Днес отбелязваме половин век от изстрелването на пилотираната мисия Аполо 9
На 3-ти март 1969 година от галактическия център Кенеди излетява ракетата “Сатурн ” с пилотирания галактически транспортен съд “Аполо 9 ” и астронавтите Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. Тримата летят в околоземна орбита на десетдневна задача.
“Аполо 9 ”, сходно на изстреляната през октомври 1968 г. експедиция “Аполо 7 ”, принадлежи към така наречен “забравени ” галактически задачи от програмата “Аполо ” – т.е. задачи, които не са летяли до Луната. Но без тях огромният скок на Нийл Армстронг в никакъв случай нямаше да стане действителност. “Аполо 9 ” съставлява цялостното тестване на напълно окомплектован транспортен съд за лунeн полет. Макар че астронавтите не напущат лимита на околоземна орбита, те съумяват да проведат проби на лунния модул в галактически условия.
Има доста неща, които могат да се объркат по време на пилотиран полет до Луната и да застрашат живота на астронавтите. След навлизането на кораба в окололунна орбита, спускаемият уред би трябвало да се разкачи от командния модул, да кацне на лунната повърхнина, да излети и да извърши наново съединяване. Неуспех при скачването след престоя на повърхността ще обрече първопроходците на сигурна крах. По време на задача “Аполо 9 ” са осъществени тестови скачвания и разкачвания, които потвърждават, че хардуерът е кадърен за идните задания.
Астронавтите Швейкарт и Скот излизат на галактическа “разходка ”, с цел да извършат сериозно тестване на скафандрите. При предишни излизания в открития космос костюмите на астронавтите са били свързани с космическите им кораби. Скафандрите от епохата на “Аполо ” са от ново потомство – те имат свои лични животоподдържащи системи, надлежно са изцяло самостоятелни. Извънбордовата активност се оказва по-кратка от в началото плануваното, защото Швейкарт се разболява от “космическа болест ” и заради това тестовата му стратегия е съкратена.
Непоносимостта на организма на Швейкарт към галактическите условия се явява съществена причина той да не бъде назначен като дубльор на “Аполо 12 ” и член на главния екипаж на “Аполо 15 ”, заради което астронавтът в никакъв случай не стъпва на Луната. Мисия “Аполо 9 ” остава единственият галактически полет на Швейкарт.
Дейвид Скот, който няма такива проблеми, е назначен за пълководец на “Аполо 15 ” и се трансформира в седмия човек, който стъпва на Луната. След завръщането си обаче астронавтът се забърква в скандал – оказало се, че той и неговият екип са занесли на лунната повърхнина към 400 пощенски картички тайно, без да осведомят НАСА. Скот дружно с другите участници от “Аполо 15 ” Алфред Уордън и Джеймс Ървин завъртяли бизнес с върнатите от Луната картички и спечелили огромна сума пари. Ръководството на НАСА научило и обществено порицало астронавтите, а казусът бил отразен необятно в медиите. Естествено, следствието за тримата е ясно: те в никакъв случай не били позволени до нова галактическа задача.
За Джеймс Макдивит “Аполо 9 ” е втори и финален галактически полет. Преди това той е бил пълководец на “Джемини 4 ”. Макар Макдивит в никакъв случай повече да не полита в космоса, на Земята той се издига до програмен управител на НАСА и управлява задачите “Аполо 12 ”, “Аполо 13 ”, “Аполо 14 ”, “Аполо 15 ” и “Аполо 16 ”. Всъщност на Макдивит е препоръчано астронавтско място на борда на “Аполо 14 ”, само че той отхвърля. След епохата на “Аполо ” НАСА предлага на астронавта да стане програмен шеф на галактическите совалки, само че той и това отхвърля заради интерес към нова кариера в областта на бизнеса.
