Марсоходът Опортюнити отбеляза 14 години работа на повърхността на Червената планета
На 25-ти януари 2004 година, единствено броени седмици след кацането на марсохода “Спирит ”, на повърхността на Червената планета се спуска и неговият брат-близнак “Опортюнити ”. Планирата задача на двата марсохода е 90 дни, само че както “Спирит ”, по този начин и “Опортюнити ” неведнъж надвишават това време. “Спирит ” за финален път комуникира със Земята на 22-ри март 2010 година.
А пък “Опортюнити ” продължава да действа и до ден сегашен! Сега, когато марсоходът стартира своята 15-та година работа на Марс, въпросът продължава да стои: по какъв начин съумява толкоз дълго?
Четиринадесет години са в действителност доста време. През 2004 година не разполагахме с Facebook. Имаше Гугъл, само че нямаше GMail. Нямаше даже Youtube. Даже MySpace беше напълно свеж. Въпреки това уеб страниците на НАСА бяха необятно посещаеми. Снимките от “Опортюнити ” се качваха, както и в този момент, в действително време.
В началото на 21-ви век беше обикновено да разполагаме с компютър със 128 MB RAM. Толкова има компютърът на борда на “Опортюнити ”, плюс 256 MB флаш памет и профилиран процесор RAD6000 с тактова периодичност 33MHz. За галактическа задача това е изцяло задоволително – значими са не огромните параметри, а стабилността и резистентност на сурови условия – жега, мраз, радиация. При марсохода “Кюриосити ”, който е изстрелян през 2011 година и каца през 2012 година на Марс, компютърът употребява процесор RAD750 с тактова периодичност 200 MHz, 256 MB RAM + 2 GB флаш памет за запазване на получените данни. Следващият марсоход, който ще лети през 2020 година, има сходни характерности – 200MHz CPU, 256 MB RAM + 2GB флаш. Оказва се, че тези характерности са изцяло задоволителни. В края на краищата тези компютри няма да се употребяват за тежки стратегии и игри, а за работа със профилиран програмен продукт и съхраняването на данни.
Но в случай че сложите вашия компютър с съвременен процесор от 2017-та и голям брой ядра, плюс 8-32GB RAM, във фризера и престои там в продължение на няколко дни, той ще спре да работи. Същевременно “Опортюнити ” е планиран да устоя температурни разлики от 100 градуса. Именно това е първият фактор, който разрешава на марсохода да работи над 14 години. Електрониките са ситуирани в специфична “топла кутия ” – даже и на открито да е -96 градуса по Целзий, вътре електронните съставни елементи са добре предпазени.
Другата причина за дълговечността на “Опортюнити ” е недооценяване на метеорологичните условия на Марс. В началото учените смятаха, че не е доста евентуално марсоходите да работят над 90 дни, защото допускаха, че марсианските ветрове ще покрият слънчевите акумулатори с пясък. В действителността изискванията се оказаха напълно разнообразни – да, има ветрове, които хвърлят пясък върху слънчевите акумулатори. Но от време на време се появяват и ветрове, които ги почистват.
“Опортюнити ” се намира и в региона на марсианския екватор – там изискванията са доста по-благоприятни от тези на север и на юг, където има много по-сериозни температурни разлики и рисков климат. За съпоставяне полярният откривател “Феникс ”, който кацна наоколо до Северната полярна шапка на Марс през 2008 година, съумя да оцелее едвам няколко месеца.
Всеки ден работа за “Опортюнити ” е подарък – марсоходът е прекомерно остарял и може още през днешния ден или на следващия ден да се повреди някой сериозен съставен елемент, който да постави завършек на задачата му. От друга страна изказванието, че “Опортюнити ” е остарял и може да се повреди напълно скоро, го слушаме непрекъснато от 2005 година насам. Струва ми се, че и през 2018-та година марсоходът ще свърши още доста потребни неща, преди да замлъкне дефинитивно. А дали ще си отиде тази година или по-нататък – следва да забележим!
