ARD: Кризата в България - път към президентска република?
На 23-ти януари боен хеликоптер лети по българо-турската граница. На борда са българският президент Румен Радев и австрийският канцлер Карл Нехамер. Радев беше поканил Нехамер, с цел да може гостът да се убеди в качеството на защитата на българските граници и с вярата, че Австрия скоро ще се откаже от ветото си против присъединението на България към Шенгенското пространство.
Снимката с хеликоптера е алегорична, тъй като в действителност българският министър-председател щеше да покаже на посетителя границата. Но защото в продължение на две години и след четири парламентарни избора България към момента няма държавно управление, което да се задържи на поста си повече от няколко месеца, президентът пое ролята на регент. Така Радев естествено съставлява България на равнище Европейски Съюз или на срещата на върха на НАТО с президента на Съединени американски щати Байдън.
Президентът в ролята на началник на държавното управление
Заради непрекъснатата политическа рецесия в страната си 59-годишният Радев се трансформира в лицето на България, написа Николаус Ноймайер за АРД.
Бившият водач на изтребител и началник на българските военновъздушни сили по този начин да се каже " ръководи " от май 2021 година, като назначава служебни държавни управления, които нямат доста благоприятни условия за маневриране. Въпреки че през последната година рейтингът му е понижен от 51% на едвам 36%, Радев към момента се употребява с най-голямо доверие.
Наблюдателите изясняват обстоятелството с това, че имиджът му в последно време пострада от позицията му във връзка с Русия и войната в Украйна. С неговата благословия служебното държавно управление се опита да се сближи с съветската енергийна компания " Газпром ". Радев се разгласи и срещу доставките на оръжие за Украйна, защото съгласно него това би означавало " да гасим пожар с бензин ".
Кампания за въвеждане на президентска система на ръководство
Впечатлени от облика на президента, политическите кръгове в България разискват възможното преобразяване на страната в президентска република. Склонността за това има на първо място в партията " ИТН " (ИТН).
Партията към този момент събира подписи за осъществяване на референдум за въвеждане на президентска република. Нейният водач е шоуменът и медиен бизнесмен Слави Трифонов, който самичък е изгубил доста доверие измежду популацията. Кампанията за президентска република се преглежда и като опит за възвръщане на известността му.
Мнозинството от хората са срещу смяната на системата
Шансовете за триумф евентуално ще бъдат дребни. С опита си от 45-годишното комунистическо еднолично ръководство до демократизацията през 1990 година, българите нямат огромно предпочитание за сходна смяна на системата. Мнозинството от популацията поддържа парламентарната народна власт.
Конституционният правист Наталия Киселова също чака неуспех на президентската акция и предвижда, че " те (ИТН) няма да съумеят да съберат даже 200 000 подписа, с цел да стартират референдум, тъй като това е комплицирана процедура и нямат ясна визия какво желаят да предложат. Тя е обречена на неуспех. "
Най-голямата спънка пред смяната на системата може би е самият президент Радев. Той не желае президентска република. Вероятно и тъй като няма да може да се кандидатира за избори след два мандата.
Нови избори през април
След като тази седмица се провали последният опит за реализиране на устойчиво болшинство, Радев разгласи, че ще разпусне Народното събрание на 3 февруари и ще насрочи нови избори за 2 април. Наблюдателите не чакат ясно изразено болшинство тогава. Причините се крият в разделянето на българското общество.
От една страна, е управлявалата дълги години консервативна партия ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, която е обвинена в корупция. На изборите през октомври тя стана най-силната партия с над 25% от гласовете. От другата страна е реформаторската партия Политическа партия ( " Продължаваме промяната " ) на последния министър-председател Кирил Петков. Неотдавна Политическа партия получи малко над 20 %. Но тя към момента е прекомерно слаба, с цел да сформира устойчиво държавно управление без ГЕРБ.
Наблюдателите приказват за " задънена улица "
Ситуацията наподобява безизходна. Политологът Слави Василев приказва за пресечен политически разговор, заради което не е допустимо никакво придвижване. Според Василев страната " явно върви към задънена улица. Сигурен съм, че на идващите предварителни избори още веднъж ще се окажем в същата невъзможност ". Вече се разискват избори през есента на 2023 година След това ще се проведат локални избори.
ГЕРБ господства там и може да се допусна, че композиция от локални и парламентарни избори ще го върнат на власт. Наблюдателите виждат излаз в обединяването на реформаторите и консерваторите за излизане от задънената улица.
Анализаторът Мира Баджева се застъпва за коалиция сред реформаторската партия Политическа партия, дясноконсервативната партия Демократична България ( " Демократична България " ) и ГЕРБ. Но до момента в който това се случи, президентът евентуално ще продължи да направлява ориста на България.
Преводът е на БГНЕС
Снимката с хеликоптера е алегорична, тъй като в действителност българският министър-председател щеше да покаже на посетителя границата. Но защото в продължение на две години и след четири парламентарни избора България към момента няма държавно управление, което да се задържи на поста си повече от няколко месеца, президентът пое ролята на регент. Така Радев естествено съставлява България на равнище Европейски Съюз или на срещата на върха на НАТО с президента на Съединени американски щати Байдън.
Президентът в ролята на началник на държавното управление
Заради непрекъснатата политическа рецесия в страната си 59-годишният Радев се трансформира в лицето на България, написа Николаус Ноймайер за АРД.
Бившият водач на изтребител и началник на българските военновъздушни сили по този начин да се каже " ръководи " от май 2021 година, като назначава служебни държавни управления, които нямат доста благоприятни условия за маневриране. Въпреки че през последната година рейтингът му е понижен от 51% на едвам 36%, Радев към момента се употребява с най-голямо доверие.
Наблюдателите изясняват обстоятелството с това, че имиджът му в последно време пострада от позицията му във връзка с Русия и войната в Украйна. С неговата благословия служебното държавно управление се опита да се сближи с съветската енергийна компания " Газпром ". Радев се разгласи и срещу доставките на оръжие за Украйна, защото съгласно него това би означавало " да гасим пожар с бензин ".
Кампания за въвеждане на президентска система на ръководство
Впечатлени от облика на президента, политическите кръгове в България разискват възможното преобразяване на страната в президентска република. Склонността за това има на първо място в партията " ИТН " (ИТН).
Партията към този момент събира подписи за осъществяване на референдум за въвеждане на президентска република. Нейният водач е шоуменът и медиен бизнесмен Слави Трифонов, който самичък е изгубил доста доверие измежду популацията. Кампанията за президентска република се преглежда и като опит за възвръщане на известността му.
Мнозинството от хората са срещу смяната на системата
Шансовете за триумф евентуално ще бъдат дребни. С опита си от 45-годишното комунистическо еднолично ръководство до демократизацията през 1990 година, българите нямат огромно предпочитание за сходна смяна на системата. Мнозинството от популацията поддържа парламентарната народна власт.
Конституционният правист Наталия Киселова също чака неуспех на президентската акция и предвижда, че " те (ИТН) няма да съумеят да съберат даже 200 000 подписа, с цел да стартират референдум, тъй като това е комплицирана процедура и нямат ясна визия какво желаят да предложат. Тя е обречена на неуспех. "
Най-голямата спънка пред смяната на системата може би е самият президент Радев. Той не желае президентска република. Вероятно и тъй като няма да може да се кандидатира за избори след два мандата.
Нови избори през април
След като тази седмица се провали последният опит за реализиране на устойчиво болшинство, Радев разгласи, че ще разпусне Народното събрание на 3 февруари и ще насрочи нови избори за 2 април. Наблюдателите не чакат ясно изразено болшинство тогава. Причините се крият в разделянето на българското общество.
От една страна, е управлявалата дълги години консервативна партия ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, която е обвинена в корупция. На изборите през октомври тя стана най-силната партия с над 25% от гласовете. От другата страна е реформаторската партия Политическа партия ( " Продължаваме промяната " ) на последния министър-председател Кирил Петков. Неотдавна Политическа партия получи малко над 20 %. Но тя към момента е прекомерно слаба, с цел да сформира устойчиво държавно управление без ГЕРБ.
Наблюдателите приказват за " задънена улица "
Ситуацията наподобява безизходна. Политологът Слави Василев приказва за пресечен политически разговор, заради което не е допустимо никакво придвижване. Според Василев страната " явно върви към задънена улица. Сигурен съм, че на идващите предварителни избори още веднъж ще се окажем в същата невъзможност ". Вече се разискват избори през есента на 2023 година След това ще се проведат локални избори.
ГЕРБ господства там и може да се допусна, че композиция от локални и парламентарни избори ще го върнат на власт. Наблюдателите виждат излаз в обединяването на реформаторите и консерваторите за излизане от задънената улица.
Анализаторът Мира Баджева се застъпва за коалиция сред реформаторската партия Политическа партия, дясноконсервативната партия Демократична България ( " Демократична България " ) и ГЕРБ. Но до момента в който това се случи, президентът евентуално ще продължи да направлява ориста на България.
Преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ