Мисията на НАСА Озирис-Рекс се завръща с проби от астероид на 24-ти септември
На 30-ти август подготвителен макет на капсулата на “Озирис-Рекс ” бе пуснат с хеликоптер, с цел да могат екипите да изтренират идното завръщане на проби от метеорита Бену. Photo credit: NASA/Keegan Barber
“Озирис-Рекс ”, най-сложната възвръщаема задача на НАСА след приключването на програмата “Аполо ”, стартира своето в двете посоки странствуване към метеорита Бену през 2016 година. Сега, седем години по-късно, екипите се готвят за триумфалното завръщане със събраните астероидни проби, което е планувано за 24-ти септември в 18:00 ч. българско време.
Като подготовка в неделя “Озирис-Рекс ” възпламени моторите си, с цел да промени траекторията си по този начин, че капсулата да е вярно ориентирана към Земята. Впоследствие, откакто капсулата бъде разграничена от кораба-майка, той още веднъж ще възпламени моторите си, с цел да не изгори в атмосферата и да прелети край планетата ни. Корабът-майка ще продължи своето ново странствуване към различен метеорит на име Апофис, като задачата ще одобри ново име: “Озирис-Апекс ”.
Нека да си спомним акцентите от “Озирис-Рекс ”: изстрелването бе на 8 септември 2016 година чрез ракета “Атлас-5 ”. На 31-ви декември 2018 година галактическият уред влезе сполучливо в орбита към метеорита Бену, само че скоро по-късно стана ясно, че повърхността му е осеяна с голям брой скали и рискове – доста повече, в сравнение с наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се незабавно да се картографира повърхността на метеорита и да се подбере безвредно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от целия свят – от Бразилия, Германия, Англия, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България.
Ето за какво задача “Озирис-Рекс ” има и българско присъединяване, включително и от мен (Светослав Александров, създател на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са правили в миналото експертите от програмата “Лунар Орбитър ” през 60-те години на предишния век. Също както те са картографирали лунната повърхнина въз основата на орбиталните фотоси, с цел да подберат подобаващи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо ”, по този начин и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една канара, с цел да може екипът на “Озирис-Рекс ” да избере най-хубавото място за втурване на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една фотография отнемаше към половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата лична Луна!
В последна сметка учените се стопираха на четири места – главно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места.
Светослав Александров с премията от CosmoQuest за картографиране на Бену
CosmoQuest реши да отличи хората, които са съумели да картографират повече от 100 фотоси, като им връчи дарове – стикери, емблеми на задачата “Озирис-Рекс ”, брошура с изложение на експедицията, книжен модел на “Озирис-Рекс ” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази премия.
На 20-ти октомври 2020 година “Озирис-Рекс ” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху главното място за кацане Найтингейл, и сполучливо събра проби. Точното количество остава неразбираемо, само че се пресмята, че в контейнера може да има сред 60 грама и 2 кг материал от метеорита.
А в този момент следва грандиозният свършек. Стискаме палци всичко да мине наред и капсулата с проби да кацне на Земята наред!
