На този ден: Цар Ирод избива 14 000 младенци във Витлеем
На 29 декември честваме Св. четиринадесет хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем . Тия почтени юдейски младенци потърпевши поради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по заръка на юдейския цар Ирод. Той се почувствал осмян от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, само че не се върнали при него. Ирод се ядосал прекалено много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му лимити от две години надолу.
Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето безотговорно славолюбие хиляди младенци. Божия съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода посредством страшни заболявания, които прекратили живота му за противозаконното изтребване на почтените.
.jpg )
Католиците празнуват паметта на Св. Томас . Архиепископът на Кентърбъри Томас Бекет е погубен през 1170 година в катедралата си, по заповед на Хенри II.
Бекет влиза в спор с крал Хенри II по отношение на правата и привилегиите на църквата. Хенри желае да е безспорен шеф на владенията си, както на страната, по този начин и на църквата и може да откри прецеденти в кралските обичаи, когато възнамерява да се отърве от специфичните привилегии на британското духовенство, на които гледа като на вериги на властта му. Бекет ползва обичайния кралски аграрен налог, който се събира от всички земевладелци, в това число от църкви и епископии. Това основава както компликации, по този начин и злост против Бекет в средите на британските духовници.
Крал Хенри даже изпраща сина си Хенри да живее в семейството на Бекет, което тогава е бит. Младият Хенри споделил, че Бекет му посочил повече бащина обич за ден, в сравнение с татко му за цялостен живот.
На 3 юни 1162 година Томас Бекет е ръкоположен като архиепископ на Кентърбъри. Хенри възнамерявал да усили въздействието си като направлява дейностите на Бекет, неговия предан чиновник, и да понижи независимостта и благосъстоянието на британската черква. Известната промяна на Бекет в монах се случва по това време. Между краля и архиепископа настава раздор, когато Бекет консолидира имотните доходи на Кентърбъри под собствен надзор. Така стартира поредност от правни спорове, като юрисдикцията на всемирски съдилища над британското духовенство, която ускорява антипатията сред държавния и църковния глава. Опитите на Хенри да влияе на мнението и въздействието на други епископи против Томас стартират в Уестминстър през октомври 1163 година, когато кралят търси утвърждение на декларираните кралски привилегии. Това води до Кларендън, където от Томас се желае публично да се подпише под правата на краля или да се изправи пред политическите последици.
В шестнадесет декрета той търси по-малко духовническа самостоятелност и по-слаба връзка с Рим. Той употребява всичките си умения, с цел да ги склони и наподобява съумява, като се изключи архиепископа. Накрая Бекет показва склонността си да се съгласи със същността на Кларендънските декрети, само че продължава да отхвърля публично да подпише документите. Хенри извиква Бекет да се яви пред Велик съвет в Нортхамптънския палат на 8 октомври 1164 година, с цел да дава отговор за пренебрежение на кралската власт и злоупотреби с поста на лорд канцлер. Осъден по обвиняванията, Бекет яростно напуща залата и заобикаля на континента.
Хенри преследва архиепископа дезертьор със серия едикти, ориентирани против всичките му другари и поддръжници, както и против самия Бекет, само че френският крал Луи VII го приема с почитание и му предлага закрилата си. Той прекарва съвсем две години в цистерцианското абатство в Понтини, до момента в който заканите на Хенри против ордена не го задължават да се върне в Сен.
През юни 1170 година архиепископът на Йорк и епископите на Лондон и Солсбъри организират коронацията на Хенри младия крал. Това е нарушаване на привилегията на Кентърбъри да коронясва. През ноември 1170 година Бекет отлъчва и тримата. Докато тримата епископи бягат при краля в Нормандия, Бекет продължава да отлъчва съперниците си в църквата. Скоро тези новини доближават до Хенри, който по това време е в Нормандия. Чувайки тези отчети за дейностите на Бекет, кралят надигнал глава от леглото, на което боледувал, и изревал негодуванието си. Точните думи на краля са под въпрос, обявени са няколко версии. Най-често цитираната е „ Никой ли няма да ме отърве от този раздорен духовник? “, само че съгласно актуалния биограф на Бекет Едуард Грим думите на краля са „ Какви нещастни търтеи и предатели съм отхранил и отгледал в моя дом, които разрешават техният стопанин да бъде третиран с такова срамно пренебрежение от незнатен свещеник? “ Каквото и да е споделил кралят, то е изтълкувано като кралска заповед и четири рицари, Реджинад ФицУрс, Хю де Морвил, Уилям де Трейси и Ричард ле Бретон се насочат да се оправят с архиепископа на Кентърбъри. На 29 декември 1170 година те идват в Кентърбъри. Според разказите, оставени от монаха Жерваз Кентърбърийски и очевидецът Едуард Грим те слагат оръжията си под кленово дърво и скриват броните си под плащове преди да влязат, с цел да се изправят против Бекет. Рицарите уведомяват Бекет, че би трябвало да отиде в Уинчестър, с цел да даде доклад за дейностите си, само че Бекет отхвърля, при което те се връщат да вземат оръжията си и се втурват назад в катедралата. Бекет в това време отива в главната зала за вечерна молитва. Четиримата рицари с извадени мечове го настигат на място покрай вратата на манастирската обител, където монасите пеели вечерня.
На 29 декември 1940 година в България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник . Тя реализира агитация срещу комунизма, демокрацията, либерализма и „ западните плутократични режими “ и проповядва антисемитска идеология.
Изградена е по пример на Национална организация „ Балила “ в Италия и „ Хитлерова юноша “ в Германия. Според посочения закон членуването в организацията е непринудено, само че държавното управление поставя старания да го направи наложително. Подчинена е директно на министър-председателя и се устоя от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската юноша в националистически и профашистки дух. Основният девиз на Бранник е „ Борис, България, Бог! “ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има огромна писмен знак „ Б “.
По лист през 1943 година организацията има към 450 000 членове.
В организацията вземат участие Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.
При прекосяването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „ Бранник “ е включена във фашистките и пронацистки организации дружно с други като „ Ратничество за прогрес на българщината “. След 9 септември 1944 година е разтурена, а членовете и́ са преследвани и репресирани от комунистите.
Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето безотговорно славолюбие хиляди младенци. Божия съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода посредством страшни заболявания, които прекратили живота му за противозаконното изтребване на почтените.
Католиците празнуват паметта на Св. Томас . Архиепископът на Кентърбъри Томас Бекет е погубен през 1170 година в катедралата си, по заповед на Хенри II.
Бекет влиза в спор с крал Хенри II по отношение на правата и привилегиите на църквата. Хенри желае да е безспорен шеф на владенията си, както на страната, по този начин и на църквата и може да откри прецеденти в кралските обичаи, когато възнамерява да се отърве от специфичните привилегии на британското духовенство, на които гледа като на вериги на властта му. Бекет ползва обичайния кралски аграрен налог, който се събира от всички земевладелци, в това число от църкви и епископии. Това основава както компликации, по този начин и злост против Бекет в средите на британските духовници.
Крал Хенри даже изпраща сина си Хенри да живее в семейството на Бекет, което тогава е бит. Младият Хенри споделил, че Бекет му посочил повече бащина обич за ден, в сравнение с татко му за цялостен живот.
На 3 юни 1162 година Томас Бекет е ръкоположен като архиепископ на Кентърбъри. Хенри възнамерявал да усили въздействието си като направлява дейностите на Бекет, неговия предан чиновник, и да понижи независимостта и благосъстоянието на британската черква. Известната промяна на Бекет в монах се случва по това време. Между краля и архиепископа настава раздор, когато Бекет консолидира имотните доходи на Кентърбъри под собствен надзор. Така стартира поредност от правни спорове, като юрисдикцията на всемирски съдилища над британското духовенство, която ускорява антипатията сред държавния и църковния глава. Опитите на Хенри да влияе на мнението и въздействието на други епископи против Томас стартират в Уестминстър през октомври 1163 година, когато кралят търси утвърждение на декларираните кралски привилегии. Това води до Кларендън, където от Томас се желае публично да се подпише под правата на краля или да се изправи пред политическите последици.
В шестнадесет декрета той търси по-малко духовническа самостоятелност и по-слаба връзка с Рим. Той употребява всичките си умения, с цел да ги склони и наподобява съумява, като се изключи архиепископа. Накрая Бекет показва склонността си да се съгласи със същността на Кларендънските декрети, само че продължава да отхвърля публично да подпише документите. Хенри извиква Бекет да се яви пред Велик съвет в Нортхамптънския палат на 8 октомври 1164 година, с цел да дава отговор за пренебрежение на кралската власт и злоупотреби с поста на лорд канцлер. Осъден по обвиняванията, Бекет яростно напуща залата и заобикаля на континента.
Хенри преследва архиепископа дезертьор със серия едикти, ориентирани против всичките му другари и поддръжници, както и против самия Бекет, само че френският крал Луи VII го приема с почитание и му предлага закрилата си. Той прекарва съвсем две години в цистерцианското абатство в Понтини, до момента в който заканите на Хенри против ордена не го задължават да се върне в Сен.
През юни 1170 година архиепископът на Йорк и епископите на Лондон и Солсбъри организират коронацията на Хенри младия крал. Това е нарушаване на привилегията на Кентърбъри да коронясва. През ноември 1170 година Бекет отлъчва и тримата. Докато тримата епископи бягат при краля в Нормандия, Бекет продължава да отлъчва съперниците си в църквата. Скоро тези новини доближават до Хенри, който по това време е в Нормандия. Чувайки тези отчети за дейностите на Бекет, кралят надигнал глава от леглото, на което боледувал, и изревал негодуванието си. Точните думи на краля са под въпрос, обявени са няколко версии. Най-често цитираната е „ Никой ли няма да ме отърве от този раздорен духовник? “, само че съгласно актуалния биограф на Бекет Едуард Грим думите на краля са „ Какви нещастни търтеи и предатели съм отхранил и отгледал в моя дом, които разрешават техният стопанин да бъде третиран с такова срамно пренебрежение от незнатен свещеник? “ Каквото и да е споделил кралят, то е изтълкувано като кралска заповед и четири рицари, Реджинад ФицУрс, Хю де Морвил, Уилям де Трейси и Ричард ле Бретон се насочат да се оправят с архиепископа на Кентърбъри. На 29 декември 1170 година те идват в Кентърбъри. Според разказите, оставени от монаха Жерваз Кентърбърийски и очевидецът Едуард Грим те слагат оръжията си под кленово дърво и скриват броните си под плащове преди да влязат, с цел да се изправят против Бекет. Рицарите уведомяват Бекет, че би трябвало да отиде в Уинчестър, с цел да даде доклад за дейностите си, само че Бекет отхвърля, при което те се връщат да вземат оръжията си и се втурват назад в катедралата. Бекет в това време отива в главната зала за вечерна молитва. Четиримата рицари с извадени мечове го настигат на място покрай вратата на манастирската обител, където монасите пеели вечерня.
На 29 декември 1940 година в България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник . Тя реализира агитация срещу комунизма, демокрацията, либерализма и „ западните плутократични режими “ и проповядва антисемитска идеология.
Изградена е по пример на Национална организация „ Балила “ в Италия и „ Хитлерова юноша “ в Германия. Според посочения закон членуването в организацията е непринудено, само че държавното управление поставя старания да го направи наложително. Подчинена е директно на министър-председателя и се устоя от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската юноша в националистически и профашистки дух. Основният девиз на Бранник е „ Борис, България, Бог! “ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има огромна писмен знак „ Б “.
По лист през 1943 година организацията има към 450 000 членове.
В организацията вземат участие Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.
При прекосяването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „ Бранник “ е включена във фашистките и пронацистки организации дружно с други като „ Ратничество за прогрес на българщината “. След 9 септември 1944 година е разтурена, а членовете и́ са преследвани и репресирани от комунистите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ