Аксиния Михайлова: Душата мисли без думи
На 23 април в Световния ден на книгата и авторското право посетител на " Артефир " е поетесата и преводач Аксиния Михайлова,
Само преди броени дни, като подарък за рождения си ден, поетесата получи авторските екземпляри на третата, оповестена в влиятелното френското издателство „ Галимар “, нейна стихосбирка „ Градината на индивидите “. Аксиния Михаайлова има три книги, издадени от „ Галимар “ и две огромни френски награди за лирика .
Какво е да си награден – или да срещнеш жив еднорог...
" Щастие и наслада е да си в една сбирка с Лорка, Лотреамон, Рилке, Юго, Неруда, Елюар, Арагон, Андре Шедид...!!! А Бодлер да ти е " комшия " по стелаж, съвсем до сърцето!!! Достолепна компания! "
Личен ли е триумфът в изкуство и по кое време е по-тежък – гръмък или беззвучен
" За мен триумфът е самият развой на писане, когато създаваш едно стихотворение и в този миг осъзнаваш, че се е получило. Първо, считам, че е триумф за самия създател да бъде оповестен в влиятелни издателства и стихотворенията му да получават оценка. Но е триумф и за самата лирика , тъй като колкото и да си приказваме и да се тупаме в гърдите, остава чувството, че по някакъв метод българската лирика е малко в периферията. Вината е отчасти и наша, само че е и на страните с по-мощни и с по-многобройно население, и многочислени тиражи. "
Променя ли писането сходна оценка
" Имам вътрешен почит към поезията като изкуство . Истинските поети знаят имат едно мислено, че това стихотворение, което пишат сега, може би е последното. Когато е обвързвано с творчеството, има някой различен от горната страна, който " пуска канелката " или " стопира кранчето ". "
Голямата тежест измежду всичкия този триумф
" Страхът дали ще мога да развия малко, още нещо, по-късно, което към този момент съм направила. Страхът от това да не стартира да се дублирам или боязън да не си допускам, че съм хванала Господ за шлифера... чисто човешки страхове, които касаят реализацията на това вътре в мен. "
На какъв език мисли душата
" Душата мисли без думи, душата поема някакви сили и тя може да ги осъществя по всевъзможен метод . "
" Поезия митологична и езотерична "
" Нека оставим на критиците да разчитат по собствен метод. Винаги ми е изглеждало необичайно поетът да стартира да си изяснява стихотворенията – има хора за тази работа. Всеки етикет, който залепиш на някакво творчество, по някакъв метод му поставя граници или някаква клетка и в действителност ощетява читателя. "
Мигът, в който се сбогуваш със стихотворението, пускаш го измежду читателите...
" Понякога се колебаеш по-дълго време – моментът постоянно е друг. Цензорът вътре в теб е по-строг или по-заспал. "
Нова книга на български – по кое време
" В момента приготвям след доста съмнения – взех решение да сформира една книга с определени мои остарели стихотворения от първите ми книги на български, която ще се споделя " Изкуството да се сбогуваш ". "
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – персонален списък на Аксиния Михайлова и Ани Петрова
Аксиния Михайлова е известна българска поетеса и преводач. Лауреат е на националните награди за литература „ Иван Николов “, „ Христо Фотев “, „ Милош Зяпков “ и други Работила е като редактор и преводач в издателство „ Парадокс “, от създателите на сп. „ Ах, Мария “. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и други Членува в Българския хайку клуб.
Аксиния Михайлова е съставител и преводач на „ Антология на актуалната литовска лирика “ (2007), както и на повече от петнадесет книги с лирика и прозаичност. През 2002 година взе участие в учредяването на поетическото придвижване Cap à l’Est („ Предмостие на Изток “) в Словакия, сплотяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на придвижването за България.
Автор е на няколко поетични книги: „ Тревите на съня “ (1994), „ Луна в празен вагон “ (2004), „ Три сезона “, „ Най-ниската част на небето “ (2008), „ Разкопчаване на тялото “ (2011), Ciel à perdre („ Небе за изгубване “), Gallimard, 2013 – на френски език, с премия „ Аполинер “, „ Смяна на огледалата “ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).
Само преди броени дни, като подарък за рождения си ден, поетесата получи авторските екземпляри на третата, оповестена в влиятелното френското издателство „ Галимар “, нейна стихосбирка „ Градината на индивидите “. Аксиния Михаайлова има три книги, издадени от „ Галимар “ и две огромни френски награди за лирика .
Какво е да си награден – или да срещнеш жив еднорог...
" Щастие и наслада е да си в една сбирка с Лорка, Лотреамон, Рилке, Юго, Неруда, Елюар, Арагон, Андре Шедид...!!! А Бодлер да ти е " комшия " по стелаж, съвсем до сърцето!!! Достолепна компания! "
Личен ли е триумфът в изкуство и по кое време е по-тежък – гръмък или беззвучен
" За мен триумфът е самият развой на писане, когато създаваш едно стихотворение и в този миг осъзнаваш, че се е получило. Първо, считам, че е триумф за самия създател да бъде оповестен в влиятелни издателства и стихотворенията му да получават оценка. Но е триумф и за самата лирика , тъй като колкото и да си приказваме и да се тупаме в гърдите, остава чувството, че по някакъв метод българската лирика е малко в периферията. Вината е отчасти и наша, само че е и на страните с по-мощни и с по-многобройно население, и многочислени тиражи. " Променя ли писането сходна оценка
" Имам вътрешен почит към поезията като изкуство . Истинските поети знаят имат едно мислено, че това стихотворение, което пишат сега, може би е последното. Когато е обвързвано с творчеството, има някой различен от горната страна, който " пуска канелката " или " стопира кранчето ". "
Голямата тежест измежду всичкия този триумф
" Страхът дали ще мога да развия малко, още нещо, по-късно, което към този момент съм направила. Страхът от това да не стартира да се дублирам или боязън да не си допускам, че съм хванала Господ за шлифера... чисто човешки страхове, които касаят реализацията на това вътре в мен. "
На какъв език мисли душата
" Душата мисли без думи, душата поема някакви сили и тя може да ги осъществя по всевъзможен метод . "
" Поезия митологична и езотерична "
" Нека оставим на критиците да разчитат по собствен метод. Винаги ми е изглеждало необичайно поетът да стартира да си изяснява стихотворенията – има хора за тази работа. Всеки етикет, който залепиш на някакво творчество, по някакъв метод му поставя граници или някаква клетка и в действителност ощетява читателя. "
Мигът, в който се сбогуваш със стихотворението, пускаш го измежду читателите...
" Понякога се колебаеш по-дълго време – моментът постоянно е друг. Цензорът вътре в теб е по-строг или по-заспал. "
Нова книга на български – по кое време
" В момента приготвям след доста съмнения – взех решение да сформира една книга с определени мои остарели стихотворения от първите ми книги на български, която ще се споделя " Изкуството да се сбогуваш ". "
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – персонален списък на Аксиния Михайлова и Ани Петрова
Аксиния Михайлова е известна българска поетеса и преводач. Лауреат е на националните награди за литература „ Иван Николов “, „ Христо Фотев “, „ Милош Зяпков “ и други Работила е като редактор и преводач в издателство „ Парадокс “, от създателите на сп. „ Ах, Мария “. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и други Членува в Българския хайку клуб.
Аксиния Михайлова е съставител и преводач на „ Антология на актуалната литовска лирика “ (2007), както и на повече от петнадесет книги с лирика и прозаичност. През 2002 година взе участие в учредяването на поетическото придвижване Cap à l’Est („ Предмостие на Изток “) в Словакия, сплотяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на придвижването за България.
Автор е на няколко поетични книги: „ Тревите на съня “ (1994), „ Луна в празен вагон “ (2004), „ Три сезона “, „ Най-ниската част на небето “ (2008), „ Разкопчаване на тялото “ (2011), Ciel à perdre („ Небе за изгубване “), Gallimard, 2013 – на френски език, с премия „ Аполинер “, „ Смяна на огледалата “ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ