На 27 декември 1872 година в Къкринското ханче край Ловеч

...
На 27 декември 1872 година в Къкринското ханче край Ловеч
Коментари Харесай

Историк: На 27 декември 1872 година е заловен Васил Левски

На 27 декември 1872 година в Къкринското ханче край Ловеч е хванат Васил Левски.
На 24 декември 1872 година Васил Левски, преоблечен, като турчин, идва в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново. По пътя срещат турски конен патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, само че оставя двамата да продължат пътя си При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на двете подозрителни лица.

На 27 декември 1872 година рано сутринта 15 заптиета, отпред с Юсеин Бошнак чауш, обкръжават ханчето, което е държано чартърен от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере на името на ловчанлията Добри Койнов, взема решение да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството се закача на оплитам и заптиетата съумяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат.

Левски е откаран от турците в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. Отведен е под полицейска защита в София, където е предаден на съд. По пътя от Търново до София се е надявал до последно, че ще бъде освободен от своите съидейници.

В Комисията, която съди Левски и неговите приятели вземат участие Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В нея са включени и българите Хаджи Мано Стоянов и Пешо Тодоров, като представители на българската община в града. Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година Шестдесет подсъдими са наказани на затвор и изгнание, а Димитър Общи и Васил Левски са наказани на гибел, посредством обесване. Присъдите са доказани от султана. На 6 /18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.

Преди да бъде обесен, поп Тодор Митов изповядва Левски. Той не смее да го огледа, тъй като се срами от личното си безволие. По-късно свещеникът си спомня: " Стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен. Изповедта стартира. Левски първо се прекръства. След това споделя: Всичко което съм правил, съм правил за България! Помолва за амнистия Бога и народа и признава, че е умъртвил едно момче.

Поп Тодор го изслушва и стартира да чете молитва. Левски обаче го прекъсва и споделя: Споменавай ме в молитвите си, отче с името йеродякон Игнатий. След малко безмълвие добавил: Моли се отче не за мене, а за Отечеството, България!

Докато изрича тези думи бил студен, само че внезапно заплакал.Очите му се напълнили със сълзи. Изповедта приключила. Поп Тодор се отдалечил от бесилката, запазил вечно загатна за разплаканите очи на Дякона.

Левски е вдигнат от палачите върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извиква:

БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ!

Доц.д-р Петър Ненков, Facebook

Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР