На 30 януари от 17 ч. е премиерата на документалните

...
На 30 януари от 17 ч. е премиерата на документалните
Коментари Харесай

Другият музей популяризира по-малко разпознаваеми музеи в страната

На 30 януари от 17 ч. е премиерата на документалните филми " Мартина в музейния свят " и " Повелителят на птиците " от плана " Другият музей ". Прожекцията е в Националната библиотека.

 

„ ДРУГИЯТ МУЗЕЙ.ХОРАТА “ е аудиовизуален план, подсилен от Национален фонд „ Култура “ по по „ ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ 2022 ". Проектът е естествено продължение на „ ДРУГИЯТ МУЗЕЙ “, стартирал през 2020 година Идеята на плана бе да се основат документални филми и виртуални турове за по-малко разпознаваеми и по-слабо подкрепени с бюджетни средства музеи в страната, които да показват скритите си благосъстояния пред оптимално необятна публика.

 

Преди четири години стартира едно премеждие, наречено „ Другият музей “. Благодарение на финансовата поддръжка на НФ „ Култура “ продуцентската компания „ Б Плюс Филм “ и създателите режисьорът Ралица Димитрова и операторът Пламен Герасимов, въодушевени от концепциите на научния съветник проф. Вера Бонева, се пробваха да покажат тайния живот на незнайни или по-трудни за достъп музеи в цяла България.

 

Влюбени в музеите, те се пробват да покажат благосъстоянията им по метод, който да подтикне повече хора да полюбопитстват и да отворят вратите им. Освен разказите за съответния музей, 3 D виртуална разходка разрешава даже на тези, които по една или друга причина не могат да си разрешат екскурзия, да надникнат и да добият цялостна визия за музейните пространства.


През трите години екипът се пробва да откри всякога нов, друг метод към тематиката. В началото са първите пет кино лентата, отдадени на по-малко известни музеи в Балчик, Варна, Панагюрище, Казанлък и Котел. Втората година ползата им е притеглен от музеи, отдадени на огромни български създатели и по тази причина към този момент към названието се прибавя второ подзаглавие – „ Словото “ – по този начин разказът за музеите на Йордан Йовков в Добрич и Алеко Константинов в Свищов се добавя от дикторски текст, който напълно е формиран от фрагменти от истинските творби на писателите.


Последният цикъл от поредицата " Другият музей " е отдаден на невидимите хора, които построяват вълшебствата на музейния свят. В „ Хората “ креативният екип се среща с ярки персони, приобщени директно или индиректно към музейното дело.
Шестте къси документални кино лентата срещат феновете с живите музейни експонати от Етнографско-занаятчийски център " Сопотски еснафин " ; с младата Мартина, чиято специалност звучи прекомерно автентично – „ музеен дизайнер “; със Светлан, който съчетава любовта си към птиците с тяхното препарирани; с един кулинарен колекционер и един фен реставратор на военни макети; с една същинска модерна възрожденка.
" Ние желаеме хората да преживеят историята ", споделя Мартина Денева, ученик на Миланската политехника. От Италия тя донася в родината си чувствителността към естетиката на интериорите, " към красивата среда във всяко едно отношение ". По специалност Мартина е изложбен дизайнер. Помага на обособени български музеи да насочат красиви провокации към старовремското разбиране, че " музеят е прашасало, мухлясало място ". Тя има вяра, че " музеите могат да се трансфорат в културни МОЛове ". Екипът на поредицата „ Другият музей “ несъмнено споделя тази градивна идеология, както и убеждението ѝ, че смяната в бранша " не опира главно до финанси ", а до потенциал да се творят смислени, вдъхновяващи и разбираеми за актуалните генерации експозиционни разкази. Мартина споделя: " Ако това, което си направил, остави дълготраен спомен; това не е измеримо финансово. Няма по какъв начин да го обясня на някой човек, за който парите са по-голяма полезност от човешката страст. За мене е второто. " Сбъднала е една от фантазиите си. Създала е непрекъсната музейна експозиция, която е напълно новаторска. Мястото е Исторически музей - Попово. " Ние желаеме хората да преживеят историята. Да се допрян до нея и по този метод да отнесат един по-силен спомен със себе си. " Това верую на Мартина е и верую на целия креативен екип на поредицата „ Другият музей “.
" Занаятчийската стока има душа " " Занаятчии, фенове, родолюбци и най-обикновени чешити ", събрани в едно живо музейно пространство в центъра историческото градче - Етнографско-занаятчийски център " Сопотски еснафин ". Симбиозата сред занаятчийската задруга на сопотските майстори и къща музей " Иван Вазов " е измежду положителните образци за " живо завещание ", подкрепено от община, музей и възторг.
Светлан Иванов сега е на щатна служба препаратор в Регионалния исторически музей - Бургас и беше по този начин добър да опише за работата си в Природонаучния музей на морския град, за пристрастеността си към птиците, морето и креативната активност. През 2020 година Светлан Иванов получи премия " Златен век " на Министерството на културата за принос към българската просвета и националната еднаквост.
Границата като пресечна зона на култури – на тази тематика е отдаден музеят в Петрич. Чрез хората, които работят по един или различен метод за него, създателите демонстрират музея като част от местни обичаи и структури и като жива форма на връзка с общностите. Сградата е неповторима в народен проект. Тя съставлява напълно реконструирано бивше здание от интервала на държавния социализъм. Актуалният ѝ вид е основан по българо-гръцки план в жанр промишлен дизайн. Интериорният дизайн на експозициите също съотвтетства на тази авангардна стилистика.
" Кулинарни изкушения в музея " демонстрира един колекционер на остарели кулинарни книги, които намират мястото си в Историческия музей в Русе. Директорът проф. доктор Николай Ненов с присъщото си сладкодумие напомня, че вградените в печатна форма кулинарни предписания са освен улеснение за домакините, само че и инструмент на Модерността в обществото в края на XIX и през първата половина на XX век. Регионален исторически музей - Русе с професионализъм и креативност през последните години съумя да утвърди визията, че тортата " Гараш " е колкото сладкарско прелъщение, толкоз и елегантна културна традиция.
Ася (Анастасия) Георгиева е шеф на Исторически музей - Бяла църква. Градът е с не повече от 2500 поданици, само че разполага с пет непрекъснати музейни експозиции - всичките свързани с надрегионални персони, събития и явления. Част от музея е и единствената природонаучна експозиция в централната част на Северна България. " Всичко, което върша е възрожденско. Раздаваме се по възрожденски и вършим всичко с възторг, с възторг. В очите на някого това може да наподобява смешно, неуместно, само че това ми харесва. " – споделя Ася, която всяко лято оказва помощ на пристигналите при бабите и дядовците си хлапета да опознаят историята на родния им край и да се забавляват.

 

Фокусът във кино лентата са точно просветителните стратегии на музея - деликатна и нелека активност с устойчиви вероятности за образуване на интерес и привързаност към културата у поколенията, които след десетилетия ще вземат решение ориста на България.

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР