Насладете се на тези невероятно красиви нови видеа на нашето Слънце
На 26 март галактическият уред „ Солър орбитър “, намиращ се в орбита около Слънцето, се приближи извънредно доста до нашата звезда (т.е. навлезе в перихелий) и документира срещата си в поразителни елементи. По това време той е бил на към 48 млн. км от него (в рамките на орбитата на Меркурий).
На това разстояние температурите доближават към 500 градуса по Целзий. Очаква се бъдещите перихелии да бъдат още по-близки и още по-горещи.
По време на своето близко прехвръкване „ Солър орбитър “ видя Слънцето по този начин, както в никакъв случай до момента, и снима южния полюс, който нормално остава прикрит. Космическия уред даже документира и една мистериозната специфичност на звездата, чийто прякор е „ таралеж “.
Тези нови наблюдения са осъществени в миг, в който и десетте научни инструмента на „ Солър орбитър “ работят по едно и също време. Това би трябвало да даде на учените голямо количество данни, които да хвърлят повече светлина върху държанието на звездата (включително върху извънредно непредсказуеми магнитни полета).
Вече видяхме това поразително изображение с висока резолюция, направено от галактическия уред. Сега Европейската галактическа организация сподели и видео от събитието.
„ Солър орбитър “ може да види елементи от Слънцето, които нормално остават скрити. Така да вземем за пример от гледната точка на Земята ние имаме директен взор главно към екватора му. Полюсите на звездата са извънредно сложни за проучване. Единствено галактически уред, намиращ се в орбитата над или под Слънцето, може да види тези райони.
Смята се, че полюсите са извънредно значими райони за слънчевите магнитни полета, които играят толкоз огромна роля в слънчевата интензивност. Тъй като обаче тези полюси са сложни за наблюдаване, ние не знаем какво тъкмо се случва с магнитните полета на тези места. „ Солър орбитър “ има капацитета да разшири познанията ни в тази сфера със своя богат набор от принадлежности.
На 30 март галактическият уред вижда район, кондензиран с магнитни линии, извиващи под формата на самобитни примки над повърхността на слънцето.
Слънчевият „ таралеж “ е още една много забавна характерност, снимана също на 30 март. Слънчевите физици към момента не са сигурни какво тъкмо съставлява и по какъв начин се образува. Състои се от релативно дребен район, разпростиращ се на към 25 000 км. Той е сниман в рисковия ултравиолетов набор и се отличава с извънредно мощна интензивност – горещи (и не чак толкоз горещи) бодли изникват от всички направления на слънчевата корона (или атмосфера).
„ Тези изображения са смайващи – споделя слънчевият физик Дейвид Бергманс от Кралската обсерватория на Белгия. – Дори и на следващия ден „ Солър орбитър “ да престане да събира данни, няма да мога да проучвам всичко това години наред. “
Основната цел на „ Солър орбитър “ е да помогне на учените да схванат по-добре резултатите, които Слънцето оказва върху цялата хелиосфера – т.е. сферата на слънчево въздействие, която се дефинира от слънчевия вятър (нейните граници се простират оттатък орбитата на Плутон). Слънчевия вятър издухва частици и магнитни полета в междупланетното пространство и оказва въздействие върху самите планети.
Колкото по-близо се доближава „ Солър орбитър “ до Слънцето, толкоз по-ясна визия ще добиваме за метода, по който бушува слънчевият вятър. На 21 март (когато се приближава до перихелий) галактическият уред засича поток от енергийни частици и даже от това разстояние съумяваме да научим редица неща. Така да вземем за пример първо идват по-енергийните частици, последвани от не чак толкоз енергийните. Това значи, че въпросните частици не се образуват наоколо до „ Солър орбитър “, а по-близо до повърхността на Слънцето.
Други принадлежности улавят слънчеви събития, които биха могли да образуват частиците и да ги ускорят в галактическото пространство, в това число слънчево изригване и коронално изхвърляне на маса, сходно с това, следено от галактическия уред на 10 март и което можете да видите по-долу:
В момента Слънцето е изключително интензивно, което значи, че „ Солър орбитър “ ще може да се снабди с голямо количество скъпи данни за него. До 2030 година са планувани минимум още 14 перихелия. В рамките на тях галактическият уред ще се приближи до 40 млн. км от повърхността му и ще употребява Венера, с цел да форсира придвижването си.
Източник: Science Alert
