На 30 септември се навършват 100 години от една от

На 30 септември се навършват 100 години от една от най-страшните дати в историята на Враца. 
През 1923 година в града избухнал унищожителен пожар. Изпепелена била 1/3 от Враца, и то нейните най-достолепни квартали. 
В пламъците умират над 100 души. Сред тях е и известният  по това време в страната и чужбина индустриалец и производител на карети Мито Орозов. 
Огънят оставя без дом 4 хиляди души и провокира филантропична рецесия във Враца. Дълги години тематиката за пожара се потулва по ред политически аргументи.  За него се мълчи и преди 9 септември 1944 година, тъй като историята му е обвързвана с последствията за страната ни от Ньойския контракт. 
Темата остава табу и при комунистическия режим, тъй като има обосновано съмнение, че пожарът е разпален съзнателно във връзка със Септемврийското въстание през същата 1923 година. 
На 29 септември от 11:30 часа във Възнесенската черква ще бъде отслужена панихида в памет на починалите в пожара. От 17 ч. в Етнографско-възрожденски комплекс „ Св. Софроний Врачански ” ще бъдат показани акценти от живота и делото на Мито Орозов.  
A ето какво написаха от съдружие Врачанските къщи за нещастието: 

Пожарът във Враца от 30 септември 1923 година е измежду ужасяващите финални дейности от драмата на Септемврийското въстание. Въоръжената акция е поръчана от Комунистическия интернационал (Коминтерн, КИ) посредством деятелите му българи - Георги Димитров и Васил Коларов. А Българската комунистическа партия (БКП) я привежда в осъществяване.
Тук е значимо да напомним, че съгласно клаузи на Ньойския кротичък контракт (1919) след Първата международна война Царство България би трябвало да съобщи на спечелилите от Антантата (Съглашението) притежаваното от страната оръжие. Но, водена от патриотични подбуди, немалка част от българското общество е уверена, че наличните ресурси би трябвало да се укрият. Враца е един от градовете, където в отчуждени здания и в частни домове са скрити голямо количество разнородни боеприпаси. За тях в града знаят всички.
Така, вследствие на възпламеняването на скрити на разнообразни места муниции, изгаря северната част на Враца, която Врачанският митрополит Климент дефинира като „ най-хубавата и най-новата ". Стихията вилнее съвсем три дни. Загиват към 100 души, унищожени са към 500 здания, без заслон остават към 3000 души. Участници във войните за национално обединяване настояват, че кошмарът по време на пожара надвишава неведнъж случвалото се в сраженията при Одрин (1913) или при Дойран (1918).
Емблематични доказателства за врачанското градско достойнство изчезват вечно в небитието. Пораженията се правят оценка на десетки милиони левове. А човешкото страдалчество е извънредно...
Държавата и църквата подхващат бързи ограничения за справяне с бедствието. С персоналното присъединяване на врачаните Цвятко Бобошевски (тогава Министър на търговията, индустрията и труда) и Първан Първанов (виден юрист и общественик), на митрополит Климент, както и на цар Борис III, който самичък идва да се запознае с нещастието, в къс период са обезщетени всички потърпевши. В града са изпратени палатки, храна, медицински екипи, построени са пространства за краткотрайно настаняване. Широка дарителска акция в цялата страна също способства за превъзмогване на вредите.
По разнообразни аргументи в идващите десетилетия споменът за пожара е умишлено обричан на давност. До Солунската конвенция (1938 г.), с която отпадат военните клаузи на Ньойския контракт, тематиката е табу, с цел да не бъдат налагани на страната наказания за укриваното оръжие. Затова чест прави на проф. Димитър Йоцов, че в своята история на Враца от 1937 година не пропуща да означи, че градът е претърпял най-жестоките в България премеждия в края на септемврийските събития от 1923-та. Необяснимо е обаче за какво информация за нещастието липсва във всички публични исторически проучвания, отдадени на Септемврийското въстание в десетилетията на комунистическия режим (1944-1989). Известните до момента достоверни документи, които я показват, са скромни като брой и това поражда хипотезата, че източници (спомени, снимки) са умишлено унищожавани, а някои от наличните са предумишлено натаманявани. С особена мощ застава и въпросът за какво името на изтъкнат болшевик като Ангел Грамчев се свързва с аргументите за преживения призрачен сън... Всъщност едвам при започване на нашето хилядолетие Весела Пелова, гл. специалист в ТДА Враца, разгласява професионално и правилно в сп. „ Архивен обзор " оскъдните извори, които е съумяла да открие на локално равнище „ Неизвестни страници от предишното на Враца " (2009). На този стадий от изследванията си историческата просвета не дава еднопосочен отговор на въпроса дали пожарът е тенденциозен.
Снимки от брой 41-и на списание „ Илюстрована седмица " от 14 октомври 1923 година потвърждават размера на бедствието. Изданието излиза от 1923 до 1936 година в София като фамилно илюстровано списание с редактори през времето Д. Григориев, С. Наумов, И. Сливополски Пилигрим, Г. Генович, Ст. Дамянов... Страниците му съхраняват за потомците знаменателни за България обстоятелства и събития.
Според изследване на Красимира Йончева, историк и член на „ Врачанските къщи ", сега течението на „ Илюстрована седмица " е недостъпно в Народната библиотека (НБКМ) в София заради изпращането му на реституция. Липсва и във фондовете на Университетска библиотека (СУ „ Св. Климент Охридски " ). Формално се съхранява, само че на процедура го няма и в Софийска градска библиотека. Конкретният брой не е непокътнат в ТДА Враца. В Република България „ Христо Ботев " Враца са налични единствено някои броеве, само че не и този със фотосите от пожара. В книгата си „ Враца сред двете международни войни " (2007) Иван Райкински, дълготраен шеф на РИМ Враца, разгласява три от фотосите, само че без да уточни, че ги е заимствал от списанието.
Дигитализираното течение на „ Илюстрована седмица " е налично в Народна библиотека „ Иван Вазов ", Пловдив.