под натиска на Съединени американски щати. В случая с Украйна това е преразглеждането на договорката с китайците за “Мотор Сич” и рестриктивните мерки за софтуерно съдействие с Китай, забавящи обсъжданите стопански планове “, споделя Василий Кашин.
Освен това китайското управление преглежда украинския фронт като предна линия на защитата на Тайван. Колкото по-голяма опозиция получават американците в Украйна, толкоз по-малко ще бъдат склонни да трансформират обстановката към острова (макар и единствено заради липса на време).
Сега Владимир Путин и Си Цзинпин ще се опитат да отстранен най-малко някои от противоречивите въпроси, с цел да осъществят оптимално съществуващия капацитет. А на фразата в “Глобал Таймс” „ тил до тил “ може да се отговори с думите на съветския дипломат в Китай Андрей Денисов, който цитира китайския класик: „ Перспективите са светли, само че пътят е лъкатушен “.
Превод: В. Сергеев
" Очи в очи, тил до тил. " Така съветският специалист Юрий Тавровский разказа идната среща на високо ниво сред съветския президент Владимир Путин и китайския му сътрудник Си Цзинпин на страниците на китайското издание “Глобал Таймс”. Срещата, която ще се състои на 4 февруари, ще бъде първата среща лице в лице през последните две години (от началото на пандемията Си Цзинпин въобще не е напускал Китай, а съветският водач е пътувал единствено в Женева за среща с Байдън и в Индия за значим и сериозен диалог с индийския министър председател Нарендра Моди). И вследствие на тази среща страните, съгласно “Глобал Таймс”, „ като биатлонисти ще застанат тил до тил и ще се пазят от врагове “.
Според формалните данни по време на визитата може да бъде подписан пакет от петнадесет разнообразни съглашения – междуправителствени, междуведомствени и търговски. Освен това могат да се реализиран и политически съглашения по значими тематики.
Безопасна, евтина, надеждна
Едно от най-важните, несъмнено, ще бъде е силата.
„ Между нашите страни се основава взаимноизгоден енергиен съюз. Наред с дълготрайните доставки на съветски въглеводороди за Китай, планираме да изпълним редица огромни взаимни планове. Една от тях е строителството на четири нови реактора в китайски АЕЦ с присъединяване на държавната корпорация “Росатом”, което стартира предходната година. Всичко това доста укрепва енергийната сигурност на Китай и азиатския район като цяло “, отбелязва Путин.
„ Доставката на енергийни запаси за Китай доближи рекордно равнище. От стартирането на газопровода " Силата на Сибир " са изнесени над 15 милиарда кубически метра газ. Разработва се методът за създаване на директен газопровод през територията на Монголия от Русия до Китай “, сподели Юрий Ушаков, асистент на Владимир Путин по интернационалните въпроси.
На пръв взор звучи необичайно. “Силата на Сибир” работи от декември 2019 година Пропускателната дарба на тръбопровода е 38 милиарда кубически метра годишно - т.е. за две години в идеалния случай през него би трябвало да бъдат изпомпвани 76 милиарда. И Ушаков назовава триумфа към 15. В реалност обаче линейната логичност тук не работи.
„ Всичко върви по проект, всяка година трябваше да се усилват доставките. През първата година - пет, през втората - 10 милиарда кубически метра. През 2021 година той даже изпомпа повече от предстоящото. Развитието на Чаяндинското находище продължава, производството нараства там и надлежно се усилва износът от него. Изгражда се газопровод от находище Ковикта до находище Чаяндинское. Когато бъде приключен, газът от Ковикта ще отиде за Китай, което ще усили общия износ”, изяснява Игор Юшков, специалист от Фонда за национална енергийна сигурност, учител във Финансовия университет.
Като цяло китайците са доста заинтригувани от енергийното съдействие с Москва. Особено в този момент.
„ Китай има обичайно лично произвеждане. По исторически стандарти неотдавна той стартира стопански пробив и на първия стадий на бързо развиване Китай имаше задоволително лично произвеждане на петрол и газ. И тогава той стартира да внася доста, защото темпът на напредък на производството на петрол и газ е по-малък от темпа на напредък на потреблението. Първо, той договаря с най-изгодните разновидности - да вземем за пример с туркмените. Даваше им пари, създаде залежи с компаниите си и построи газопроводи. След това построи приемни терминали за ВПГ. И в този момент пристигна времето за Русия “, продължава Игор Юшков.
Освен това времето за Русия пристигна освен тъй като Китай ще усили внезапно размера на потреблението на газ (особено в процеса на занемаряване на въглищата), а по-скоро смисъла на Москва като снабдител в очите в Пекин се е нараснал фрапантно.
„ Най-печелившите разновидности “ се оказаха прекомерно нестабилни - обстановката с Казахстан сподели това за следващ път. Доставките на ВПГ се оказаха прекомерно ненадеждни, освен тъй като идват от Близкия изток, само че и тъй като маршрутите им за доставка минават през следени от Америка морски пътища. Руският газ няма тези дефекти, което значи, че цената му в очите на КНР нараства фрапантно.
Китай отива на запад
Друга тематика са вложенията. По време на руско-западната ескалация Китай тихомълком се трансформира в един от най-големите вложители в съветската стопанска система. Китайците към този момент са осъществили десетки разнообразни планове в Русия, само че редица проблеми пречат на по-нататъшното развиване на капиталовото съдействие. Например, в случай че попитате китайските вложители за изискванията на работа в Русия, само че те ще се оплакват от неприятния капиталов климат, мързеливи чиновници, районни управляващи които не се интересуват от вложители.
В реалност обаче казусът е малко по-различен. „ В реалност редица съветски браншове на стопанската система с право се смятат за стратегически – и чужденци, в това число китайци, се позволяват там в строго стеснен мащаб.
Второ, в Русия има доста пари (страната има остатък в търговията от десетилетия) и в действителност атрактивните дестинации бързо се завладяват от съветски компании, които не се нуждаят от чужденци. А непривлекателните не са нужни на самите китайци. Това се наслагва от неналичието на информация един за различен, плюс обстоятелството, че преди началото на борбата със Съединените щати през 2018 година целият свят беше отворен за китайския бизнес, а Русия беше под наказания “, сподели Василий Кашин, шеф на Център за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшаташкола по стопанска система. “Но все пак това, към този момент насъбраните китайски вложения, явно, надвишават 40 милиарда $ (има компликации при отчитането им заради офшорния фактор). Като цяло Русия се нуждае не толкоз от китайски вложения, колкото от достъп до китайския пазар и развиване на индустриалното сътрудничество”, добавя специалистът.
Съществува и казусът с географията. Руските управляващи се стремят да употребяват китайските пари за реализиране на " ускорено социално-икономическо възобновяване " в Далечния изток. Китайците обаче имат разнообразни визии за инвестиционно-привлекателните райони на Русия.
„ По принцип Далечният изток в никакъв случай не е бил обсъждан от огромните китайски компании като предпочитана капиталова зона, тъй като има нищожен вътрешен пазар и не са прекалено много естествените запаси. Китайската бизнес активност е съсредоточена в Москва, Санкт Петербург и други водещи индустриални райони на Централна Русия, както и в регионите на петрол и газ. И това няма да се промени значително. Няма смисъл да преглеждаме руско-китайското икономическо съдействие единствено през призмата на Далечния изток “, изяснява Василий Кашин.
Политика китайска и световна
Освен това, съгласно “Глобал Таймс”, Москва и Пекин ще обсъдят въпросите за границите и имунизациите.
„ Засега страните не могат взаимно да признаят имунизациите против ковид и това към този момент докара до на практика прекъсване на връзката сред руснаци и китайци, както и до понижаване на броя на полетите и сухопътните гранични пунктове. Тези проблеми, зародили в връзките сред двете страни, чакат своето решение на среща на висшите им ръководители “, написа вестникът.
Не всички специалисти и дипломати обаче са съгласни с тази концепция. „ Аз съм оптимист, който е добре осведомен черноглед. Струва ми се, че по естествени и разбираеми аргументи Китай ще бъде един от последните, в случай че не и последният, който ще се отвори към външния свят, откакто пандемията най-малко отшуми в световен мащаб”, споделя съветският дипломат в Китай Андрей Денисов. “Нашата и в по-голяма степен американската обстановка с КОВИД се възприема от китайците, извинете за израза, като холера. Те не схващат по какъв начин е допустимо да се води толкоз открит метод на живот с такова равнище на заболеваемост”, добавя той.
Всъщност това е сложен въпрос. Китай, несъмнено, би желал да отвори границите си за руснаци и поданици на други страни, само че президентът Си Цзинпин има различен приоритет - той не може да разреши преместването на болест в Китай и внезапен скок на заболяването. През есента на 2022 година той ще организира най-важния конгрес на комунистическата партия, след което ще стане първият водач от доста години, избран отново за трети мандат.
В КНР има задоволително сили, които се опълчват на сходно нарушение на традициите, тъй че другарят Си не желае да разреши на нищо - нито на американците, нито на епидемията - да отслаби позицията му преди конгреса.
Следователно в действителност не си коства да се чака скорошно отваряне на границите – само че също по този начин не е належащо да се възприема този отвод като някаква демонстрация на недружелюбната линия на Пекин към Москва. По-скоро, в противен случай, през последните години политическите връзки сред Русия и Китай излязоха на ново равнище. От другарство до координирани дейности на интернационалната сцена.
И тук става дума освен за взаимното наблюдаване на водите на Източна Азия от съветски и китайски кораби, само че и за стягане на позицията на КНР във връзка с Украйна. Ако по-рано Пекин се въздържаше на съвещанията на Съвета за сигурност по украинския въпрос, в този момент той стартира да гласоподава дружно с Русия и също по този начин мина към открита рецензия на украинските действителности.
„ Позицията на КНР по отношение на страните от Централна и Източна Европа става все по-изразена по две аргументи. Първо, смисъла на връзките с Русия в сегашната среда нараства. Следователно Пекин показва взаимност, по-специално поддържа настояванията на Русия за гаранции за сигурност. Второ, самите страни от района (не всички, само че някои, в това число Украйна, Литва, Чехия) започнаха да подхващат ясно антикитайски стъпки под натиска на Съединени американски щати. В случая с Украйна това е преразглеждането на договорката с китайците за “Мотор Сич” и рестриктивните мерки за софтуерно съдействие с Китай, забавящи обсъжданите стопански планове “, споделя Василий Кашин.
Освен това китайското управление преглежда украинския фронт като предна линия на защитата на Тайван. Колкото по-голяма опозиция получават американците в Украйна, толкоз по-малко ще бъдат склонни да трансформират обстановката към острова (макар и единствено заради липса на време).
Сега Владимир Путин и Си Цзинпин ще се опитат да отстранен най-малко някои от противоречивите въпроси, с цел да осъществят оптимално съществуващия капацитет. А на фразата в “Глобал Таймс” „ тил до тил “ може да се отговори с думите на съветския дипломат в Китай Андрей Денисов, който цитира китайския класик: „ Перспективите са светли, само че пътят е лъкатушен “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ