На 25 август 2000 г. Марио Жардел печели Суперкупата на

На 25 август 2000 година Марио Жардел печели Суперкупата на УЕФА за своя Галатасарай с двата си гола във вратата на Реал Мадрид.

Именно хищническият голов инстинкт на 26-годишния Жардел взема решение дуела. Той бележи от дузпа през първата част, след това Раул изравнява, също от бялата точка, само че Жардел поставя точка на дуела със златен гол в 103-тата минута, с цел да закръгли 10 попадения в първите 4 мача за новия си клуб.

Тези, които го познават отпреди не са сюрпризирани, че вкарва непрекъснато и че поразява тъкмо най-хубавите – по този начин е правил във Вашко да Гама и Гремио в родината си, след това и в Порто в Европа.

урски вицепремиер Месут Йълмаз декларира, че Жардел е измежду четиримата най-хубави футболисти в света.

И в оня миг това дори не звучи прекомерно пресилено.

Едва на 26 Марио към този момент е отбелязал над 200 клубни гола, а наподобява, че най-хубавите му години са пред него и че е въпрос на време да бъде притеглен от някой от топ клубовете на Европа.

След безчет трансферни провали, през 2008 година Жардел се оказва в австралийския Нюкасъл Джетс. Надебелял и мощно подвластен от кокаина, головият терминатор се трансформира в подигравка на самия себе си.

Трудно е да се повярва, че това е същият нападател с 233 гола в 231 мача за Порто и Спортинг, и още 34 в единствения му сезон в Галатасарай, макар непрекъснатите проблеми с клубното управление.

А в пика на кариерата си Марио е същински голов див звяр.

В Порто Жардел избухва с по 37 гола на сезон в първите си две години в клуба. В Шампионската лига измежду жертвите му са Барселона и Байерн Мюнхен след неспасяеми удари с глава.

Очевидно е за целия свят, че Жардел е голова машина, само че непрестанно е подценяван от Бразилия, която разчита на невероятните Ромарио, Ривалдо и Роналдо.

Освен това, макар че приключва като голмайстор на Европа за втори следващ сезон, Жардел не получава „ Златната обувка “ – и то за сметка на Кевин Филипс от Съндърланд поради по-ниския коефициент на португалското състезание по отношение на Висшата лига.

Тези пречки го огорчават и през лятото на 2000 година Жардел е на кръстопът.

Но „ нерадзурите “ в последна сметка избират Хакан Шукур – индивида, който изстрелва Галатасарай до спечелването на Купата на УЕФА. И вместо на „ Джузепе Меаца “, Марио става заместител на Шукур в турския гранд.

На представянето си в Истанбул слиза от бяла лимузина и декларира, че желае да се потвърди в мощен европейски шампионат. Но несъмнено, турското състезание е надалеч от класата на тези в Англия, Италия и Испания.

Футболистът още веднъж се показва ужасно и записва 34 гола през сезона, само че животът му в Турция не потръгва и още веднъж е захласнат от мислите за трансфер. Пак Интер се появява на хоризонта като алтернатива, само че наставникът Ектор Купер се отхвърли от него в последния миг.

През сезон 2001/02 Жардел катапултира „ лъвовете “ до първата им купа от две десетилетия, отбелязвайки 42 гола в единствено 30 срещи. Неговите 55 гола във всички надпревари са достижение, което кара Барселона да прояви интерес към бразилеца, само че и това не е задоволително за самопризнание в родината му.

Независимо от внушителното му показване с екипа на Спортинг, когато Луиш Фелипе Сколари афишира листата си за Мондиал 2002, Жардел не участва в него. Но са извикани средняци като Едилсон и Луизао…

Ударите на ориста не престават. Бракът му се разпада, а в Барселона 13 млн. $ им се костват прекалено много за голмайстора и приключват интереса си.

Първоначално от клуба подхождат с схващане към разтърсеното психическо положение на играча и му разрешават да остане краткотрайно в Бразилия при изискване, че всеки месец изпраща здравно удостоверение. Но търпението им бързо се изчерпва, защото Марио стопира да изпраща документа от клиниката, която се грижи за него. В отговор стопират заплатата му, а той желае анулиране на контракта по виновност на клуба за неизплатени суми.

На повърхността изплуват и персоналните му проблеми, които преди този момент съумява да прикрива с помощта на непрестанните голове. Във всеки от клубовете му знаят, че е капризен и непредвидим, само че никой не му прави проблеми, до момента в който поразява противниковите мрежи.

Изпаднал в тежка меланхолия, той протяга ръка към опиатите, а през зимната пауза на сезон 2002/03 се контузва тежко след безразсъден скок в басейн по време на отмора в родината си.

„ Всичко стартира поради неприятни другари ”, изяснява кокаиновата си взаимозависимост Жардел. “Неприятностите се заредиха една след друга – меланхолия, бракоразвод, опиати. “

В Болтън има и други звезди като Джей-Джей Окоча, Иван Кампо и Юри Джоркаеф, само че те са надалеч от най-хубавите си години. Марио не съумява да се приспособява към новия си тим и се разписва единствено три пъти.

Следват къси престои в Нюелс Олд Бойс, Гояс, Бейра Мар, Анортозис, Нюкасъл Джетс, Крисиума, Фламенго и още тимове,

У нас се популяризира като фен на бирите, който към този момент не гледа изключително съществено на футбола, само че си остава измежду най-големите имена, играли в миналото в българското състезание.

В продължение на 8 години Марио Жардел вкарва по-малко голове сумарно, в сравнение с единствено в първия си сезон в Порто при започване на своя европейски път.

„ Не мога да послужа като образец за децата. Надявам се хората да не повтарят грешките ми. Давам това изявление, с цел да отворя сърцето си и да призная прегрешенията си “, беше декларирал Жардел към края на кариерата си, който настъпи преди десетина години.

Видимо заоблен и очевидно изгубил искрата в себе си, той от дълго време към този момент беше приключил с огромния футбол.