Традиции: Бъдни вечер и Коледа
На 24 декември е Бъднив Вечер, а на 25 - Рождество Христово –Коледа. Това са най-светлите християнски празници. Семейството и трапезата са най-хубавото нещо в тези дни.
На обредната софра за Бъдни вечер се поставят 7, 9 или 11 постни ястия: варен боб, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, ритуален самун (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта против Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома възпламенява огъня. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - особено отсечено дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Стремежът е на трапезата да има от всичко, което се създава в стопанството. Вечерята би трябвало да се стартира рано, с цел да узреят рано житата, никой не трябва да става от нея, с цел да не стават кокошките от полозите, в случай че това се наложи, людете вървят приведени, с цел да се приведат и натежат житата. Трапезата наложително се подрежда към огнището, тъй че всички да са с лице към него, тъй като се има вяра, че огнището е святото място в дома. Обредът стартира с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на боговицата. Първото парче се назовава на умрелите и се оставя на иконата, идващите се раздават по съответния ред на всеки член от фамилията и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и благодат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават дружно, с цел да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На нея идва и светецът-покровител на дома. Първият залък от боговицата се резервира. На който се падне парата от питата, от здраве и триумф няма да се отърве. Обичаят е трапеата да се поставя върху плява, която след това се употребява при разнообразни обредни практики - на Гергьовден се поставя по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, с цел да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. В сламата се слагат разнообразни зърна за изобилие Цялата вечер е обвързвана с разнообразни гадания за бъдеща сватба, за здраве и благоденствие. В полунощ потеглят коледарите.
Кадената вечеря e наложителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден детайл от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската. В Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден. Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички пространства в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ темперамент.
Прекаденото на Бъдни вечер се счита по-особено и към него се демонстрира особено отношение. Например пластичната декорация на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на фамилията (според тяхното занимание) или с нея се зарежда добитъкът. От суровото жито заран се дава в кръг на кокошките, с цел да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се резервират за идващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, с цел да раждат, или в полозите на кокошките, с цел да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната мощ на някои непокътнати от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника. Втората Кадена вечеря, против Нова година, е прекомерно сходна с бъднивечерската. След като прикади, нормално единствено трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се резервират още веднъж суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.
Трапезата на Бъдни вечер Най-вълнуващият миг в празничната вечер е сядането към трапезата.. Трапезата се подрежда върху плява, в която се слагат разнообразни зърна за изобилие. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се подвига високо, с цел да порастват високи житата. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като се има вяра, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се правят и ред гадания за времето и берекета през идната година, за сватба и благоденствие. Всички са в трепетно очакване на положителните посетители коледари, божии пратеници.
На 25 декември е Рождество Христово -Коледа
На обредната софра се поставят прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка, печено месо.
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, прочут в цялата българска етническа територия. И до момента в който Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съответствува с интервала на зимното слънцестоене. Връзката му с този преломен миг в природата дефинира благосъстоянието на празничната обредност и мястото му в националния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с вълшебен обреди, дейности и практики с продуциращ темперамент, отгонващи и предпазващи вълшебен дейности, които са за обезпечаване на стопанското и фамилно благоденствие. Празникът е самобитно продължение на Бъдни вечер, тъй като стартира още от среднощ - с обичая Коледуване.
В него участниците са единствено мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в другите приказва е в разнообразни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и прочие Още на Игнажден те си избират лидер (станеник, старец) и се провеждат по групи по 10-15 индивида. В групата има и по-малки момчета (котки), които нормално се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в обичайно празнично облекло и със специфична декорация на калпаците. От среднощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специфични обредни песни, разнообразни по претекстове, съгласно мястото на осъществяване и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно благопожелание за благополучие в фамилията и придобив в стопанството. Първата ария нормално стартира с думите:
След песните, лидерът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
Освен с кравай ги подаряват още с пари, месо, сланина, фасул, брашно, вино и други
Коледуването приключва с общо пиршество, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите по-късно артикули се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, учебното заведение, читалището. От различен вид е коледуването в Западна България и селата към София. Съставът на групата включва дъртак (облечен в извърнат наобратно кожух, окичен със звънци и сопа в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наименуван въстаник, изрича молитвата. На Коледа не се правят съвсем никакви обреди. Обреден темперамент има единствено празничното хоро.
През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един детайл, пренесен от Западна Европа сияещата елха, която се свързва с редица антични митологеми и последователно се трансформира в техен образ-символ. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася парченце от светостта на небесния мир красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата празнува Рождество Христово в седем поредни дни 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември)
.
Коледната традиция
Денят преди Рождеството се празнува като Малка Коледа. Според националното поверие Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, само че оповестява на следния ден (традицията повелява родилките да оповестят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете потеглят дребни коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата международна война в коледарските дружини са включени и девойки. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „ коледашка ", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „ Да се роди, дето рало върви, дето рало върви и не върви! " Стопаните ги подаряват с дребни кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от решето или сито за изобилие.
Обредни хлябове
Още от ранни зори дамите се приготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична одеждa, те заместват обредните хлябове. Те се подготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „ копринени ", замесва се с „ мълчана ", „ цветна " и „ неначената " вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три типа. Първият е наименуван на самия празник и носи наименованието „ боговица ", „ божия пита ", „ светец ". Храктерната за него декорация е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият тип самун е отдаден на къщата и стопанството. На него нормално се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият вид хлябове са „ витите, превити краваи " с дупка в средата, които се подаряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите провеждат с тях търг на площада, като събраните средства подаряват на черквата, учебното заведение или читалището.
Бъдник
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: " Славите ли Млада бога? ", дамите дават отговор: " Славим, славим, добре пристигнал!. Мъжът прибавя: " Аз в къщи и Бог с мене! " В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, дамите пеят: Основен миг в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в фамилията, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник крепко и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за амнистия. Дървото не трябва да допира земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го чакат с неспокойствие. Момъкът пита „ Славите ли Млада Бога? ", дамите дават отговор „ Славим, славим, добре си ни пристигнал! ", след което мъжът прибавя: " Аз в къщи и Бог с мене! ". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която слагат вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, дамите пеят:
Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според националната религия да е ярко на Божията майка и да е видело на мъртвите предшественици, пристигнали на празничната софра. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна мощ. В някои краища на страната заран го гасят с вино и от недогорелите елементи вършат елементи за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се употребява за лек, слага се в ниви, лозя и ливади, с цел да раждат.
Коледуване
Коледуването е третият значим детайл на коледния празник. То стартира след среднощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в символ че му се яде блажничко. Всяка коледарска ария нормално стартира с думите
След като стопанката подари коледарите, станеникът подвига кравая и произнася дълга благословия за здраве, благополучие и заможност. Ако коледарите не са удовлетворени от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
На обредната софра за Бъдни вечер се поставят 7, 9 или 11 постни ястия: варен боб, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, ритуален самун (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта против Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома възпламенява огъня. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - особено отсечено дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Стремежът е на трапезата да има от всичко, което се създава в стопанството. Вечерята би трябвало да се стартира рано, с цел да узреят рано житата, никой не трябва да става от нея, с цел да не стават кокошките от полозите, в случай че това се наложи, людете вървят приведени, с цел да се приведат и натежат житата. Трапезата наложително се подрежда към огнището, тъй че всички да са с лице към него, тъй като се има вяра, че огнището е святото място в дома. Обредът стартира с прекадяването на цялата къща - да се прогонят злите духове. След прекадяването на трапезата, произнасянето на благословиите и благопожеланията се пристъпва към обредното разчупване на боговицата. Първото парче се назовава на умрелите и се оставя на иконата, идващите се раздават по съответния ред на всеки член от фамилията и на домашните животни. Лъжичка от житото се хвърля в огъня с наричания за здраве и благодат. Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават дружно, с цел да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. На нея идва и светецът-покровител на дома. Първият залък от боговицата се резервира. На който се падне парата от питата, от здраве и триумф няма да се отърве. Обичаят е трапеата да се поставя върху плява, която след това се употребява при разнообразни обредни практики - на Гергьовден се поставя по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, с цел да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. В сламата се слагат разнообразни зърна за изобилие Цялата вечер е обвързвана с разнообразни гадания за бъдеща сватба, за здраве и благоденствие. В полунощ потеглят коледарите.
Кадената вечеря e наложителен за Бъдни вечер, Нова година и Йордановден детайл от обредността. Първата Кадена вечеря от зимния празничен цикъл е бъднивечерската. В Източна България първата Кадена вечеря е на Игнажден. Кади най-възрастният мъж (по-рядко най-възрастната жена) с тамян всички пространства в дома, както и постройките в двора и стопанството. Действието има очистителен и предпазващ темперамент.
Прекаденото на Бъдни вечер се счита по-особено и към него се демонстрира особено отношение. Например пластичната декорация на хлябовете се отделя и се дава на някои членове на фамилията (според тяхното занимание) или с нея се зарежда добитъкът. От суровото жито заран се дава в кръг на кокошките, с цел да се въдят и да не се пръскат по съседите. Орехите и недогорялата свещ се резервират за идващите Кадени вечери. От сламата под трапезата връзват на плодните дръвчета, с цел да раждат, или в полозите на кокошките, с цел да снасят яйца. Позната е и вярата в лечебната мощ на някои непокътнати от Бъдни вечер храни, както и на въглени (или пепел) от бъдника. Втората Кадена вечеря, против Нова година, е прекомерно сходна с бъднивечерската. След като прикади, нормално единствено трапезата, най-възрастният разчупва хляба и завърта 3 пъти баницата. След това се резервират още веднъж суровото жито, орехите и недогорялата свещ за третата Кадена вечеря на Йордановден.
Трапезата на Бъдни вечер Най-вълнуващият миг в празничната вечер е сядането към трапезата.. Трапезата се подрежда върху плява, в която се слагат разнообразни зърна за изобилие. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се подвига високо, с цел да порастват високи житата. Трапезата не се подвига цялата нощ, тъй като се има вяра, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се правят и ред гадания за времето и берекета през идната година, за сватба и благоденствие. Всички са в трепетно очакване на положителните посетители коледари, божии пратеници.
На 25 декември е Рождество Христово -Коледа
На обредната софра се поставят прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка, печено месо.
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, прочут в цялата българска етническа територия. И до момента в който Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съответствува с интервала на зимното слънцестоене. Връзката му с този преломен миг в природата дефинира благосъстоянието на празничната обредност и мястото му в националния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с вълшебен обреди, дейности и практики с продуциращ темперамент, отгонващи и предпазващи вълшебен дейности, които са за обезпечаване на стопанското и фамилно благоденствие. Празникът е самобитно продължение на Бъдни вечер, тъй като стартира още от среднощ - с обичая Коледуване.
В него участниците са единствено мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в другите приказва е в разнообразни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и прочие Още на Игнажден те си избират лидер (станеник, старец) и се провеждат по групи по 10-15 индивида. В групата има и по-малки момчета (котки), които нормално се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в обичайно празнично облекло и със специфична декорация на калпаците. От среднощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специфични обредни песни, разнообразни по претекстове, съгласно мястото на осъществяване и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно благопожелание за благополучие в фамилията и придобив в стопанството. Първата ария нормално стартира с думите:
След песните, лидерът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):
Освен с кравай ги подаряват още с пари, месо, сланина, фасул, брашно, вино и други
Коледуването приключва с общо пиршество, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите по-късно артикули се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, учебното заведение, читалището. От различен вид е коледуването в Западна България и селата към София. Съставът на групата включва дъртак (облечен в извърнат наобратно кожух, окичен със звънци и сопа в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наименуван въстаник, изрича молитвата. На Коледа не се правят съвсем никакви обреди. Обреден темперамент има единствено празничното хоро.
През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един детайл, пренесен от Западна Европа сияещата елха, която се свързва с редица антични митологеми и последователно се трансформира в техен образ-символ. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася парченце от светостта на небесния мир красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата празнува Рождество Христово в седем поредни дни 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември)
.
Коледната традиция
Денят преди Рождеството се празнува като Малка Коледа. Според националното поверие Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, само че оповестява на следния ден (традицията повелява родилките да оповестят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете потеглят дребни коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата международна война в коледарските дружини са включени и девойки. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „ коледашка ", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „ Да се роди, дето рало върви, дето рало върви и не върви! " Стопаните ги подаряват с дребни кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от решето или сито за изобилие.
Обредни хлябове
Още от ранни зори дамите се приготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична одеждa, те заместват обредните хлябове. Те се подготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „ копринени ", замесва се с „ мълчана ", „ цветна " и „ неначената " вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три типа. Първият е наименуван на самия празник и носи наименованието „ боговица ", „ божия пита ", „ светец ". Храктерната за него декорация е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият тип самун е отдаден на къщата и стопанството. На него нормално се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият вид хлябове са „ витите, превити краваи " с дупка в средата, които се подаряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите провеждат с тях търг на площада, като събраните средства подаряват на черквата, учебното заведение или читалището.
Бъдник
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: " Славите ли Млада бога? ", дамите дават отговор: " Славим, славим, добре пристигнал!. Мъжът прибавя: " Аз в къщи и Бог с мене! " В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, дамите пеят: Основен миг в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в фамилията, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник крепко и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за амнистия. Дървото не трябва да допира земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го чакат с неспокойствие. Момъкът пита „ Славите ли Млада Бога? ", дамите дават отговор „ Славим, славим, добре си ни пристигнал! ", след което мъжът прибавя: " Аз в къщи и Бог с мене! ". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която слагат вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, дамите пеят:
Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според националната религия да е ярко на Божията майка и да е видело на мъртвите предшественици, пристигнали на празничната софра. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна мощ. В някои краища на страната заран го гасят с вино и от недогорелите елементи вършат елементи за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се употребява за лек, слага се в ниви, лозя и ливади, с цел да раждат.
Коледуване
Коледуването е третият значим детайл на коледния празник. То стартира след среднощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в символ че му се яде блажничко. Всяка коледарска ария нормално стартира с думите
След като стопанката подари коледарите, станеникът подвига кравая и произнася дълга благословия за здраве, благополучие и заможност. Ако коледарите не са удовлетворени от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ