Продължаващият стремеж на Макрон към посредствена дипломация
На 30 май френският публицист Фредерик Льоклер-Имхоф, който беше на 32 години,. Само няколко дни по-късно френският президент Еманюел Макрон въпреки всичко акцентира, че ", тъй че в деня, когато сраженията спрат, да можем да изградим изходна рампа посредством дипломатически средства ", напомня европейската редакция на американския вестник " Политико " в коментара на американския публицист Джеймс Снел, показан без редакторска интервенция.
" Убеден съм, че ролята на Франция е да бъде посредническа мощ ", споделя френският президент.
По време на мандата си като президент Макрон участва и приказва на доста погребения като държавен глава, изнасяйки речи, които проектират величието на неговата визия за Франция и нейните жители. На службата за рок звездата Джони Холидей през 2017 година Макрон назова музиканта " част от Франция ". " Джони бяхте Вие. Джони беше негова аудитория. Джони беше неговата страна ", сподели той. На изпращането през 2020 година за Самюел Пати, преподавател, погубен за " осквернение " съгласно убийците му, Макрон го назова " лицето на републиката ".
Германия и Франция: Широко затворени очи за опасността от Путинова Русия
Гражданските жертви на войната на Путин в Украйна провокираха апели за преоценка на десетителия ангажиране с водач, чиито сили са упрекнати за ужасяващи военни закононарушения
Но когато беше оповестена гибелта на Льоклер-Имхоф, Макрон много се изяви много хладно в " Туитър ", просто го назова " публицист ", а не даже типично доблестен френски. Макрон написа, че той е бил " в Украйна, с цел да покаже действителността на войната ".
" На борда на филантропичен рейс, дружно с цивилни, принудени да бягат от съветските бомби, той беше смъртоносно прострелян ", заключи без пристрастеност президентът. А на тези, които отразяват войни като тази, той сподели: " Бих желал да потвърдя безусловната поддръжка на Франция ".
Макрон се пробва да бъде медиатор в Украйна. Малко евентуално е той да приказва на погребението на Льоклер-Имхоф. Но още телефонни диалози с съветския президент Владимир Путин, които Макрон трансформира в своя компетентност, без подозрение са в мозъка му.
Съюзниците на Украйна са разграничени за бъдещите стъпки във връзка с Путин
Това може да отслаби позицията на Киев
Още при започване на февруари, по време на първия си опит за ходатайство, френският президент съобщи, че Путин му е дал персонални уверения, че в тази ситуация с Украйна Русия скоро ще " деескалира ". Нямаше да има война по часовника на Макрон. Но представителят на Путин Дмитрий Песков отхвърли това заричане да е било обещано в същия ден.
Нахлуването на Русия в Украйна, по-малко от 20 дни по-късно, обаче не понижи желанието на Макрон да посредничи - нито пък разклати вярата му, че всяко заричане, което би могъл да накара Путин да даде, може да бъде спазено.
В края на май Макрон, този път дружно с немския канцлер Олаф Шолц, до момента в който двамата се опитваха да посредничат за преустановяване на огъня в обсадения стоманодобивен цех Азовстал в Мариупол и да вдигнат съветската обсада на черноморските пристанища.
Те не реализираха нито една от тези цели. Защитниците на Азовстал бяха призовани да се предадат от украинските военни дни по-късно, а блокадата на Черно море остава в действие. " Всяко решение на войната би трябвало да бъде контрактувано сред Москва и Киев, при съответно ценене на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна ", съобщи по-късно Макрон.
Украинските управляващи преглеждат това като " извъртане ". Те считат, че " териториалната целокупност на Украйна ", за която приказва Макрон, значи единствено това, което френският президент реши да бъде — откакто са направени подобаващи отстъпки на съветските нашественици.
Западните водачи се опасяват от непредсказуема Русия, в случай че загуби в Украйна
Париж, Берлин и Рим от ден на ден приказват за договаряния
Междувременно анализаторите започнаха да улавят избран звук във френската дипломация. Френските дипломати не желаят да разискват " разцепленията в западния алианс ", само че те започваха да загатват за " разлика в оценката ". Разлика сред по-натрапчивите съперници на съветския империализъм - а точно балтийските страни, Полша, Обединеното кралство и Америка - и тези, като Франция и Германия, които са подготвени да одобряват действителността, че в техните очи Русия не може да бъде победена и затова би трябвало да поддържат връзка с нея.
Но за украинските мозъци " общуването с Русия " не значи нищо друго с изключение на утешение - нещо, което водачите на страната намират за объркващо. Те знаят, че Макрон схваща рисковете, които поемат, както и тяхната увереност, че територия на изток, която остава под съветски надзор, ще понесе ориста на Буча.
Интересното е, че когато Макрон завоюва преизбирането през април, за първи път някой френски президент съумя да го направи от 20 години, доста наблюдаващи размишляваха, че, освободен от тежестта да стои пред електората, той най-сетне може да работи както откри за добре. И наподобява Макрон потвърди това незабавно, като форсира темпото, с което - жизненоважно оръжие за войната на безсилие и артилерийските дуели, които се водят там.
Те към този момент смятаха, че Макрон няма да се усеща пленник на концепцията за Франция като западна народна власт, отделена и надалеч от останалите - вкоренена в обликът на някогашния президент Шарл дьо Гол, който подрежда непознатите войски да излязат от Франция през 1966 година и отхвърля НАТО.
Това се оказа погрешно.
Макрон освен е ясно част от тази френска традиция, само че и е неин изразител - както демонстрира многократното показване на Франция като нация медиатор в неговите изяви.
В записките си " Революция " и интервютата си пред Der Spiegel при започване на своето президентство Макрон приказва за нуждата от амбициозна и даже нескромна роля на Франция на международната сцена.
Така да вземем за пример през 2017 година той предложи да посредничи сред кюрдското районно държавно управление в Иракски Кюрдистан и иракската страна, откакто сред двете страни. Той не съумя да окаже никакво въздействие на процесите там.
В Либия той се показва като медиатор сред Либийската национална войска на Халифа Хафтар и интернационално приетото държавно управление на националното единодушие, като в същото време оказва помощ на Хафтар дружно с Обединените арабски емирства и Русия - т.е. до момента в който офанзивата на Хафтар не беше спряна пред Триполи през 2020 година и самодейността на Макрон още веднъж се разпадна.
След Макрон също пътува до Ливан и предложи и да построи нова народна власт в Ливан върху руините. Но откакто политическата система в Бейрут се оказа прекомерно резистентна и — по думите на ливанските източници — Макрон беше " надигран " от Хизбула, той загуби интерес.
Всички тези дипломатически дейности се акции. Нито Франция, нито самият Макрон в миналото са се потвърдили като медиатор, за какъвто той се показва. А по съветската държавна телевизия някои от водещите към този момент измислиха глагол — " макронства " — което значи да се обаждате на някого непрестанно без действителна причина.
Но въпреки всичко някои други държавници от НАТО виждат известна изгода в непрекъснатите старания на Макрон да накара Путин да приказва по телефона. Британският министър на защитата Бен Уолъс, да вземем за пример, сподели, че " няма проблем " с позвъняванията на Макрон към Путин. " Някой би трябвало да каже на един ден на Путин, че е изгубил. Някой ще би трябвало да му се обади и да му каже да напусне (поста си), тъй като става за смях. Това може да са китайците ", сподели Уолъс. " Може да е президент Макрон ", добави той.
Макрон: Путин направи историческа неточност с войната в Украйна
Сега съветският президент е в изолираност
" Убеден съм, че ролята на Франция е да бъде посредническа мощ ", споделя френският президент.
По време на мандата си като президент Макрон участва и приказва на доста погребения като държавен глава, изнасяйки речи, които проектират величието на неговата визия за Франция и нейните жители. На службата за рок звездата Джони Холидей през 2017 година Макрон назова музиканта " част от Франция ". " Джони бяхте Вие. Джони беше негова аудитория. Джони беше неговата страна ", сподели той. На изпращането през 2020 година за Самюел Пати, преподавател, погубен за " осквернение " съгласно убийците му, Макрон го назова " лицето на републиката ".
Германия и Франция: Широко затворени очи за опасността от Путинова Русия
Гражданските жертви на войната на Путин в Украйна провокираха апели за преоценка на десетителия ангажиране с водач, чиито сили са упрекнати за ужасяващи военни закононарушения
Но когато беше оповестена гибелта на Льоклер-Имхоф, Макрон много се изяви много хладно в " Туитър ", просто го назова " публицист ", а не даже типично доблестен френски. Макрон написа, че той е бил " в Украйна, с цел да покаже действителността на войната ".
" На борда на филантропичен рейс, дружно с цивилни, принудени да бягат от съветските бомби, той беше смъртоносно прострелян ", заключи без пристрастеност президентът. А на тези, които отразяват войни като тази, той сподели: " Бих желал да потвърдя безусловната поддръжка на Франция ".
Макрон се пробва да бъде медиатор в Украйна. Малко евентуално е той да приказва на погребението на Льоклер-Имхоф. Но още телефонни диалози с съветския президент Владимир Путин, които Макрон трансформира в своя компетентност, без подозрение са в мозъка му.
Съюзниците на Украйна са разграничени за бъдещите стъпки във връзка с Путин
Това може да отслаби позицията на Киев
Още при започване на февруари, по време на първия си опит за ходатайство, френският президент съобщи, че Путин му е дал персонални уверения, че в тази ситуация с Украйна Русия скоро ще " деескалира ". Нямаше да има война по часовника на Макрон. Но представителят на Путин Дмитрий Песков отхвърли това заричане да е било обещано в същия ден.
Нахлуването на Русия в Украйна, по-малко от 20 дни по-късно, обаче не понижи желанието на Макрон да посредничи - нито пък разклати вярата му, че всяко заричане, което би могъл да накара Путин да даде, може да бъде спазено.
В края на май Макрон, този път дружно с немския канцлер Олаф Шолц, до момента в който двамата се опитваха да посредничат за преустановяване на огъня в обсадения стоманодобивен цех Азовстал в Мариупол и да вдигнат съветската обсада на черноморските пристанища.
Те не реализираха нито една от тези цели. Защитниците на Азовстал бяха призовани да се предадат от украинските военни дни по-късно, а блокадата на Черно море остава в действие. " Всяко решение на войната би трябвало да бъде контрактувано сред Москва и Киев, при съответно ценене на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна ", съобщи по-късно Макрон.
Украинските управляващи преглеждат това като " извъртане ". Те считат, че " териториалната целокупност на Украйна ", за която приказва Макрон, значи единствено това, което френският президент реши да бъде — откакто са направени подобаващи отстъпки на съветските нашественици.
Западните водачи се опасяват от непредсказуема Русия, в случай че загуби в Украйна
Париж, Берлин и Рим от ден на ден приказват за договаряния
Междувременно анализаторите започнаха да улавят избран звук във френската дипломация. Френските дипломати не желаят да разискват " разцепленията в западния алианс ", само че те започваха да загатват за " разлика в оценката ". Разлика сред по-натрапчивите съперници на съветския империализъм - а точно балтийските страни, Полша, Обединеното кралство и Америка - и тези, като Франция и Германия, които са подготвени да одобряват действителността, че в техните очи Русия не може да бъде победена и затова би трябвало да поддържат връзка с нея.
Но за украинските мозъци " общуването с Русия " не значи нищо друго с изключение на утешение - нещо, което водачите на страната намират за объркващо. Те знаят, че Макрон схваща рисковете, които поемат, както и тяхната увереност, че територия на изток, която остава под съветски надзор, ще понесе ориста на Буча.
Интересното е, че когато Макрон завоюва преизбирането през април, за първи път някой френски президент съумя да го направи от 20 години, доста наблюдаващи размишляваха, че, освободен от тежестта да стои пред електората, той най-сетне може да работи както откри за добре. И наподобява Макрон потвърди това незабавно, като форсира темпото, с което - жизненоважно оръжие за войната на безсилие и артилерийските дуели, които се водят там.
Те към този момент смятаха, че Макрон няма да се усеща пленник на концепцията за Франция като западна народна власт, отделена и надалеч от останалите - вкоренена в обликът на някогашния президент Шарл дьо Гол, който подрежда непознатите войски да излязат от Франция през 1966 година и отхвърля НАТО.
Това се оказа погрешно.
Макрон освен е ясно част от тази френска традиция, само че и е неин изразител - както демонстрира многократното показване на Франция като нация медиатор в неговите изяви.
В записките си " Революция " и интервютата си пред Der Spiegel при започване на своето президентство Макрон приказва за нуждата от амбициозна и даже нескромна роля на Франция на международната сцена.
Така да вземем за пример през 2017 година той предложи да посредничи сред кюрдското районно държавно управление в Иракски Кюрдистан и иракската страна, откакто сред двете страни. Той не съумя да окаже никакво въздействие на процесите там.
В Либия той се показва като медиатор сред Либийската национална войска на Халифа Хафтар и интернационално приетото държавно управление на националното единодушие, като в същото време оказва помощ на Хафтар дружно с Обединените арабски емирства и Русия - т.е. до момента в който офанзивата на Хафтар не беше спряна пред Триполи през 2020 година и самодейността на Макрон още веднъж се разпадна.
След Макрон също пътува до Ливан и предложи и да построи нова народна власт в Ливан върху руините. Но откакто политическата система в Бейрут се оказа прекомерно резистентна и — по думите на ливанските източници — Макрон беше " надигран " от Хизбула, той загуби интерес.
Всички тези дипломатически дейности се акции. Нито Франция, нито самият Макрон в миналото са се потвърдили като медиатор, за какъвто той се показва. А по съветската държавна телевизия някои от водещите към този момент измислиха глагол — " макронства " — което значи да се обаждате на някого непрестанно без действителна причина.
Но въпреки всичко някои други държавници от НАТО виждат известна изгода в непрекъснатите старания на Макрон да накара Путин да приказва по телефона. Британският министър на защитата Бен Уолъс, да вземем за пример, сподели, че " няма проблем " с позвъняванията на Макрон към Путин. " Някой би трябвало да каже на един ден на Путин, че е изгубил. Някой ще би трябвало да му се обади и да му каже да напусне (поста си), тъй като става за смях. Това може да са китайците ", сподели Уолъс. " Може да е президент Макрон ", добави той.
Макрон: Путин направи историческа неточност с войната в Украйна
Сега съветският президент е в изолираност
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ