На 4 февруари Българската православната църква почита паметта на преп.

На 4 февруари Българската православната черква уважава паметта на преп. Исидор Пелусиотски.

Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил положително обучение и на младини оставил света, като желаел уединение. Той бил постриган в монашество, след това се заселил в пустинно място покрай град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго самоограничение, носел груба дреха и се хранел единствено с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога.

Слухът за неговия непоколебим и благоверен живот привлякъл към него други подвижници и той бил определен за свещеник на манастира. Грижейки се непрекъснато за душевната изгода на братята, той ги ръководел посредством мъдрите си директиви, учел ги посредством слово и образец на примирение, благост, безкористие, битка срещу пристрастеностите и светските намерения.

" Каква изгода - казвал той - да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на личните намерения, щом живееш в пустинята като измежду национална навалица? Когато душата при външна тишина се смущава от неприятни намерения и въжделения, то такова положение и в възприятията създава омрачение; то покрива с безславие осъществените към този момент подвизи, оказва помощ на пристрастеностите да победят духа и прави готовия за борба радетел нерешителен дезертьор ".

" Животът на инока - написа още св. Исидор - би трябвало да бъде непознат на яд, горделивост, скъперничество, себелюбие. Инокът би трябвало да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока би трябвало да бъдат постоянно подготвени да благодарят на Господа и да се молят за потребното, а за клеветничество те би трябвало да бъдат неподвижни. "

Не единствено към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поуки. Неговите съчинения съдържат доста назидателни неща за индивидите от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към шефовете, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, изяснява свещеното писание, така че всеки може да почерпи от тях потребна поука.

Като изучавал надълбоко науките и словесността, Исидор разбирал, какъв брой несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той поучава да се учи с внимание словото Божие и скърби, че така доста люде се обръщат " не към оная книжовност, която прави индивида душевно чист и умен, а единствено към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха. "

Преподобни Исидор търпял гонения поради своите строги изобличения, само че той не преставал твърдо и непроменяемо да стои за истината и да защищава пред шефовете почтено гонените. Така той се явява корав бранител на св. Йоан Златоуст и строго упреква неговия зложелател - своя роднина Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му дейности срещу светителя.

" Аз постоянно ще обичам добродетелта - написа св. Исидор, - въпреки тя да е обременена с присмивки; ще се отвращавам от порока, въпреки той да е увенчан със популярност ".

Той убедил също свети Кирил Александрийски, правоприемник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.

Именици: Жеко, Желязко, Жечка, Жечко, Жечо.

Жеко – името е съкратена форма на Желязко. Посланието на името е неговият собственик да е здрав „ като желязо “.

Жельо е съкратена форма на мъжкото име Желязко. Чрез него се показва родителското предпочитание детето им да е крепко „ като желязо “.

Желязка – името е женската форма на Желязко. Чрез него се показва желанието на родителите детето им да е крепко „ като желязо “.

Желязко – името показва желанието на родителите детето им да е крепко „ като желязо “.